38G3
G. Гори
Гори от бяла мура (Pinus peuce)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G3.623 Rila and Pirin Macedonian pine forests, G3.624 Rhodope Macedonian pine forests, G3.625 Balkan Macedonian pine forests; PAL. CLASS.: 42.723 Rila and Pirin Macedonian pine forest, 42.724 Rhodopid Macedonian pine forest, 42.725 Balkan Macedonian pine forest); HD 92/43: 95A0 High oro-Mediterranean pine forests; Бондев (1991): 10 Гори от бяла мура (Pineta peucis), на места примесени с фитоценози на клек (Pineta mugi), 11 Смесени гори от бяла мура (Pinus peuce) и бял бор (Pinus sylvestris).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B2 C2 E2 F2 G2 H2 I L3].
Обща характеристика. Бялата мура е балкански ендемит и терциерен реликт. Тя формира монодоминантни и смесени горски фитоценози главно на горната горска граница във високите планини на България (1800–1900 до 2100–2200 m надм. вис.), макар видът да има голям вертикален ареал – от около 1150 до към 2500 m надм. вис. Бялата мура е пластичен вид в изискванията си към абиотичните условия, в които може да расте. Най-често неговите екологични характеристики са между тези на белия бор и смърча. Ограниченият фитоценотичен ареал показва, че местообитанията, в които бялата мура намира оптимални условия за развитие и при които достига доминантни и едификаторни функции са на горната граница на горите. Предпочитаната скална основа е силикат, макар че може да расте и на варовикови и мраморни скали. Преобладават тъмноцветните горски почви и по-ограничено хумусно-карбонатните или кафявите почви. Изложението е без значение. В Пирин и малко по-слабо изразено в Рила, бялата мура формира горната горска граница на всички изложения. Особено важно е, че Pinus peuce e най-приспособеният сред нашите дървесни видове за развитие върху “полета” от едри скални късове. Във формираните пионерни горски фитоценози няма развита почвена покривка дори от типа ранкери. В такива условия някои от фитоценозите имат максимално проективно покритие на дървостоя, представен изцяло от бяла мура. Едва по-късно се развиват почвата и приземните етажи от храстчеви и тревни видове, с мъхове, от клек или от сибирска хвойна (в осветлените участъци). Фитоценози на бяла мура има върху различни по мощност и овлажнение почви, но в доминираща част от съобществата в съвременната растителна покривка те са добре развити, дълбоки, умерено богати на минерални и органични вещества, постоянно умерено влажни и добре аерирани. Като правило почвите са силно каменисти, свидетелство за напреднал сукцесионен стадий в развитието на бяломуровите съобщества върху вече овладени от растителността каменни полета. На варовик или мрамор почвите са по-сухи и бедни.
Почти всички съобщества от бяла мура са първични и високо производителни. Монодоминантните фитоценози са по-малко от тези с участие на други дървесни видове, основно смърч и бял бор в различни съотношения. Главно при по-малка надморска височина, смесените дървостои включват ела, бук, черна мура. На места под короните на дървостоя има етаж от клек. Приземните етажи се изменят главно по отношение на обилието на един или друг вид от една и съща група навсякъде, в зависимост от пълнотата на дървостоите. Основни видове са Calamagrostis arundinacea, Luzula sylvatica, Moehringia pendula, Vaccinium myrtillus. По-ограничено обилие имат Euphorbia amygdaloides, Deschampsia flexuosa, Melampyrum sylvaticum. Често срещани са и Luzula luzuloides, Oxalis acetosella (рядко доминира), Vaccinium uliginosum, Geranium macrorrhizum (доминира в някои от по-ранните стадии на формиране на ценозите върху каменни полета), Festuca valida, Festuca penzesii, Sesleria coerulans (в дървостои с по-ниска пълнота, последните два вида само в Пирин, върху варовик или мрамор). Флористичният състав на тази група фитоценози е доста богат – над 120 вида.
На границата със зоната на клека на много места фрагменти от съобщества на бялата мура формират комплекси с храстови и тревни фитоценози. Вероятно не всички те са резултат от човешката дейност, а има и естествени в прехода между дървесната растителност и разположения над нея пояс на клека (Pinus mugo), сибирската хвойна (Juniperus sibirica), Festuca valida и други фитоценози от горния субалпийски подпояс.
В Родопите бялата мура се среща на няколко места, но не формира самостоятелни фитоценози. Възможно е в миналото този вид да е имал не само по-широко разпространение, но и да е бил с доминантни функции, но е бил унищожен от човека.
