Съществен елемент на Червените книги (ЧК) и Червените списъци (ЧС) са категориите на застрашеност. Първите категории на застрашеност са публикувани през 1966 г. и са предназначени за глобална оценка на бозайниците (IUCN, 1966). Използвани са 4 категории: 1. Изчезващи видове – намиращи се под сериозна заплаха от измиране, чието спасяване вече е невъзможно без предприемане на специални мерки за опазване; 2. Редки видове – не са пряко застрашени от измиране, но срещащи се в такова неголямо количество или на такива ограничени територии, че могат скоро да изчезнат; 3. Видове с намаляваща численост; 4. Неопределени – видове, за които се знае малко, но очевидно са заплашени от изчезване.
Тази система получава всеобщо признание и по-късно се използва за оценка на разнообразни таксономични групи, както и за създаване на регионални ЧК и ЧС. Тези първи категории са използвани близо 30 години. Положителните им страни се изразяват в тяхната опростеност, умерена необходимост от данни и широкото им признаване. Недостатъците им се заключават в техния субективизъм и липса на количественост, поради което не са в състояние да опишат адекватно степента на застрашеност на видовете. Освен това оценките, правени от различни организации и за различни райони, не са съпоставими.
През 1989 г. IUCN започна разработване на нов по-обективен и количествен подход, който да осигури методология за оценка на риска от измиране. В резултат е предложена система от категории и критерии, публикувани през 1994 г. По-късно те са ревизирани и модифицирани (IUCN, 1994, 2001).
Новата система има няколко специфични цели: да предостави подход, приложим по еднакъв начин от различни оценители; да увеличи обективността, като предостави на ползвателите ясно ръководство за това как да оценяват различните фактори, които влияят върху риска от измиране; да предостави подход, който да улесни сравняването между силно различаващи се таксони; да даде на ползвателите на списъците от застрашени видове по-добро разбиране на каква основа са класифицирани видовете по степента на тяхната застрашеност.
Понякога съществува съмнение, че количествената същност на критериите би била пречка за тяхното прилагане поради недостатъчните данни за видовете, подлежащи на оценка, голяма част от които са редки, малочислени и слабо и неравномерно проучени в рамките на ареала им. Трябва да се има предвид обаче, че това е привидно, тъй като зададените граници при отделните критерии са твърде широки и не са необходими точни цифри за размера на популацията, скоростта на намаляване на числеността или площта на ареала. Критериите дават възможност да се използват прогнози или заключения, основани на данни за местообитанието, близко родствени видове, други видове, свързани с даден тип местообитание и т. н. Освен това трябва да се подчертае, че е достатъчно да бъдат удовлетворени изискванията само на един от критериите, а не на всичките пет. В много случаи някои критерии изобщо не са подходящи и никога не биха били удовлетворени, независмо колко близо до измиране се намира дадения таксон (IUCN, 2005).
Първоначално категориите и техните дефиниции са били разработени за глобална оценка на риска от измиране. Глобалните оценки обаче не са особено практични за използване на регионално ниво, например за създаване на национални ЧК или ЧС, като основа на конкретни и адекватни консервационни програми. Съществено ограничение пред прилагането на глобалните оценки на регионално ниво е обстоятелството, че вероятността от измиране в част от ареала на таксона може да е различна от тази в рамките на целия ареал. За преодоляване на тези трудности е предложен протокол за прилагане на глобалните категории и критерии на регионално ниво (IUCN, 2003).
При разработването на настоящата Червена книга са използвани глобалните категории и критерии на IUCN (2001), Ръководството за използване на глобалните категории и критерии (IUCN, 2005) и Ръководството за приложение на глобалните критерии на регионално ниво (IUCN, 2003). На тази основа е разработена процедура за оценка на таксоните (главно видове), предложени от широк кръг специалисти. Първа стъпка в процедурата е оценка на националната популация на таксона спрямо стандартните критерии. След това оценката се уточнява (повишава или намалява) в зависимост на степента на обвързаност с популациите от околните страни. Оценката на риска от измиране се намалява при възможност за имиграция от околните популации, тъй като това има благоприятен ефект върху възможността за оцеляване на националната популация. Това „понижаване“ на оценката обикновено води до промяна от една степен в категорията. Когато в страната се намира само малка част от иначе голяма популация в съседните страни, понижението е най-често с повече от една степен. Обратно, когато има ясни свидетелства, че популацията в страната се намира в демографски колапс и не би могла да оцелее без имиграция от околни популации, или когато околните популации също са намаляващи, то категорията е повишавана. В случаите, когато няма сведения за ролята на околните популации за риска от измиране на регионалната популация, глобалните критерии са прилагани без изменения. Това е в сила за повечето случаи, тъй като най-често застрашените таксони имат ниска численост и фрагментирано разпространение, и вероятността за изолация от популациите в околните страни е голяма. Освен това при повечето застрашени видове рискът от измиране е значителен поради унищожаване на местообитанията, и в такъв случай състоянието на популацията им трудно би могло да се подобри от притока на имигранти отвън.
