Алексиев, Г., Вапцаров, И., Власков, В., Георгиев, С., Симеонов, Й., Тоцев, М. 1997. Релеф. – В: Йорданова, М., Дончев, Д. (ред.), География на България. с. 33-107. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София.
Андреев, Н., Николов, В. 1985. Ендемични и реликтни таксони и растителни съобщества в биосферния резерват “Червената стена”. – В: Сб. Доклади Международен симпозиум по “Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд” по проект 8-МАВ, Благоевград 1985. Том 1, с. 88-96. София.
Ахтаров, Б. 1955. Флористични материали от Рудина планина, Кюстендилска околия. – Изв. Бот. инст., 4: 95-107.
Берон, П. 2005а. Биоразнообразие на акарите в България. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 153-171. Българска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Берон, П. 2005б. Биоразнообразие на пещерната фауна в България. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 397-420. Българска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Бисерков, В. (ред.). 2007. Определител на земноводните и влечугите в България. Зелени балкани, София.
Бисерков, В., Петров, Б., Наумов, Б., Бешков, В., Добрев, Д., Духалов, Д., Стоев, П., Христов, К., Иванчев, И. 2005. Опазване биоразнообразието на земноводни и влечуги – постижения и предстоящи задачи. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 283-292. Българска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Божилова, E. 1986. Палеоекологични условия и промени в растителността на Източна и Югозападна България през последните 15000 години. Дисертация. Софийски университет „Св. Климент Охридски”, София.
Бондев, И. 1959. Растителната покривка на високопланинския район на Ибърското било в Източна Рила. Изд. БАН, София.
Бондев, И. 1966. Високопланинска растителна покривка на Берковска и на Чипровска планина. – Изв. Бот. инст., 16: 79-164.
Бондев, И. 1984. Quercuscoccifera – Bъв: Велчев, В. (ред), Червена книга на НР България. Том 1. Растения. с. 87. Изд. БАН. София.
Бондев, И. 1991. Растителността на България. Карта в М 1:600 000 с обяснителен текст. Изд. СУ “Климент Охридски”, София.
Бондев, И. 1997. Геоботаническо райониране. – В: Йорданова, М., Дончев, Д. (ред.), География на България. с. 283-305. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София.
Бондев, И. 2002. Геоботаническо райониране. – В: Копралев, И. (ред.), География на България. Физическа и социално-икономическа георграфия. с. 336-352. ФорКом, София.
Бондев, И., Велчев, В. 1982. Псамофитната растителност у нас и проблеми по нейното опазване. – В: Сб. Национална теоретична конференция по опазване и възпроизводство на обкръжаващата среда, Сл. бряг. 1982. Том 1, с. 298-301. София.
Бондев, И., Велчев, В. 1984. Екологични особености и участие на грипата /пурнар, зеленика/ (Phillyrealatifolia L.) в растителната покривка на България. – Във: Bелчев, В. (ред.), Съвременни теоретични и приложни аспекти на растителната екология. Том 1, с. 106-116. София.
Бондев, И., Любенова, М. 1983. Основни закономерности в разпределянето на растителните асоциации в Софийска Стара планина. – Във: Велчев, В. (ред.), Сб. Трета национална конференция по ботаника, София 1983, с. 377-385. София.
Бондев, И., Мешинев, Т., Андреев, Н. 1983. Ботаническа характеристика на резервата “Бистришко бранище”. – Във: Велчев, В. (ред.), Сб. Трета национална конференция по ботаника, София 1983, с. 935-948. София.
Бондев, И., Мешинев, Т., Андреев, Н., Любенова, М. 1982. Растителност на резервата “Торфено бранище” на Витоша. – В: Сб. Национална теоретична конференция по опазване и възпроизводство на обкръжаващата среда, Сл. бряг. 1982. Том 1, с. 80-84. София.
Бончев, Г. 1929. Блатата в България. Министерство на земеделието и държавните имоти, София.
Василев, В. 1994. Върху екологичната характеристика на Поморийско езеро. Дисертация. Софийски университет „Св. Климент Охридски”, София.
Василев, В., Карамфилов, В., Денчева, К., Хибаум, Г. 2005. Пространствено разпределение на бентосните макрофити и техните съобщества в района от гр. Созопол до н. Маслен нос. Резултати от едно пилотно проучване изпълнено в рамките на програма НАТУРА 2000. – В: Чипев, Н., Богоев, В. (ред.), Сборник научни доклади на първа национална научна конференция по екология “Биоразнообразие, Екосистеми, Глобални промени”, София 2005, с. 295-302. Петекстон, София.
Василев, В., Митрофанова, Г. 1998. Хидрология и хидрохимия на Поморийското езеро. – Трудове на Института по океанология, 2: 186-194.
Василев, П. 1983. Ендемичните растителни съобщества в планините на България и състояние на тяхното опазване. – В: Сб. Международен симпозиум “Взаимоотношението човек – планински екосистеми”, Враца 1983. Том 1, с. 84-90. София.
Велев, С., Николова, М., Матеева, З., Тишков, Х. 1997. Климат. – В: Йорданова, М., Дончев, Д. (ред.), География на България. с. 108-150. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София.
Велчев, В. (ред.). 1984 Червена Книга на НР България. Том 1. Растения. Изд. БАН, София.
Велчев, В. 1962. Тревната покривка на варовитите терени в района на Драгоман - Беледие хан, Софийско. Изд. БАН, София.
Велчев, В. 1971. Растителната покривка на Врачанска планина. Изд. БАН, София.
Велчев, В. 1973. Фитоценологично проучване на бялата мура (Pinuspeuce Griseb.) в Средна Стара планина. – Изв. Бот. инст., 24: 169-198.
Велчев, В. 1997. Основни черти и закономерности на разпространение на съвременната растителност. – В: Йорданова, М., Дончев, Д. (ред.), География на България. с. 265-269. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София.
Велчев, В., Бондев, И. 1975. Разпространение, еколого-биологични особености и фитоценотична характеристика на Astragalusaitosensis Ivanisch. – Във: Велчев, В. и др. (ред.), Сб. В чест на акад. Д. Йорданов. c. 121-159. БАН, София.
Велчев, В., Бондев, И. 1984а. Участие на българските и балканските ендемити в растителната покривка на България. – Във: Bелчев, В. (ред.), Съвременни теоретични и приложни аспекти на растителната екология. Том 1, с. 85-93. БАН, София.
Велчев, В., Бондев, И. 1984б. Застрашени и редки растителни съобщества в България. – Във: Bелчев, В. (ред.), Съвременни теоретични и приложни аспекти на растителната екология. Том 1, с. 94-105. БАН, София.
Велчев, В., Бондев, И., Кочев, Х., Русакова, В., Василев, П., Мешинев, Т., Николов, В., Георгиев, Н., Вълчев, В. 1989. Основни черти и закономерности на растителността в планините. – В: Мишев, К. (ред.), Природният и икономически потенциал на планините в България. Природа и ресурси. БАН.
Велчев, В., Василев, П. 1982. Пърнарът (Quercuscoccifera) в България и неговото опазване. – В: Сб. Национална теоретична конференция по опазване и възпроизводство на обкръжаващата среда, Сл. бряг. 1982. Том 1, с. 302 – 305. София.
Велчев, В., Василев, П. 1984а. Екология и фитоценологична роля на теснолистния клин (Astragalusangustifolius Lam.) в растителността на България. – Във: Bелчев, В. (ред.), Съвременни теоретични и приложни аспекти на растителната екология. Том 1, с. 126-131. БАН, София.
Велчев, В., Василев, П. 1984б. Еколого-фитоценологично проучване на черната мура (Pinusheldreichii Christ.) в Северен Пирин. – Год. СУ, Ботаника, 78(2): 57-97.
Велчев, В., Василев, П., Мешинев, Т., Инджеян, А. 1984. Екологични изисквания и участие в растителната покривка на дървовидната хвойна (Juniperusexcelsa M. B.) в България. – Във: Bелчев, В. (ред.), Сб. Съвременни теоретични и приложни аспекти на растителната екология. Том 1, с. 132-139. БАН, София.
Велчев, В., Йорданов, Д., Ганчев, С. 1965. Проучване на Acermonspessulanum L. в Северозападна България. – Изв. Бот. инст., 15: 91-117.
Велчев, В., Русакова, В. 1990. Екологични особености и фитоценотична характеристика на бялата мура (Pinuspeuce Griseb.) в Пирин и Рила. – Год. СУ, Биол. Фак., 80(2): 58-93.
Владева, Л., Кръстева, Д., Йорданова, Ю., Костадинов, Д. 2000. Справочник за Българските минерални води. ИПК Наука и Техника, Ст. Загора.
Власев, В. 1966. Черноборовите гори в България. Земиздат, София.
Воденичаров, Д. 1963. Приноси към географията на водораслите. I. Разпространение на харовите водорасли (Charophyceae) в България. – Трудове на Висшия педагогически институт, Пловдив, 1(1): 89-94.
Воденичаров, Д., Драганов, С., Темнискова, Д. 1971. Флора на България. Водорасли. Народна просвета, София.
Вълчев, А., Тодоров, Н., Костадинов, К. 1994. Развитие и съвременно състояние на субалпийските ландшафти в Осоговска пл. – Год. СУ, Биол.-геол.-геогр. фак., 85(2): 181-198.
Ганева, А., Начева, Р. 2005. Мъховата флора на България: съвременно състояние на проучване, опазване и рационално използване. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 69-74. Българска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Ганчев, И. 1952. Растителната покривка на Източния дял на Люлин. Изд. БАН, София.
