37G3

G. Гори

Гори от черна мура (Pinus heldreichii)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G3.616 Rhodopide white-barked pine forests; PAL. CLASS.: 42.716 Rhodopide white-barked pine forests; HD 92/43: 95A0 High oro-Mediterranean pine forests; Бондев (1991): 30 Гори от черна мура (Pinus heldreichii).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 C3 D2 F2 G2 1 L2].

Обща характеристика. Черната мура (Pinus heldreichii) е терциерен реликт и балкански субендемит. Расте още на Апенинския полуостров (Южна Италия). Основното разпространение на вида е в западната част на Балканския полуостров, в южната част на зоната със субсредиземноморски климат. На територията на България се среща само в Пирин и Славянка от (1300) 1400 до около 2200 m надм. вис. Скалната основа е карбонатна – мраморизирани варовици. Предпочитани са добре осветени изпъкнали форми на релефа с южна или източна, много рядко северна експозиция, тъй като видът е изразено светлолюбив. Заеманите от съобществата терени най-често са стръмни до много стръмни, скалисти. При тези условия ксеротермният характер на местообитанието се увеличава. По-ограничено черната мура доминира във фитоценози установени в мезо- и микропонижения на релефа, където средата е относително по-мезофилна, но екотопът остава значително каменист. Почвите в повечето случаи са каменливи, неутрални или алкални от типа хумусно-карбонатни, като не се изключват кафявите планинско- и тъмноцветно планински горски почви (Cambisols). Те са добре дренирани.

Съобществата на черната мура са реликтни. По-голяма част от тях са монодоминантни. Участието на други дървесни видове най-често е силно ограничено. Нарядко субдоминантна роля играят белият бор (Pinus sylvestris) и черният бор (Pinus nigra subsp. pallasiana), още по-рядко някой от дървесните видове, чийто растеж е свързан предимно със силикатни терени: бяла мура (Pinus peuce), ела (Abies alba), бук (Fagus sylvatica). На по-голяма надморска височина в състава им участва и клекът (Pinus mugo). Главно поради големия наклон и скалист или каменист характер на местообитанието, проективното покритие на дървостоите е между 50 и 70%. Това е допълнителна предпоставка за значително осветление под короните на дърветата и респективно голямо разнообразие на участващите в състава на фитоценозите храстови и тревни видове. Въпреки това храстов етаж не се формира. От всички храстови видове само сибирската хвойна (Juniperus sibirica) заема в някои ценози до 20–30% от повърхността на участъка. От останалите храстови видове единствено балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides)иобикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) се срещат в по-голяма част от ценозите, донякъде и маслиноподобното бясно дърво (Daphne oleoides),докато Cotoneaster nebrodensis, Rubus idaeus, Rosa spp., имат ограничено разпространение. Особеностите на местообитанието в отделните участъци рефлектират и са най-ясно изразени чрез фитоценотичното разнообразие. Най-типични представители на разглеждания тип местообитание са съобществата доминирани в приземните етажи от бодливата власатка (Festuca penzesii), балкански ендемит, който расте на сухи почви, често плитки и каменливи. В много фитоценози с преобладаващо обилие в приземните етажи е перестият късокрак (Brachypodium pinnatum), друг ксеротермен вид. От останалите тревни видове по-често срещани са Calamagrostis arundinacea и Poa nemoralis. По-рядко доминират обикновеният здравец (Geranium macrorrhizum) или черната боровинка (Vaccinium myrtillus). Голяма група видове предпочитат сухите и плитки почви на разглежданите фитоценози: Campanula rapunculus, Clynopodium vulgare, Euphorbia cyparissias, Linum capitatum, Minuartia verna, Peucedanum alsaticum, Saxifraga luteoviridis, Scabiosa triniifolia, S. webbiana, Scorzonera rosea, Stachys recta, Thesium bavarum, Thymus striatus и др. В тази група се включват и някои редки и защитени от закона видове, в това число и ендемити като Carum rigidulum subsp. bulgaricum, Saxifraga ferdinandi-coburgi, Verbascum davido ffii и др. В по-мезофилна среда се развиват Euphorbia amygdaloides, Galium sylvaticum gr., Geranium macrorrhizum, Luzula sylvatica, Melampyrum sylvaticum, Melica uniflorа, M ycelis muralis, Pyrola chlorantha и др. В такива условия не е изключено разпространението и на видове свързани предимно със силикатна скална основа като черна боровинка (Vaccinium myrtillus), горска светлика (Luzula sylvatica) и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В Пирин и Славянка в районите с варовикова скална основа, във височинен диапазон (1400) 1600–2200 m надм. вис., в Славянка – до 2000 m.

Консервационно значение. Горите от черна мура са изключително богати на ендемични и редки висши растения за флората на България – Carum rigidulum subsp. bulgaricum, Kernera saxatilis, Saxifraga ferdinandi-coburgi, Verbascum davido ffii, редки фитоценози на Pinus heldreichii с участие на Abies alba subsp. borisii-regis, а в Пирин: Hieracium stefanoffii, Laserpitium siler, Polygala acarnanica, Silene heuffelii.Срещат се иконсервационно значими видове гъби – Russula amethystina, Sparassis crispa.

Отрицателно действащи фактори. В миналото – прекомерна експлоатация или пълно изсичане на дървостоите.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложени № 1 на ЗБР. Преобладаваща част от съобществата се намират в резерват “Баюви дупки – Джинджирица” в границите на национален парк “Пирин”, в резерват “Али ботуш” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и стриктно прилагане на нормативните документи и режими в националните паркове, и нормите за екологосъобразно стопанисване на горите. Възобновяването е добро и външна намеса не е необходима.

Литература. Велчев, Василев 1987; Vulchev 2000.

Автори. Владимир Вълчев, Веска Русакова


Гори от черна мура (Pinus heldreichii) (карта на разпространението)