Фитоценозите на бялата мура в Стара планина са локализирани на северния склон на вр. Вежен. Заеманата площ не е голяма, в миналото е била повече. Флористичният състав и структурата на приземните етажи не се отличават много от тези на фитоценозите в Рила и Пирин.
На Витоша има изкуствено създадени съобщества на бяла мура със сравнително добра жизненост. Най-вероятно и в тази планина тя е била унищожена от човека.
Синтаксономията на фитоценозите на бялата мура у нас е разработена само по доминантния метод. Участието на характерните видове Gentiana lutea, Knautia midzorensis, Verbascum longifolium subsp. pannosum и флористичният състав в цяло на някои фитоценози дават основание да се предположи разпространението и у нас, поне ограничено, на асоциация Gentiano luteae-Pinetum peucis, описана от планината Пелистер в Македония, а характерните видове на ендемичния за Балканския полуостров съюз Pinion peucis са срещани навсякъде в българските фитоценози на бялата мура.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Calamagrostis arundinacea, Daphne oleoides, Festuca penzesii, Geranium macrorrhizum, Luzula sylvatica, Moehringia pendula, Oxalis acetosella, Picea abies, Pinus heldreichii, P. peuce, P. sylvestris, Vaccinium myrtillus.
- Гъби: Макромицети – Amanita gemmata, A. muscaria, A. umbrinolutea, A. vaginata, Boletus edulis, B. erythropus, B. pinophilus, Calocera viscosa, Cantharellus cibarius, Chalciporus piperatus, Chroogomphus helveticus, Clitocybe clavipes, C. vermicularis, Coltricia perennis, Cortinarius evernius, C. multiformis, C. cinnamomea, C. traganus, Cystoderma carcharias, Fomitopsis pinicola, Galerina marginata, Heyderia abietis, Inocybe brunnea, Inocybe geophylla, Ischnoderma benzoinum, Lachnellula subtilissima, L. suecica, Lactarius aurantiacus, Marasmius androsaceus, M. wynnei, Melanoleuca cognata, Mycena epipterygia, M. galopus, M. rosella, M. rubromarginata, Onnia tomentosa, Paxillus panuides, Phaeolus schweinitzii, Phellinus nigrolimatus, P. pini, Russula fragilis, R. mustelina, R. turci, Stereum sanguinulentum, Strobilurus stephanocystis, S. tenacellus, Suillus sibiricus, S. variegatus, Trichaptum abietinum, Xeromphalina campanella; Микромицети – Cenangium ferruginosum, Lophodermium pinastri (по Pinus peuce), Exobasidium myrtilli, Podosphaera myrtillina (по Vaccinium myrtillus), E. vaccinii (по V. vitis-idaea), Hyaloscypha albohyalina; Ustilago striiformis (по Calamagrostis arundinacea).
- Животни: Гръбначни – Regulus regulus, R. ignicapillus, Parus montanus, P. ater, Carduelis spinus, Loxia curvirostra, Nucifraga caryocatactes, Sorex araneus, Dryomys nitedula, Clethrionomys glareolus.
Разпространение в България. Основно в Рила и Пирин и ограничено в Стара планина, Витоша, Родопите. Разпространението на вида е от 1150 до към 2500 m надм. вис.; на доминираните от него фитоценози (1500) 1800–1900 и 2100–2200 m надм. вис.
Консервационно значение. Изключително високо ресурсно, водноохранно, почвозащитно, рекреационно и за поддържане на биологичното разнообразие. В местообитанието се срещат консервационно значими видове гъби: Clitocybe vermicularis, Phellinus nigrolimatus, Suillus sibiricus.
Отрицателно действащи фактори. Изключително агресивно антропогенно въздействие в миналото. Заеманите площи от фитоценозите на бялата мура са силно намалени в резултат на изсичане или опожаряване. Унищожаването им продължава и сега. Ненарушени фитоценози вече не съществуват.
Взети мерки за опазване. Големи находища на местообитанието се намират в националните паркове “Рила”, “Централен Балкан” и “Пирин” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за опазване и възстановяване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Мониторинг на състоянието и стриктно прилагане на нормативните документи и режими в националните паркове и нормите за екологосъобразно стопанисване на горите.
Литература. Велчев 1973; Велчев, Русакова 1990; Димитров 1980; Пенев, Георгиев 1958.
Автор. Веска Русакова