Ганчев, И. 1958. Особености в растителността на Огражден планина, долината на Средна Струма и района на Сандански. – Изв. Бот. инст., 6: 3 - 42.
Ганчев, И. 1961. Растителност на Лозенската планина и особености в развитието й. Изд. БАН, София.
Ганчев, И. 1965. Остатъчни гори в Старозагорското поле и по периферните му хълмове (формиране, сукцесии и флорен анализ). – Изв. Бот. инст., 14: 19-87; 15: 5-72.
Ганчев, И., Бондев, И., Ганчев, С. (ред.). 1964. Растителност на ливадите и пасищата в България. Изд. БАН, София.
Ганчев, И., Кочев, Х., Йорданов, Д. 1971. Халофитната растителност в България. – Изв. Бот. инст., 21: 5-47.
Ганчев, С. 1963. Растителната покривка на орофитния пояс в Северозападна Рила. – Изв. Бот. инст., 12: 5-91.
Ганчев, С., Кочев, Х. 1962. Тревната покривка в долината на река Студена. – Изв. Бот. инст., 9: 43-75.
Ганчев, С., Кочев, Х. 1963. Относно разпространението на Psilurusaristatus (L.) Duv. Jouve. в Севрозападна България. – Изв. Бот. инст., 11: 103-110.
Ганчев, С., Кочев, Х. 1964. Растителната покривка на безлесната част на Етрополска Стара планина. – Изв. Бот. инст., 13: 81-117.
Гарелков, Д. 1967. Основни принципи при типологичната класификация на буковите гори в Стара планина. – Горскостоп. наука, 4 (1): 3-20.
Гарелков, Д., Стипцов, В. 1995. Буковите гори в България. Земиздат.
Генова, Е., Русакова, В., Чернева, Ж. 1987. Проблеми на опазване и рационално използване на мечото грозде в България. – В: Кузманов, Б. (ред.), Трудове на четвърта национална конференция по ботаника, София 1987. Том 2, с. 124-131. София.
Георгиев, В. (гл. ред.). 1988. Стобски пирамиди. – Енциклопедия България, Том 6. Българска Енциклопедия. Изд. БАН, София.
Георгиев, Г. 1978. Старата железодобивна индустрия в България. Изд. БАН, София.
Георгиев, Г. 1987. Полезните изкопаеми от времето на траките. Изд. БАН, София.
Георгиев, Г. 2004. Националните и природните паркове и резерватите в България. Изд. къща „Гея-Либрис”, София.
Георгиев, Ж. 1964. Някои нови и малко познати попчета (Gobiidae, Pisces) за българската ихтиофауна. – Изв. ИРР, Варна, 4: 189-204.
Големански, В., Тодоров, М., Пандурски, И., Георгиев, Б., Узунов, Й., Пенева, В., Консулова, Ц., Кожухаров, Д., Андреев, С., Стоев, П. 2005. Биоразнообразие на нисши безгръбначни животни в България: съвременно състояние, проблеми, перспективи. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 105-127. Б ългарска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Горунова, Д., Кочев, Х. 1992. Растителната покривка в басейна на р. Чепеларска (Западни Родопи) ІІІ. – Фитология, 42: 48-65.
Господинов, Д. 2001. Хасково и пещерите. Брошура на спелео-клуб “Хасково”.
Гребенщиков, О. 1957. Вертикальная поясность растительности в горах восточной части Западной Европы. – Ботан. журн., 42(6).
Грезе, И. 1977. Амфиподы Черного моря и их биология. Академия Наук Украинской ССР, Институт Биологиии Южных морей. Изд. “Наукова думка”, Киев.
Гусев, Ч. 2005. Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthionили Sedoalbi-Veroniciondillenii. – В: Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т. (ред.), Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, с. 87. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, МОСВ, София.
Гусев, Ч., Банчева, С., Денчев, Ц., Димитров, Д., Павлова, Д., Коева, Й., Патронов, Д. 2004. Флористична характеристика на биосферен резерват “Узунбуджак”(Природен парк Странджа). Дирекция на ПП Странджа, София - Малко Търново.
Гусев, Ч., Ганева, А., Вълчев, В., Гьошева, М. 2005а. Флора, растителност, макромицети и хабитати в поддържан резерват „Габра” (Влахина планина). – В: Чипев, Н., Богоев, В. (ред.), Сборник научни доклади на първа национална научна конференция по екология “Биоразнообразие, Екосистеми, Глобални промени”, София 2005, с. 89-109. Петекстон, София.
Гусев, Ч., Димитрова, Д., Цонева, С. 2005б. НАТУРА 2000 – Европейска екологична мрежа на Витоша. ЕкоАрк, София.
Давидов, Б. 1905. Флората на крайбрежните и терциерните пясъци във Варненски окръг. – Изв. за команд. Минист. на народ. просвещение, 2: 1-9.
Давидов, Б. 1912. Крайморските пясъци в Ю. България и тяхната растителност. – Тр. Бълг. природоизп. д-во, 5: 125-163.
Давидов, Б. 1914. Черти от фитогеографията на Българска Добруджа. – Тр. Бълг. природоизп. д-во, 6: 17-28.
Делипавлов, Д., Чешмеджиев, И. (ред.). 2003. Определител на растенията в България. Академично издателство на Аграрния университет, Пловдив.
Делков, Н. 1977. Проучвания върху еколого-биологичните особености на източният платан. Дисертация. ЛТУ, София.
Делчев, Х., Петров, Б., Митов, П. 2005. Фаунистично разнообразие на клас Arachnida (non Acari) в България – състояние, значени е и перспективи. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 129-151. Българска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Денчев, Ц., Гьошева, М., Роснев, Б. 2005. Гъбното разнообразие в България – съвременно състояние на проучване, опазване и рационално използване. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 37-67. Българска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Димитров, М. 1980. Бялата мура. Състояние, особености и възможности за развитието и разпространението й. Земиздат, София.
Димитров, М. 2002. Синтаксономичен анализ на тревната растителност на територията на УОГС “Юндола”. 2001. – В: Темнискова, Д. (ред.), Трудове на шеста национална конференция по ботаника, София 2001, с. 263-276. УИ “Св. Кл. Охридски”, София.
Димитров, М. 2003. Флористична класификация на горската растителност в УОГС”Г. Ст. Аврамов”, Юндола. – Лесовъдска мисъл, 1-4: 23-46.
Димитров, М. 2005. Алувиални гори с Alnusglutinosaи Fraxinusexcelsior(Alno-Pandion, Alnionincanae, Salicionalbae). – В: Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т. (ред.), Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, с. 98. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, МОСВ, София.
Димитров, М., Димова, Д., Цавков, Е., Белев, Т. 2005. Флористично, растително и хабитатно разнообразие на ПР “Балтата”. – В: Чипев, Н., Богоев, В. (ред.), Сборник научни доклади на първа национална научна конференция по екология “Биоразнообразие, Екосистеми, Глобални промени”, София 2005, с. 83-88. Петекстон, София.
Димитрова-Конаклиева, С. 1981. Географски анализ флор, водораслей Черноморского побережия в районе города Ахтопол. – Фитология, 18: 22-35.
Димитрова-Конаклиева, С. 2000. Флора на морските водорасли в България (Rhodophyta, Phaeophyta, Chlorophyta). Pensoft, София – Москва.
Дражева-Геранлиева, Л. 1986. Растителност на ливадите в Палакарийското поле. – Автореферат на дисертация за присъждане на научна степен кандидат на биологичните науки. Институт по ботаника, БАН, София.
Железова, Б. 1955. Amygdaletumnanae – една неизвестна досега асоциация за Люлин планина. – Изв. Бот. инст., 4: 367-369.
Живков, М., Проданов, К., Тричкова, Т., Райкова-Петрова, Г., Иванова, П. 2005. Рибите в България – проученост, опазване и устойчиво използване. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 247-281. Българска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ (Закон за изменение и допълнение). 2007. УКАЗ № 354 приет от 40-то Народно събрание на 01.11.2007. – ДВ бр. 94/16.11.2007, с. 2-44.
ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ. 2002. Указ № 283 приет от 39-то Народно събрание на 2 август 2002. – ДВ бр. 77/09.08.2002, с. 9-42.
ЗАКОН ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ (Закон за изменение и допълнение). 2008. УКАЗ № 100 приет от 40-то Народно събрание на 20 март 2008. – ДВ бр. 36/04.04.2008.
ЗАКОН ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ. 2001. Указ № 110 приет от 38-то Народно събрание на 20 април 2001. – ДВ бр. 41/24.04.2001.
Захариев, Б. 1934. За естествените находища на иглолистните в Осоговска пл. – Изв. Бълг. бот. д-во, 4:10-35.
Зяпков, Л., Йорданова, М., Чубриева, М. 1997. Води. – В: Йорданова, М., Дончев, Д. (ред.), География на България. с. 151-224. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София.
Иванов, Б., Янков, П. 2005. Орнитологичните изследвания в периода 1993 – 2003 г. и опазване на птиците. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 293-312. Българска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Иванов, К, Сотиров, А., Рождественски, А., Воденичаров Д. (ред.) 1964. Езерата в България. – Трудове на института по хидрология и метеорология, 16, София.
Иванова, Т. 2005. Прилепите (Mammalia: Chioptera). – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 325 – 350. Б ългарска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Илиев, И. 1988. Проучване на естествените популации от обикновена бреза (Betulapendula) в Западна България и отбор на ценни декоративни форми. Дисертация. ЛТУ, София.
Йорданов, Д. (ред.). 1966. Флора на НР България. Том 3. Изд. БАН, София.