Приемайки съвременните критерии на IUCN, цитирани по-горе, при подготовката на настоящето издание на Червена книга на България таксоните (видове и подвидове) са разпределени в следните категории (вж. Приложение 1 за употребяваните термини):
Изчезнали (EX) или вероятно изчезнали (?EX) – Extinct. Даден таксон принадлежи към тази категория, когато наличието му в страната не е потвърждавано най-малко през последните 50 години.
Критично застрашени (CR) – Critically Endangered. Даден таксон се включва към тази категория, когато числеността в страната е намаляла до критично ниво (от няколко до няколкостотин индивида), които се срещат в единични находища, или чиято скорост на намаляване (брой или площ на разпространение) е в рамките на критериите на IUCN. Оцеляването на такива видове е малко вероятно без активни мерки за опазване, особено на такива, насочени към отстраняване на причините, водещи до измиране.
Застрашени (EN) – Еndangered. Даден таксон принадлежи към тази категория, когато има много висок риск от измиране поради малки популации, фрагментирано разпространение, изолация и/или бързо намаляване (численост или площ на разпространение), отговарящи на критерии А-Е за тази категория според IUCN. Таксоните, отнесени към тази категория, е много вероятно да преминат към категорията критично застрашени, ако неблагоприятните фактори продължат да действат.
Уязвими (VU) – Vulnerable. Даден таксон е включен в тази категория, когато се намира пред висок риск от измиране поради продължаващо намаляване на популацията (дори на локално ниво), унищожаване на местообитанията или преексплоатация. Наблюдаваната или прогнозираната скорост на намаляване е по-малка, отколкото при таксоните, отнесени към по-високите категории на застрашеност (според критерии А-Е). В тази категория попадат видове, чиито популации са все още многочислени и/или стабилни, но с неблагоприятни перспективи в бъдеще. Регресът им може да се засили, ако факторите, които го причиняват в рамките на страната и съседните страни, продължат да действат.
Почти застрашени (NT) – Near Threatened. Даден таксон принадлежи към тази категория, когато той е оценен по критериите, но не може да се определи като критично застрашен, застрашен или уязвим сега, но е близо до определянето или изглежда, че ще бъде класифициран в някоя от горните категории в близко бъдеще.
Слабо засегнати (LC) – Least Concern. Даден таксон принадлежи към тази категория, когато е оценен по критериите, и не отговаря на тях за критично застрашен, застрашен или уязвим. Широко разпространените и обилни видове се включват в тази категория.
С недостатъчно данни (DD) – Data Deficient. Даден таксон е включен в тази категория, когато няма необходимата информация за пряка или косвена оценка на риска от изчезване, основаваща се на разпространението или състоянието на популациите му. Таксон от тази категория може да е добре изучен и биологията му да е известна, но да липсват подходящи данни за разпространението или обилието му. С недостатъчно данни следователно не е категория „под заплаха“. Поставянето на даден таксон в тази категория означава, че е необходима повече информация и че е възможно бъдещи изследвания да покажат, че таксонът попада в някоя от категориите „под заплаха“. Важно да се използват позитивно всички налични данни. В много случаи е необходимо да се отдели голямо внимание при решението за избор между Cнедостатъчно данни и състояние „под заплаха“.
Неоценяван (NE) – Not Evaluated. Даден таксон е от тази категория, когато все още не е оценяван по критериите.
Използвани са 5 количествени критерия за оценка на застрашеността и категорията на застрашеност (вж. Приложение 2). Критериите са: А – намаляваща популация (в миналото, сега и/или прогнози за бъдещето); В – размер на ареала и фрагментация, намаляване или флуктуации; С – малки популации и фрагментация, намаляване или флуктуации; D – много малки популации или много ограничено разпространение; Е – количествен анализ на риска от измиране. Таксоните трябва да се оценят по всички критерии, но за да се класифицират към една от категориите на застрашеност, е достатъчно да отговарят само на един от тези критерии (IUCN, 2005).
Чрез използването на съвременните международно приети категории и критерии на IUCN, актуализираното издание на Червена книга на България отговаря напълно на международните стандарти и ще се ползва от международната научна и природозащитна общност.