Йорданов, Д. 1931. Фитогеографски изучавания на блатата в България във връзка с висшата им растителност. Част I – Вътрешни блата. – Год. СУ, Физ.-мат. фак., 27(3): 75-156.
Йорданов, Д. 1936. Върху разпространението на степната растителност в България. – Сборник на БАН, 32 (15): 1-105.
Йорданов, Д. 1939. Растителните отношения в Българските части на Странджа планина. Год. СУ, Физ.-мат. фак., 34(3): 409-476; 35(3): 1-90.
Йорданов, Д. 1941. Материали за проучване флората на България– Год. СУ, Физ.-мат. фак., 37(3): 189-200.
Йорданов, Д., Андреев, Н. 1979. Род Hippuris L.– В: Йорданов, Д. (ред.), Флора на Народна Република България. Т. 7, с. 485-486. Изд. БАН, София.
Йорданов, Д., Ганчев, С., Денчев, С., Мешинев, Т., Николов, Н. 1972. Нови данни за разпространението и екологогеографските особености на няколко вида растения от западната част на Казанлъшката котловина. – Изв. Бот. инст., 22: 135-142.
Калмуков, К. 1987. Лесоразвъдни проучвания върху сребролистната липа (Tiliatomentosa Moench) в Североизточна България. Дисертация. ВЛТИ, София.
Калугина-Гутник, А. 1974. Фитобентос Черного моря. Наукова думка, Киев.
Карапеткова М., Живков, М. 2006. Рибите в България. Изд. къща „Гея-Либрис”, София.
Керемедчиев, С. 2005. Оценка на законодателната уредба в областта на управлението на природните процеси в бреговата зона на Българското Черноморско крайбрежие. – Трудове на Института по океанология, 5: 145-152.
Киселева, М. 1981. Бентос рыхлых грунтов Черного моря. Академия Наук Украинской ССР, Институт Биологиии Южных морей. Изд. “Наукова думка”, Киев.
Китанов, Б. 1936. Нови и редки растения за флората на България. – Изв. Бълг. бот. д-во, 7: 116-123.
Китанов, Б. 1941. Върху разпространението на пърнара (Quercuscoccifera) във връзка с едно негово ново находище. – Лесовъдска мисъл, 10(4): 230-235.
Китанов, Б. 1943. Принос към изучаване флората на Североизточните Родопи в България. – Сп. БАН, 68(3): 49-79.
Китанов, Б. 1947. Тревните ценози в местността “Куртово-Чакърица” (Западни Родопи). – Изв. на камарата на нар. култура, 3(1): 89-152.
Кожухаров, С. 1961. Растителността на част от ливадите и пасищата във високопланинския район на с. Батак, Пещерско, Западни Родопи. – Изв. Бот. инст., 8: 89-112.
Коларов, П., Георгиев, А., Данов, Х. (ред.). 1978. Черно море – сборник. Георги Бакалов, Варна.
Колев, Б. 1989. Вулканските пещери в Родопите – състояние и научни проблеми. – В: Сб. Пета национална конференция по спелеология, София 1987, с. 16-24. Медицина и физкултура, София.
Колев, И. 1964. Фитоценотични особености на синантропните растения в България – бурени. – Научни трудове на ВСИ, Агроном. Фак., сер. Растениевъдство, 14(42): 77-90.
Конаклиева, С., Василев, В. 1997. Състав, количествено развитие и продукция на фитобентоса в Поморийско езеро. – В: Сборник „7-ма Научна сесия на Биол. фак. на СУ “Св. Кл. Охридски”, 18-19.
Костадинова, И., Граматиков, М. (ред.). 2007. Орнитологично важните места в България и Натура 2000. БДЗП, София.
Кочев, X. 1967. Храстова и тревна растителност във високопланинския район на Троянска Cтара планина. – Изв. Бот. инст., 17: 5-90.
Кочев, Х. 1969. Горските ценози в долината на р. Черни Осъм (Централна Стара планина). – Изв. Бот. инст., 19: 9-62.
Кочев, Х. 1973. Геоботанически и фитоклиматически изследвания на кестеновите гори в района на Берковица (Западна Стара планина. – Изв. Бот. инст., 24: 31-73.
Кочев, Х. 1976. Растителната покривка на района между реките Батова и Двойница, Варненско. Изд. БАН, София.
Кочев, Х. 1977. Растителността в района на Побитите камъни. – Природа, 27(4): 51-54.
Кочев, Х. 1984. Hippuris vulgaris L. – Във: Велчев, В. (ред.), Червена Книга на НР България. Том 1. Растения. с. 244. Изд. БАН, София.
Кочев, Х. Йорданов, Д. 1981. Растителността на водоемите в България. Екология, охрана и стопанско значение. Изд. БАН, София.
Кочев, Х., Горунова, Д. 1972. Конският кестен в резервата Дервиша – Природа, 3: 23-27.
Кузманов, Б. 1976. Род Chamaecytisus Link. – В: Йорданов, Д. (ред.). Флора на НР България. Т. 6, сс. 74-119. Изд. БАН, София.
Кънева-Абаджиева, В. 1958. Един нов вреден охлюв по нашето крайбрежие на Черно море. – Природа, 3: 89-91.
Кънева-Абаджиева, В. 1974. Нов вид мида за нашето Черноморско крайбрежие. – Природа, 2: 64-65.
Кънева-Абаджиева, В., Маринов, Т. 1966. Разпределение на зообентоса на пясъчната биоценоза пред българския черноморски бряг. – Изв. НИОРС, 7: 69-95.
Кънева-Абаджиева, В., Маринов, Т. 1967. Разпределение на черната морска мида и състояние на нашия мидолов. – Изв. НИОРС, 8: 71-79.
Кънева-Абаджиева, В., Маринов, Т. 1977. Зообентосът в биоценозата на цистозирните обраствания. – Океанология, 6: 75-88.
Кънева-Абаджиева, В., Маринов, Т. 1984. Нов вид мида за Черно море - Cunearcacornea (Reeve). – Природа, 5: 63-64.
Лавренко, Е. 1950. Основные черты ботанико-географического разделение СССР и сопредельных стран. Проблемы ботаники, 1.
Лавренко, Е. 1964. Типы вертикальной поясности в горах СССР. Современные проблемы географии.
Любенова, М., Атанасова, М., Братанова-Дончева, С. 2002. Състояние на съобществата на обикновения кестен в Берковския Балкан (І). – Лесовъдска мисъл, 8: 69-85.
Маринов, T., Стойков, С., М'Барек, M. 1983. Зообентосът от сублиторалното пясъчно и тинесто дъно на Варненски залив. – Изв. ИРР, Варна, 20: 109-133.
Маринов, М., Костадинов, К., Попов, Г., Стипцов, В., Божинов, Х., Динев, Д., Денев, Д., Хорозов, С. 1995. Дъбовите гори в България. Земиздат, София.
Маринов, М., Факиров, В. 1977. Растителност на Дунавските острови с оглед класификацията на заливните земи според продължителността на заливането им. – Горскостоп. наука, 14(6): 11-18.
Маринов, Т. 1977. Фауна на България. Том 6. Многочетинести червеи (Polychaeta). Изд. БАН, София.
Маринов, Т. 1978. Естествени запаси от черна мида в българския шелф на Черно море. – Риб. Стоп., 5: 4-5.
Маринов, Т. 1990. Зообентосът от българския сектор на Черно море. Изд. БАН, София.
Маринов, Т., Кънева-Абаджиева, В. 1982. Зообентосът от горния участък на сублиторалното пясъчно дъно (1-3 м) във Варненски залив. – Изв. ИРР, Варна, 19: 107-116.
Маринов, Т., Стойков, С. 1995. Разпределение на зообентоса в българския шелф на Черно море. – Изв. ИРР, Варна, 23: 119-137.
Мешинев, Т. 1975. Еколого-биологични особености и фитоценологична роля на Potentillafruticosa в България. – Автореферат на дисертация за присъждане на научна степен кандидат на биологичните науки. Институт по ботаника, БАН, София.
Мешинев, Т. 1995. Редки растителни съобщества южно от Смолян. – В: Сб. Юбилейна научна конференция : 100 години от рождението на акад. Б. Стефанов. София 1994. Том 2, с. 54-57. София.
Мешинев, Т., Апостолова, И. 2005. Хабитатите в България. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 351-374. Българска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Мешинев, Т., Апостолова, И., Качаунова, Е., Велчев, В., Бондев, И. 2000. Флора и растителни съобщества. – В: Мешинев, Т., Попов, А. (ред.), Високопланинска безлесна зона на Национален парк Централен Балкан. Биологично разнообразие и проблеми на неговото опазване. Пенсофт, София.
Мешинев, Т., Василев, П., Инджеян, А. 1982. Растителността на народния парк “Ропотамо”. – В: Сб. Национална теоретична конференция по опазване и възпроизводство на обкръжаващата среда, Сл. бряг. 1982. Том 1, с. 94-98. София.
Мешинев, Т., Велчев, В., Петрова, А., Апостолова, И., Василев, П. 1994. Флора и растителност по пясъчните дюни в района на туристическия комплекс Слънчев бряг. Изд. БАН, София.
Михайлов, С. 2003. Еколого-лесовъдска характеристика на горите от CastaneasativaMill. В Югозападна България и насоки за стопанисването им. Дисертация. Институт за гората, БАН, София.
Найденов, В. 1979. Водни биоресурси, Глациални езера. – В: Кожухаров, Найденов, В. (ред.), Биоресурсите на България. Народна Просвета, 1-182.
Недева, Д. 1975. Съвременно развитие на торфените блата на Витоша планина. – Фитология, 1: 34-47.
Николов, Н., Николов, В. 1984. Предварителни проучвания на флората и растителността в биосферния резерват "Червената стена". – Във: Bелчев, В. (ред.), Сб. Съвременни теоретични и приложни аспекти на растителната екология. Том 1, с. 198-210. БАН, София.
Нинов, Н. 1997. Почви. – В: Йорданова, М., Дончев, Д. (ред.), География на България. с. 225 – 259. Акад. Изд. “Проф. Марин Дринов”, София.
Нинов, Н. 2002. Почви. – В: Копралев, И. (ред.), География на България. ФорКом, с. 277-317.
Павлов, Д., Димитров, М. 2003. Синтаксономичен анализ на букови гори в Петроханския Балкан (Западна Стара планина). – В: Костов, Г., Русанов, Хр., Генов, И., Палигоров, И., Петров, М., Цолова, Г., Живков, Ж., Томов, Р., Тодорова, М., Драганова, И. (ред.), Сборник научни доклади на международна научна конференция “50 год. Лесотехнически Университет”. Секция Горско стопанство и Ландшафтна архитектура, с. 9-14. София.
Павлов, Д., Димитров, М. 2004. Проучване на синтаксономично разнообразие на растителността в поддържан резерват “Острица”. – Лесовъдска мисъл, 1: 50-57.
Паламарев, Е. 1997. Основни етапи в развитието на флората и растителността при геоложкото минало на нашите земи. – В: Йорданова, М., Дончев, Д. (ред.), География на България. с. 260-265. Акад. Изд. Проф. “М. Дринов”, София.
Палашев, И. 1974. Ериката (Ericaarbоrea) в Странджа планина. – В: Сб. “Върху някои проблеми по опазване и обогатяване на видовото разнообразие в горите (флора и фауна). Докл. науч. техн. конф.” с. 31-38. София.
Панайотова, М., Тодорова, В., Консулова, Ц. 2006. Отчет по проект между ИО-БАН и ИАРА- София, МЗГ на тема „Трална снимка за оценка на запасите от калкан (Psettamaxima) пред българския бряг на Черно море”.
Панайотова, М., Тодорова, В., Консулова, Ц., Райков, В., Янева, М., Петрова, Е., Стойков, С. 2007. Отчет по проект между ИО-БАН и ИАРА- София, МЗГ на тема: „Видов състав, разпределение и запаси на дънни видове риби пред българския бряг на Черно море през 2006 г.
Патронов, Д. 2004. Към върховете на Странджа. Либра Скорп, Бургас.
Пенев, И. 1981. Лонгозните гори по Българското черноморско крайбрежие. – Год. СУ, Ботаника, 74(2): 113-129.
Пенев, Н. 1939. Върху разпространението на клека във Витоша. – Изв. Бълг. бот. д-во, 8: 78-84.
Пенев, Н., Гарелков, Д., Маринов, М., Наумов, З. 1969. Типове гора в България. Изд. БАН, София.
Пенев, Н., Георгиев, А. 1958. Бялата мура в Централна Стара планина. – Изв. Бот. инст., 6: 215-282.
Петков, С. 1911. Предварителни издирвания по блатната флора на дунавското българско крайбрежие. – Год. СУ, Физ.-мат. фак., 6: 1-45.
Петков, С. 1943. Растителността на пещерите, понорите и понорните блата на някои обширни скални варовити (карстови) области в България. – Сп. БАН, 68(5): 109-188.
Петков, Ст. 1913. Харацейте в България – Сп. БАН, 7: 1-44.
Петков, Ст. 1922. Растителността на витошките води. Принос към хидрологията и хигиената на столицата. – Год. СУ, 1921-1922, Физ.-мат. фак., 18(1): 1-270.
Петков, Ст. 1925. Водорасловата флора на Пирин планина. – Сборник на БАН, 20: 3-124.
Петков, Ст. 1929. Едно важно водораслово находище и неговата частична неблагоприятна промяна. - Тр. Бълг. природоизп. д-во, 14: 99-105.
Петков, Ст. 1934. Допълнителен принос към харацейте на България. – Сп. БАН, 51(24): 1-67.
Петков, Ст. 1938. Водната растителност и отводняването на Девнянско-султанларската блатна низина и важността им за последната. – Сп. БАН, 1(62): 43-85.
Петров, С. 1956. Приизворни торфища в смърчовите гори на Витоша. – Изв. Бот. инст., 5: 293-346.
Петров, С. 1958. Сфагнови торфища в иглолистните гори на Западните Родопи. – Изв. Бот. инст., 6: 79-130.
Петрова, А., Владимиров, В., Димитрова, Д., Иванова, Д. 2005. Съвременно състояние на биоразнообразието на папратовидни и семенни растения в България. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 75-104. Българска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Петрова-Караджова, В. 1975. Количествено разпределение и запаси на Cystoseira barbata в Черно море пред българския бряг. – Изв. ИРР, Варна, 14: 83-97.
Петрова-Караджова, В. 1982. Разпределение на запаси на морските треви Zosteramarina L. и Zosteranana L. по българското крайбрежие на Черно море. – Изв. ИРР, Варна, 19: 97-106.
Пещерите в България. http://www.hinko.org.
Попниколов, А., Железова, Б. 1964. Флора на България – Лишеи. Народна просвета, София.
Попов, В. 1970. Чудни кътове из нашата родина. Наука и изкуство, София.
Попов, В. 1976. Райониране на пещерите в НР България. – Проблеми на географията, 2(2): 14-24.
Попов, В., Седевчев, А. 2005. Бозайниците в България. Геософт, София.
Попов, В., Спасов, Н., Иванова, Т., Михова, Б., Георгиев, К. 2007. Редки и застрашени бозайници в България. НеоАрт, София.
Радков, И., Минков, Й. 1963. Дъбовите гори в България. ДИ “Варна”, Варна.
Русакова, В. 1976. Структурни категории на растителната покривка във високопланинската част на Рила планина и тяхното класифициране. – Фитология, 6: 3-13.
Русакова, В., Генова, Е., Чернева, Ж. 1991. Фитоценологични и екологични особености на мечото грозде ( Arctostaphylosuva-ursi (L.) Spreng.) в някои райони на България. – Фитология, 39: 33-53.
Русакова, В., Георгиева, Н. 2003. Ценотична специфика и CORINE хабитати – богатство, представеност на територията на парка и тенденции в развитието. – В: Пеев, Д. (ред.), Бърза екологична оценка на Природен парк “Рилски манастир”. с. 70-79. МОСВ, София.
Сопотлиева, Д. 2008. Синтаксономична характеристика на тревната растителност в Стралджанско-Айтоския геоботаничен окръг. Дисертация, Институт по ботаника, БАН, София.
Спиридонов, Ж., Спасов, Н. 2005. Видово богатство и насоки в опазването на бозайниците (Mammalia) в България. – В: Петрова, А. (ред.), Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, с. 313-324. Българска платформа за биоразнообразие, София.
Станев, С. 1974. Тисова бърчина и Изгорялото гюне – два резервата с дървовидна хвойна. – В: Български резервати и природни забележителности. Том 3, София: 24-36.
Станев, С. 1977. Геоботанична характеристика на някои растителни съобщества, специфични за Бесапарските ридове. І. – Фитология, 6: 16-31.
Станев, С. 1984. Astragalusthracicus Griseb. – В: Велчев, В. (ред.), Червена книга на НР България, Т. 1. Растения, с. 190. Изд. БАН, София.
Станев, С. 1986. Дървесната и храстовата растителност на Бесапарските ридове. – Фитология, 32:19-69.
Станев, С. 2006. Шабанлийският чибук. – В: Звезди гаснат в планината. Разкази за нашите редки растения. с. 191-197. 5 прераб. и допълн. изд. Летера, Пловдив.
Станчева, М. 2005. Техногенна обремененост на българския черноморски бряг – състояние и проблеми. – В: Тр. на Института по океанология, 5: 215-227.
Стефанов, Б. 1924. Горските формации в Северна Странджа. – Год. СУ, Агрон. фак., 2: 23-68.
Стефанов, Б. 1927. Произхождение и развитие на вегетационните типове в Родопите. Държавно Книгоизд., София.
Стефанов, Б. 1943. Фитогеографски елементи в България. – Сборник на БАН, 39(19): 509.
Стефанов, Б., Ганчев, А. 1958. Дендрология. Земиздат. София.
Стефанов, Б., Йорданов, Д. 1931. Материали за проучването на торфената растителност в Западните Родопи (Доспатска планина). – Год. СУ, Агрон.-лес. фак., 9(3): 33-70.
Стефанов, Б., Китанов, Б. 1962. Култигенни растения и култигенна растителност в България. Издателство на БАН, София.
Стоева, М., Стойчев, Г., Младенов, Р., Грозева, Н., Стоева-Христова, К., Величкова, К., Георгиева, М., Вълкова, М. 2004. Биологично разнообразие в Природен парк “Сините камъни”. Флора, гъби, растителност и местообитания. Дирекция на Природен парк “Сините камъни”,СД “Контраст”, Стара Загора.
Стоянов, Г. П. 2001. Орнитологични проучвания на пещерите от някои карстови райони в България. – В: Сборник от доклади от I нац. конф. по околна среда и културно наследство в карста. Карст, 1. София 2000, с. 143-157, София.
Стоянов, Н. 1924. Флористични бележки от Българска Северо-Източна Македония. – Год. СУ, Агрон. фак., 20(2) 107-142.
Стоянов, Н. 1925. Върху произхода на ксеротермния растителен елемент в България. – Год. СУ, Агрон. фак., 3: 317-248.
Стоянов, Н. 1927. Принос към изучаване на горите в Източния Балкан. – Год. СУ, Агрон. фак., 5: 345-391.
Стоянов, Н. 1928. Гората Лонгоз на река Камчия и лонгозите като растителна формация. – Горски преглед, 7-8: 1-26.
Стоянов, Н. 1941. Опит за характеристика на главните фитоценози в България. – Год. СУ, Физ.-мат. фак., 37(3): 93-194.
Стоянов, Н. 1948. Растителността на Дунавските ни острови и стопанското и използване. БАН, София.
Стоянов, Н., Ахтаров, Б. 1951а. Ефемероидни растителни съобщества в южните ни райони. – Изв. Бот. инст., 2: 49-71.
Стоянов, Н., Ахтаров, Б. 1951б. Растителный покров горы Голо Бардо в Западной Болгарии. – Доклады Болг. София, Акад. Наук., 4: 21-24.
Стоянов, Н., Ахтаров, Б. 1955. Към въпроса за южните култури в Югозападните ни райони. – Изв. Бот. инст. 4: 19- 51.
Стоянов, Н., Китанов, Б., Велчев, В. 1955. Геоботанически изследвания в Южна Добруджа. – В: Сборник на експедицията по полезащитните пояси в Добруджа през 1952. с. 59-123. София.
Стоянов, Н., Китанов, Б., Георгиев, Т. 1951. Основни типове на ливадната и пасищната растителност в България като база на фуражното производство. – Изв. Бот. инст., 2: 15-42.
Стоянов, С, Георгиев, Ж., Иванов, Л., Христов, Д., Коларов, П., Александрова, К., Карапеткова, М. 1963. Рибите в Черно море (българското крайбрежие). Държавно Изд. Варна.
Татишвили, К., Багдасарян, К., Казахшвили, Ж. 1968. Справочник екологии морских брюхоногих. Академия Наук Грузинской ССР, Институт палеобиологии. Изд. “Наука”, Москва.
Трифонов, В. 2000. Ботаническа характеристика на резерват „Изгорялото гюне”. Дипломна работа. Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”, Пловдив.
Узунов, Й., Ковачев, С., Кумански, К., Людсканова-Николова, Ж. 1993. Водните екосистеми на Егейската и Черноморската водосборни области. – В: Сакалян, М., Майни, К. (ред.). Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие, Оснoвни докл., Т. 1: 443-472.
Урумов, И. 1935. Флора на Кюстендилски окръг. – Сборник на БАН, 30, София.
Филипова, М. 1971. Растителността в района на Побитите камъни, Варненско. – Изв. Нар. Музей Варна, 7: 217-234.
Филипова-Маринова, М., Петрова, А. 2003. Ботаническа характеристика на Природната забележителност “Побити камъни”. – Изв. Нар. Музей Варна, 34-35(49-50): 339-369.
Хубенов, З. 2005. Малакофаунистично разнообразие на България. – В: Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи. с. 199-248. Б ългарска платформа за биоразнообразие, МОСВ, София.
Цанов, Ц. 1992. Заливните гори по Дунавското поречие на България. Изд. БАН, София.
Цветков, Л., Маринов, T. 1986. Фаунистическое пополнение Черного моря и изменения его донных екосистем. – Хидробиология, 27: 3-21.
Цонев, Р. 2002. Флора и растителност в Средна Дунавска равнина между долините на реките Вит и Студена. Дисертация, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, София.
Цонев, Р. 2003. Синтаксономия на горите от сребролистна липа (Tiliatomentosa Moench.) в Средна Дунавска равнина – В: Роснев, Б. (ред.), Международна научна конференция “75 години институт за гората при БАН”, София 2003, Сборник научни доклади. Том 1, с. 260-265. София.
Цонев, Р. 2005а. Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedionalbi. В: Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т. (ред.), Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, с. 55. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, МОСВ, София.
Цонев, Р. 2005б. Едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси. В: Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т. (ред.), Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, с. 23. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, МОСВ, София.
Цонев, Р. 2005в. Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с растителност от Littorelleteaunifloraeи/или Isoeto-Nanojuncetea. В: Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т. (ред.), Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България, с. 36. WWF – Световен фонд за дивата природа, Зелени Балкани, МОСВ, София.
Чешитев, Г., Миланова, В., Попов, Н., Коюмджиева, Е. 1994. Обяснителна записка към геоложка карта на България в М 1:100 000, к.л. Варна и к.л. Златни пясъци. Комитет по Геология, София.
Apostolov, A. & Pesce, G.L. 1991. Copépodes harpacticoïdes de Bulgarie. 4. Bryocamptus (Bryocamptus) aberrans n. sp., un nouveau harpacticoïde stygobie du Nord-ouest de Bulgarie (Crustacea: Copepoda). – Riv. Idrobiol., 30(2-3): 297-301.
Apostolova, I. & Dimitrova, M. 2002. Studying and mapping Astracantha aitosensis (Ivanish.) Podl. For the purposes of long-term monitoring. – Phytol. Balcan., 8(3): 341-346.
Benda, P., Ivanova, T., Horácek, I., Hanák, V., Cervený, J., Gaisler, J., Gueorguieva, A., Petrov, B. & Vohralík, V. 2003. Bats (Mammalia: Chiroptera) of the Eastern Mediterranean. Part 3. Review of bat distribution in Bulgaria. – Acta Soc. Zool. Bohem., 67: 245-357.
Bern Convention on the Conservation of European Wildlife and Natural Habitats. Resolution 4. 1996.
Beron, P. & Gueorguiev, V. 1967. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. II. Résultats des recherches biospéléologiques de 1961-1965 – Bull. Inst. Zool., Sofia, 24: 151-212.
Beron, P. 1972. Essai sur la faune cavernicole de Bulgarie. III. Résultats des recherches biospéléologiques de 1966 à 1970. – Int. J. Speleol., 4: 285-349.
Beron, P. 1994. Résultats des recherches biospéléologiques en Bulgarie de 1971 à 1994 et liste des animaux cavernicoles bulgares. Série Tranteeva - 1, Sofia.
Beron, P. 2007. Terrestrial Cave Animals in Bulgaria. – In: Fet, V. & Popov, A. (eds), Biogeography and Ecology of Bulgaria. Pp. 493-526. Springer.
Beron, P., Daaliev, T. & Jalov, A. 2006. Caves and speleology in Bulgaria. Pensoft, Bulgarian Federation of Speleology, National Museum of Natural History.
Beron, P., Petrov, B. & Stoev, P. 2004. Invertebrate Cave Fauna in Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). – In: Beron, P. & Popov, A. (eds). Biodiversity of Bulgaria. 2. Biodiversity of Eastern Rhodopes (Bulgaria and Greece). Pp. 791-822. Pensoft & Nat. Mus. Natur. Hist., Sofia.
Beshkova, M. 2000. The Phytoplancton of the Glacial High Mountain Lakes Sedemte Rilski Ezera (the Rila Mountains, Bulgaria). – In: Golemansky, V. & Naidenov, W. (eds), Biodiversity and Evolution of Glacial Water Ecosystems in the Rila Mountains. Pp. 105-123. Academic Publishing House “Prof. Marin Drinov”, Sofia.
Biodiversity Convention. 1992, 3-14 June. Rio de Janeiro.
Blazencic, J. & Temniskova, D. 2002. New locality of the species Nitellopsis obtusa (Desv. In Lois) J. Gr. in Bulgaria. – In: Randzelovic, V. (ed.), 7 Symposium of the Flora of Southeastern Serbia and neighboring Regions. Pp. 5-6.
Bratanova-Dontcheva, S., Dimitrova, V., Lubenovа, M. & Mihajlov, S. 2005.Ecological Characteristics, Distribution and Management of Castanea sativa Mill. Ecosystems in Bulgaria. – In: Proceedings of III International Chestnut Congress, Chaves, Portugal. – Acta Horticulturae, special issue, pp. 355-367.
Braun-Blanquet, J. 1964. Pflenzensoziologia Grundzuge der Vegetationskunde. 3 Aufl. Springer-Verlag, Wien-New York.
Browicz, K. 1964. On the geographical distribution of Platanus orientalis L. in Bulgaria. – Arb. Kornik, 9: 37-57.
Chytrý, M., Kucera, T. & Koci, M. (eds). 2001. Katalog biotopu ceské republiky. Agentura ochrany prirody a krajiny. cR, Praha.
Coldea, G. 1991. Prodrome des associations vegetales des Carpates du sud-est (Carpates Roumaines). – Documents phytosociologiques, N. S., Vol. 13: 317-539, Camerino.
Colic, D., Mišic, V., Popovic, M. 1963. Fitocenološka analiza visokoplaninske zajednice šleske vrbe i planinske jove (Saliceto-Alnetum viridis ass. nova) na Staroj planini. – Zbornik radova, Biološki institut N.R. Srbije, 6(5).
Convention on International Trade in Endangered Species of Wild Fauna and Flora (CITES). 3.03.1973, Washington.
Convention on the Conservation of European Wildlife and Natural Habitats. 19.09.1979, Bern.
Directive 92/43/EEC. 1992. Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992 on the Conservation of Natural Habitats and of Wild Fauna and Flora. – OJ L 206, 22.07.1992. pp. 7-50.
Directive 79/409/EEC. 1979. Council Directive 79/409/EEC of 2 April 1979 on the Conservation of Wild Birds. – OJ L 103, 25.4.1979, p. 1-18.
Davies, C., Moss, D. & Hill, M. 2004. EUNIS habitat classification revised. Final report to Environment Agency and European Topic Centre on Nature Protection and Biodiversity.
Davies, S. & Moss, D. 1997. EUNIS Habitat Classification. EEA, ETC/NC, Paris.
Devillers, P. & Devillers-Terschuren, J. 1996. A classification of Palearctic habitats. Nature and Environment, 78, Council of Europe Publishing.
Dierssen, K. 2001. Distribution, ecological amplitude and phytosociological characterization of European bryophytes. J. Cramer, Berlin-Stuttgart.
Dimitrova, V., Apostolova-Stoyanova, N., Lyubenova, M. & Chipev, N. 2007. Syntaxonomic analysis of sweet chestnut forests growing on the northern slopes of Belasitsa mountain. – Comptes rendus de l”Akademie bulgare des Sciences. Biologie, Ecologie, 60(5): 561-568.
Donita, N., Popescu, A., Pauca-Comanescu, M., Mihailescu, S. & Adrian Biris, J. 2005. Habitatele din România. Editura Tehnica Silvica, Bucuresti.
Dumont, H. J. (ed.). 1999. Black Sea Red Data Book. – http://www.grid.unep.ch/bsein/redbook.
Ellenberg, H. 1963. Vegetation Mitteleuropas mit den Alpen. Eugen Ulmer, Stuttgart.
Ellenberg, H. 1988. Vegetation ecology of Central Europe. Ed. 4th . CambridgeUniv. Press, Cambridge.
Essl, F., Egger, G., Ellmauer, Th. & Aigner, S. 2002. Rote Liste gefaerdeten Biotoptypen Oesterreichs. Waelder, Forste. Vorwaelder. Umweltbudesamt GmbH, Wien.
Exner, A. & Willner, W. 2004. New syntaxa of shrub and pioneer forest communities in Austria. – Hacquetia, 3/1: 27-4.
FishBase. – http://www.fishbase.org
Gafta, D. & Mountford, J.O. (coord.). 2008. Manual de interpretare a habitatelor Natura 2000 din România, Cluj-Napoca, Risoprint.
Gehu, J.-M. 1984. Classification des ecosystems d’Europe. Conseil de l’Europe. Doct. SN-VS (84)3.
Glushkova, M. 2005. Distribution of sweet chestnut (Castanea sativa Mill.) genetic resources in Belasitza Mountain – Bulgaria. – In: I-st Balkan Regional Workshop on Sustainable Management of Sweet Chestnut Ecosystems, Cast Bul 2005, 2-5.11.2005, Blagoevgrad.
Golemanski, V. & Naidenov, W. (eds). 1998. Biodiversity of Shabla lake system. Prof. M. Drinov Academic Publishing House, Sofia.
Guéorguiev, V. 1977. La faune troglobie terrestre de la péninsule Balkanique. Origine, formation et zoogéographie. Ed. de l'Ac. bulgare de Sci., Sofia.
Gussev, Ch. & Novoselski, S. 1997. New locality of Pyracantha coccinea Roem. (Rosaceae) in Bulgaria. – Ann. Univ. Sofia, Biol. Fac. 2-Botanika, 89: 13-17.
Gyosheva, M.M., Denchev, C.M., Dimitrova, E.G., Assyov. B., Petrova, R.D. & Soichev, G.T. 2006. Red List of fungi in Bulgaria. – Mycol. Balcan., 3(1): 81-87.
Hájek, M., Hájková, P. & Apostolova, I. 2005. Notes on the Bulgarian wetland flora, including new national and regional lrecords. – Phytol. Balcan., 11(2): 173-184.
Hájek, M., Tsonev, R., Hájkova, P., Ganeva, A. & Apostolova, I. 2005. Plant communities of the subalpine mires and springs in the Vitosha Mt. – Phytol. Balcan., 11(2): 193-205.
Hájek, М., Hájkova, P., Sopotlieva, D., Apostolova, I. & Velev, N. 2008. The Balkan wet grassland vegetation: a prerequisite to better understanding of European habitat diversity. – Plant Ecology, 195: 197-213.
Horvat, I., Pawlowski, B., Walas, J. 1937. Phytosociologische Studien über die Hochgebirgsvegetation der Rila Planina in Bulgarien. – Bull. Acad. Polon. Sci. Lettres Clas. Mat. Nat. B, Cracovie, 1: 159-197.
Horvat, I., Glavac, V. & Ellenberg, H. 1974. Vegetation Sudosteurope. G. Fischer Verlag, Stuttgart.
Horvatic, S. 1931. Die verbreitetsten Pflanzengesellschaften der Wasser- und fervegetation in Kroatien und Slavonien. – Ebenda, 6: 91-108.
Illies, J. (ed.). 1978. Limnofauna Europea – A Check list of the animals Inhabiting European Inland Waters, with accounts of their Distribution and Ecology. Gustav Fischer Verlag St., NY, SZ, Am.
IUCN. 1996. Resolution 1.4. Species Survival Commission. Resolutions and Recommendations. pp. 7-8. World Conservation Congress, 13-23 October 1996, Montreal, Canada. IUCN, Gland, Switzerland & Cambridge, UK.
IUCN. 2001. IUCN Red List Categories and Criteria: Version 3.1. IUCN Species Survival Commission. IUCN, Gland, Switzerland & Cambridge, UK.
IUCN. 2004. 2004 IUCN Red List of Threatened Species. – http://www.iucnredlist.org/. Downloaded on 23 March 2006.
Ivanova, D. 2009. Adiantum capillus-veneris L. – In: Petrova, A. & Vladimirov, V. (eds), Red List of Bulgarian vascular plants. – Phytol. Balcan., 15(1): 65.
Kautsky, N. 1981. On the trophic role of the blue mussel (Mytilus edulis L.) in a Baltic coastal ecosystem and the fate of the organic matter produced by the mussels. – Kieler Meeresforschungen Sonderheft, 5: 454-461.
Kelly, D.L. & Connolly, A. 2000. A review of the plant communities associated with scots pine (Pinus sylvestris L.) in Europe, and an evaluation of putative indicator/specialist species. – Invest. Agr.: Sist. Recur. For.: Fuera de Serie n.º 1: 15-39.
Konsulov, A. (ed.). 1998. Black Sea Biological Diversity: Bulgaria. – Black Sea Environmental Series, Vol. 5, United Nations Publications, New York.
Konsulova, Ts. & Tokmakov, J. 1995. Biodiversity of “Cocketrice” sandy bank (Black Sea) – a prerequisite for its conservation as a protected area. – Rapp. Comm. Int. Mer. Medit., 34: 34.
Konsulova, Ts. 1992. Mussel Mytilus galoprovincialis Lam (Biv.) natural resources along the northern Bulgarian Blacl Sea coast in relation to Rapana thomasiana Grosse (Gastropoda) distribution. – In: Proc. of Inst. Oceanol. Varna, 1, pp. 104-109. Bulg. Acad. Sci.
Konsulova, Ts., Tasev, V., Todorova ,V. & Konsulov, A. 2003. The effect of bottom trawling on mussel beds along the Bulgarian Black Sea coast. – In: Proceedings of the “Second international conference Oceanography of the Eastern Mediterranean and Black Sea: Similarities and Differences of Two Interconnected Basins". pp. 888-896, 2002, Ankara, Turkey.
Konsulova, Ts., Todorova, V. & Konsulov, A. 2001. Investigations on the effect of ecological method for protection against illegal bottom trawling in the Black Sea – preliminary results”. – Rapp. Comm. int. Mer. Medit., 36: 287.
Kovachev, S. 2000. Qualitative structure and distribution of Black-flies (Diptera Simulidae) from high mountain streams of glacial origin in the Rila Mountains. – In: Golemansky, V. & Naidenov, W. (eds), Biodiversity and Evolution of Glacial Water Ecosystems in the Rila Mountains. pp. 67-75. Academic Publishing House “Prof. Marin Drinov”, Sofia.
Kozuharov, D. 2006. On the drift of the zooplankton from glacial lakes in the Rila mountain (S.W. Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica., 58(1): 131-142.
Lakušic, D. (ed.). 2005. Staništa Srbije, Rezultati projekta “Harmonizacija nacionalne nomenklature u klasifikaciji staništa sa standardima medunarodne zajednice”, Institut za Botaniku i Botanicka Bašta “Jevremovac”, Biološki fakultet, Univerzitet u Beogradu, Ministarstvo za nauku i zaštitu zivotne sredine Republike Srbije, http://www.ekoserb.sr.gov.yu/projekti/stanista/, http://habitat.bio.bg.ac.yu/.
Lubenov, T. & V. Biserkov. 2005. MapSoftV1.exe, http://biserkov.com/bhs/.
Lyubenova, M., Dimitrova, V., Velev, V. & Bratanova-Doncheva, S. 2004. Phytocoenologycal investigation of chestnut (Castanea sativa Mill.) communities in Belasitsa region. – In: Proceedings of 2-nd Congress of ecologists of the republic of Macedonia with international participation. pp. 29-33, Ohrid, Macedonia 2003.
Mayer, H., & Tichy, K. 1979. Das Eichen-Naturschutzgebiet Johannser Kogel im Lainzer Tiergarten. – Cbl. Ges. Forstw., 96: 193-226.
Mayrhofer, H., Denchev, C., Stoykov, D. & Nikolova, S. 2005. Catalogue of the lichenized and lichenicolous fungi in Bulgaria. – Mycol. Balcan., 2(1): 3-61.
Mee, L., Friedrich, J. & Gomoiu, M.-T. 2005. Restoring the Black Sea in times of uncertainty. – Oceanography, 18(2): 100-111.
Meshinev, T., Apostolova, I. & Petrova, A. 1996. Habitat diversity in the Veleka river mouth and Silistar protected areas in Bulgaria. – In: Jonev, P., Henly, M. & Williams, A. (eds), Studies in European Coastal management. pp. 183-190. Cardigam, Samar Publ. Ld.
Meshinev, T., Apostolova, I., Georgiev, V., Dimitrov, V., Petrova, A. & Veen, P. 2005. Grasslands of Bulgaria. Final report on the National Grasslands. Inventory Project – Bulgaria, 2001-2004 (PINMATRA / 2001/020). Dragon 2003, Sofia.
Micevski, K. & Matevski, V. 1984. Diantho-Cistetum incani Micevski et. Matevski ass. nov. in der Vegetation der Montanen Weideflächen der SR Makedonien. Contributions, 2-Section of Biological and Medical Sciences, Macedonian Academy of Sciences and Arts, 5: 11-16 (in Macedonian).
Michalik, S. 1985. La repartition des hetraies suivant le relief du terrain sur les pentes du Nord de Stara Planina dans le reserve Boatin. – Colloques phytosociologiques, 8: 867-874.
Michalik, S. 1990. Plant communities in the Boatin biosphere reserve on the northeren slopes of Stara Planina Mts (Central Bulgaria). – Ochrony przyrody, 47: 9-36.
Michalik, S. 1993. Badania geobotaniczne I ekologiczne w gorach Starej Planiny (Bulgaria). – Wiadomosci Botaniczne, 37(3/4): 73-75.
Micu, D. & Micu, S. 2005. Recent records and proposed IUCN status of Donacilla cornea (Poli, 1795) (Bivalvia: Veneroida: Mesodesmatidae) in the Romanian Black Sea. – Cercetari Marine, 36.
Moss, D., Wyatt, B., Cornaert, M.-H. & Rockaerts, M. 1991. CORINE biotopes. The design, compilation and use of an inventory of sites of major importance for nature conservation in the European Communities, Luxemburg.
Mucina, L., Valachovic, M., Jarolimek, I., Sieffer, J., Kubinska, A. & Pisut, I. 1990. The vegetation of rock fissures, screes and snow-beds in the Pirin planina mountains (Bulgaria). – Studia Geobotanica, 10: 15-58.
Naidenov, W. & Beshkova, M. 2000. Quantitative development and vertical distribution of plankton in Sedmte Ezera Lakes(the Rila Mountain Bulgaria). – In: Golemansky, V. & Naidenov, W. (eds), Biodiversity and Evolution of Glacial Water Ecosystems in the Rila Mountains. pp. 137-154. Academic Publishing House “Prof. Marin Drinov”, Sofia.
Naidenov, W. 2000. Long term successive changes in the composition of planctonic crustaceans and rotifers from glacial high mountain lakes in the Rila Mountains. – In: Golemansky, V. & Naidenov, W. (eds), Biodiversity and Evolution of Glacial Water Ecosystems in the Rila Mountains. pp. 125-136. Academic Publishing House “Prof. Marin Drinov”, Sofia.
Natcheva, R., Ganeva, A. & Spiridonov, G. 2006. Red List of the bryophytes in Bulgaria. – Phytol. Balcan., 12(1): 55-62.
Nedelcheva, A. & Tzonev, R. 2006. Achillea ochroleuca (Asteraceae): a new species for the Bulgarian flora. – Phytol. Balcan., 12(3): 371-376.
Nikolov, V. & Valchev, V. 1997. Primary production of the grass cover and refuse plant оutfall in the association Pinus nigra - Calamagrostis arundinacea in the buffer zone of the Chervenata stena Biospheric Reserve. – Phytol. Balcan., 3(2-3): 127-130.
Nikolov, V. & Valchev, V. 1998. Vegetation of the coniferous belt of Chernatitza and Prespa Divides in the West Rodopean Mountains. – Phytol. Balcan., 4(1-2), 105-121.
Noirfalise, A. 1987. Carte de la vegetation naturelle des Etats members des Communauttes europeennes et du Consile de l’Europe 1:3000000. Ed. 2d. Texte explicatif. Office de publications officielles des Communautes europeennes, Luxembourg.
Oberdorfer, E. 1990. Phlanzensociologische excursions flora. Eugen Ulmer GmbH, Stuttgart.
Ozenda, P. 1985. La végétation de la chaine alpine dans l’espace montagnard européen. Masson, Paris.
Ozenda, P. 2002. Perspectives pour une Géobiologie des montagnes. Presses polytechniqes et universitaires romandes. Lausanne.
Palazov, A. & Stanchev, H. 2006. Evolution of human population pressure along the Bulgarian Black sea coast. 1st Biannual Scientific Conference: Black Sea Ecosystem 2005 and Beyond. 8-10 May 2006, Istanbul, Turkey. (in press).
Pandourski, I . 2000. Cyclopides (Crustacea: Copepoda) des eaux souterraines de Bulgarie: distribution et remarques morphologiques. – Historia naturalis bulgarica, 12: 17-27.
Pandourski, I. 2004. Bats (Mammalia, Chiroptera) of the Bourgas wetlands, Bulgarian Black Sea Coast. – Acta zoologica bulgarica, 56(3): 283-298.
Pandourski, I. 2007. Stygofauna of the Fresh Waters in Bulgaria. – In: Fet, V. & Popov, A. (eds), Biogeography and Ecology of Bulgaria. pp. 527-536. Springer.
Pavlov, D. & Dimitrov, M. 2002. A syntaxonomic analysis of the flood-plain forests in the maintained reserves “Dolna Topchiya” and “Balabana”. – Forest science, 1: 3-19.
Pavlova, D. 2001. Mountain vegetation on serpentine areas in the Bulgarian Eastern and Central Rhodopes Mts. - ecology and conservation. – In: Radoglou, K. (ed.), Proceedings of International Conference: Forest Research: a challenge for an integrated European approach, 2001, Vol. 1, pp. 227-232, Thessaloniki.
Pavlova, D. 2004. The serpentine flora in the Central Rhodopes Mountains, Southern Bulgaria. – In: Proceedings /2th Congress of Ecologist of the Republic of Macedonia with international participation (25-29.10.2003, Ohrid). Macedonian Ecological Society. pp. 450-457, Skopie.
Pavlova, D. 2007. A new species of Aethionema (Brassicaceae) from the Bulgarian flora. – Bot. Journ. Linn. Society, 155: 533-540.
Pavlova, D., Kozuharova, E. & Dimitrov, D. 2003. A floristic catalogue of the serpentine areas in the Eastern Rhodope Mountains (Bulgaria). – Polish Journ. Bot., 48(1): 21-41.
Peinado Lorca, M. & Rivas-Martínez, S. (eds). 1987. La vegetación de España. Servicio de Publicaciones de la Universidad de Alcalá de Henares.
Peshev, D., Delov, V. & Vassilev, А. 2005. Preliminary study of the negative factors for the sea mammals in the Bulgarian aquatory of the Black sea. – В: Чипев, Н., Богоев, В. (ред.), Сборник научни доклади на първа национална научна конференция по екология “Биоразнообразие, Екосистеми, Глобални промени”, София 2005, с. 303-308. Петекстон, София.
Petkoff, S. 1914. Les Characees de Bulgarie. – La Nuova Notarisia, 25: 35-56.
Petrella, S., Bulgarini, F., Cerfolli, F., Polito, M. & Teofili, C. (eds). 2005. Libro Rosso degli Habitat d’Italia. WWF Italia – ONLUS, Roma.
Petrova, A. 1997. Rare plants in the protected areas Pobiti kamani in north-eastern Bulgaria. – Bocconea, 5(2): 461-464.
Petrova, A., Meshinev, T. & Apostolova, I. 2007. Reports 61-79. In: Vladimirov, V., Dane, F., Stevanovic, V., Kit Tan. New floristic records in the Balcans: 6. Phytol. Balcan., 13(3): 443-445.
Poldini, L., Oriolo, G., Vidali, M., Tomasella, M., Stoch, F. & Orel, G. 2006. Manuale degli habitat del Friuli Venezia Giulia. Strumento a supporto della valutazione d’impatto ambientale (VIA), ambientale strategica (VAS) e d’incidenza ecologica (VIEc). Region. Autonoma Friuli Venezia Giulia – Direz. Centrale ambiente e lavori pubblici – Servizio valutazione impatto ambientale, Univ. Studi Trieste – Dipart. Biologia, http://www.regione.fvg.it/ambiente.htm.
Rodwell, J. (ed.). 1991. British plant communities. Vol. 1, “Woodlands and scrubs”, Cambridge University Press.
Rodwell, J., Schaminée, J., Mucina, L., Pignatti, S., Dring, J. & Moss, D. 2002. The Diversity of European Vegetation. An overview of phytosociological alliances and their relationships to EUNIS habitats. Wageningen, NL. EC-LNV. Report EC-LNV nr. 2002/054.
Rousakova, V. & Tzonev, R. 2003. Syntaxonomy of the oak forests in the Pleven district (Danube plane in Bulgaria). – Fitosociologia, 40(1): 23-31.
Roussakova, V. & Dimitrov, M. 2005. Caractéristiques phytosociologiques des forêts à Picea abies et Abies alba de la montagne de Rila (Bulgarie). – Acta Bot. Gallica, 152(4): 563-571.
Roussakova, V. & Ganeva, A. 2001. Bryophyte participation in high-mountain phytocoenoses in the Rila Mts, Bulgaria. – Phytol. Balcan., 7(3): 349-360.
Roussakova, V. 1995. Une espece nouvelle pour la flore bulgare et quelques remarques floristiques. – Flora mediterranea, 5: 65-68.
Roussakova, V. 2000. Végétation alpine et sous alpine supériore de la montagne de Rila (Bulgarie). – Braun-Blanquetia, 25: 132.
Schunger, I., Dietz, Ch., Merdschanova, D., Merdschanov, S., Christov, K., Borissov, I., Staneva, S. & Petrov, B. 2004. Swarming of bats (Chiroptera, Mammalia) in the Vodnite Dupki Cave (Central Balkan National Park, Bulgaria). – Acta Zoologica Bulgarica, 56(3): 323-330.
Simon, T. 1958. Über die alpinen pelanzengesellschaften des Pirin-gebirges. – Acta botanica Academiae scientiarum hungaricae, 4(1-2): 157-189.
Sivkov, Y. & Sivkova, S. 2004. A New Species to the Bulgarian Ichthyofauna – Thicklip Grey Mullet Chelonlabrosus (Risso, 1826) (Pisces, Mugilidae). – Acta zoologica bulgarica, 56(3): 337-340.
Soo, R. 1957. Pflanzengesellschaften aus Bulgarien. I. – Ann. Univ. Sc. Budapest, Sect. Biol., 1: 231-239.
Soo, R. 1963. Bulgarische Pflanzengesellschaften II. – Ann. Univ. Sc. Budapest, Sect. Biol., 6: 175-186.
Soo, R. 1964. Die Regionalen Fagion – Verbande und Gesellschaften Sudosteuropas. Stud. Biol. Hung. Budapest.
Stanev, S. 1986. Tree and Shrub Vegetation of the Besaparsky Ridove Hills – Fitoligija, 32: 19-69.
Stanova, V., Valachovic, M. (eds). 2002. Katalog Biotopov Slovenska. DAPHNE - Institut aplikovanej ekologie, Bratislava.
Stoichev, S. 1996. On the Chironomid fauna from Bulgarian inland waters – Lauterbornia, 25: 117-127.
Stoyneva, M. & Valchanova, M. [1997] 1999. Pilot studies on the annual alteration of the dominant life-strategies in the peat bog Tschokljovo (South-western Bulgaria). – Ann. Univ. Sofia, Biol. Fac. 2-Botanika, 89: 23-33.
Tasev, V. & Tasev, S. 2002. An estimate of the covered area with mussel fields using sonar survey. – In: Proceedings of the Sixth International Conference on Marine Science and Technology "Black Sea - 2002". Vol. 1, pp. 330-335, Bulgaria, Varna.
Tashev, A. 2008. Reports 105-106. – In: Vladimirov, V., Dane, F., Kit Tan. (eds), New floristic records in the Balkans: 7. – Phytol. Balcan., 14(1): 147.
Taxler, A., Minarz, E., English, T., Fink, B., Zechmeister, H. & Essl, F. 2005. Rote Liste gefaerdeten Biotoptypen Oesterreichs. Moore, Suepfe und Quellfluren, Hochgebirgsrasen, Polsterfluren, Rasenfragmente und Sneeboeden. Aecker, Ackerraine, Weingaerten und Ruderalfluren. Zwergstauchheiden. Geomorphologisch gepraegte Biotoptypen. Umweltbudesamt GmbH. Neuer Wissenschaftlicher Verlag GmbH, Wien.
Temniskova, D. & Kirijakov, I. 2006. Biodiversity of algae in the Rhodopes (Bulgaria). – In: Beron, P. (ed.), Biodiversity of Bulgaria. 3. Biodiversity of Western Rhodopes (Bulgaria and Greece). I. pp. 133-176. Pensoft & National Museum of Natural History, Sofia.
The Black Sea Biodiversity and Landscape Conservation Protocol to the Convention on the Protection of the Black Sea Against Pollution, Annex II Provisional List of Species of the Black Sea Importance. – http://www.blacksea-commission.org/OfficialDocuments/BLDC_iframe.htm.
The Pan-European Biological and Landscape Diversity Strategy. 1996. Council of Europe, UNEP, European Centre for Nature Conservation.
Todorova, V., Micu, D., Panayotova, M. & Konsulova, Ts. 2008. Marine Protected Areas in Bulgaria – Present and Prospects, Steno Publishing House, Varna.
Tzonev, R. & Dimitrov, D. 2005. Syntaxonomy of the “pseudomaquis” of Greek Juniper (Juniperusexcelsa Bieb.) and the occurrence of Mediterranean vegetation in Southwestern Bulgaria. – Botanika Chronika 18(1): 269-281.
Tzonev, R. 2004. New data and summarise information about the chorology of some rare, threatened and endemic plants in Middle Danube Plain and Balkan Foothill region – Ann. Univ. Sofia, Biol. Fac., Book 2-Botanika, 97: 62-72.
Tzonev, R. 2009. Plant communities, habitats and ecological changes in the vegetation on the territory of three protected areas along the Danube River. – In: Ivanova, D. (ed.), Plant, fungal and habitat diversity investigation and conservation. Proceedings of IV Balkan Botanical Congress, Sofia, 20–26 June 2006. Pp. 321–331. Inst. Bot., Sofia.
Tzonev, R., Dimitrov, M. & Roussakova, V. 2005. Dune vegetation of the Bulgarian Black sea coast. – Hacquetia, 4/1: 7-32.
Tzonev, R., Dimitrov, M., Chytry, M., Roussakova, V., Dimova, D., Gussev, Ch., Pavlov, D., Vulchev, V., Vitkova, A., Gogushev, G., Nikolov, I., Borisova, D. & Ganeva, A. 2006. Beech forests communities in Bulgaria. – Phytocoenologia, Stuttgard, 36 (2): 247-279.
Tzonev, R., Lisenko, T., Gussev, Ch. & Zhelev, P. 2008. The halophytic vegetation in South-East Bulgaria and along the Black Sea coat – Hacquetia, 7/2: 95 -121.
Tzonev, R., Roussakova, V. & Dimitrov, M. 2006. The Western Pontic steppe vegetation in Bulgaria. – Hacquetia, 5/4: 5-23.
Uzunov, Y. & Varadinova, E. 2000. Oligochaeta Limicola from glacial lakes of the Rila Mountains National Park (Bulgaria). – In: Golemansky, V. & Naidenov, W. (eds), Biodiversity and Evolution of Glacial Water Ecosystems in the Rila Mountains. pp. 45-49. Academic Publishing House “Prof. Marin Drinov”, Sofia.
Valchanova, M. & Stoyneva, M. 1995. Flagellate algae of the peat bog Tschokljovo (South-western Bulgaria). – In: Abstracts 6th Hungarian Algological Meeting, June 1995, pp. 13, Kesztely, Hungary.
Valchanova, M. & Stoyneva, M. 2000. Phytoplankton of the peat bog Tschokljovo (South-western Bulgaria). – Ann. Univ. Sofia, Biol. Fac. 2-Botanika, 91: 87-103.
Valchev, V. & Nikolov, V. 1993. Production primaire d'un еcosystеme forestier de Pinus nigra Arn. de la rеserve "Tchervenata stena", en Bulgarie. – Belg. Journ. Bot. 126(2): 164-174.
Vandel, A. 1964. Biospéologie, la biologie des animaux cavernicoles. Ed. Gautier-Villars, Paris.
Vannote, R.L., Minshall, G.W., Cummins, K.W., Sedell, J.R. & Cushing, C.E. 1980. The river continuum concept. – Can J. Fish. Aquat. Sci., 37: 130-137.
Vassilev, M. & Pehlivanov, L. 2005. Checklist of Bulgarian Freshwater Fishes. – Acta zoologica bulgarica, 57(2), 161-190.
Velchev, V. 1998. Floral and plant biodiversity on calcareous terrains in Bulgaria. – Phytol. Balcan., 4(1-2): 81-92.
Velchev, V. 2002. Phytocoenological and ecological characteristics of the communities of Koeleria brevis Stev. and Festuca pseudovina Hack ex Wiesd. in the Balchik-Kavarna region of North-Eastern Bulgaria. – Ann. Univ. Sofia, Biol. Fac. 2-Botanika, 92(2): 9-29.
Vicherek, J. 1971. Grundruss einer Systematik der Strandgesellscaften des Schwarzen Meers. – Folia Geobot. Phytotax., 6: 127-147.
Videnova, Y., Janeva, I. & Tyufekchieva, V. 2000. Ephemeroptera and Plecoptera from glacial waters in the Rila Mountains.– In: Golemansky, V. & Naidenov, W. (eds), Biodiversity and Evolution of Glacial Water Ecosystems in the Rila Mountains. pp. 51-56. Academic Publishing House “Prof. Marin Drinov”, Sofia.
Vulchev, V. 2000. On the syntaxonomy of Pinus heldreichii communities in the Pirin Mountains. – Phytol. Balcan., 6(2-3): 195-217.
Walter, K.S. & Gillett, H.J. (eds). 1998. 1997 IUCN Red List of Threatened Plants. IUCN, The World Conservation Union, Gland & Cambridge.
Weber, H., Moravec, J. & Theurillat, J.-P. 2000. International Code of Phytosociological Nomenclature. 3rd edition. – Journ. of Veget. Sci. 11: 739-768.
Zolotarev, P.N., Shlyakhov, V.A. & Akselev, O.I. 1996. The food supply and feeding of the Russias sturgeon Acipenser guldenstaedti and the starred sturgeon Acipenser stellatus of the northwestern part of the Black Sea under ecological conditions. – J. Ichthyol., 36(4): 317-322.