37G3
G. Гори
Гори от черна мура (Pinus heldreichii)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G3.616 Rhodopide white-barked pine forests; PAL. CLASS.: 42.716 Rhodopide white-barked pine forests; HD 92/43: 95A0 High oro-Mediterranean pine forests; Бондев (1991): 30 Гори от черна мура (Pinus heldreichii).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 C3 D2 F2 G2 1 L2].
Обща характеристика. Черната мура (Pinus heldreichii) е терциерен реликт и балкански субендемит. Расте още на Апенинския полуостров (Южна Италия). Основното разпространение на вида е в западната част на Балканския полуостров, в южната част на зоната със субсредиземноморски климат. На територията на България се среща само в Пирин и Славянка от (1300) 1400 до около 2200 m надм. вис. Скалната основа е карбонатна – мраморизирани варовици. Предпочитани са добре осветени изпъкнали форми на релефа с южна или източна, много рядко северна експозиция, тъй като видът е изразено светлолюбив. Заеманите от съобществата терени най-често са стръмни до много стръмни, скалисти. При тези условия ксеротермният характер на местообитанието се увеличава. По-ограничено черната мура доминира във фитоценози установени в мезо- и микропонижения на релефа, където средата е относително по-мезофилна, но екотопът остава значително каменист. Почвите в повечето случаи са каменливи, неутрални или алкални от типа хумусно-карбонатни, като не се изключват кафявите планинско- и тъмноцветно планински горски почви (Cambisols). Те са добре дренирани.
Съобществата на черната мура са реликтни. По-голяма част от тях са монодоминантни. Участието на други дървесни видове най-често е силно ограничено. Нарядко субдоминантна роля играят белият бор (Pinus sylvestris) и черният бор (Pinus nigra subsp. pallasiana), още по-рядко някой от дървесните видове, чийто растеж е свързан предимно със силикатни терени: бяла мура (Pinus peuce), ела (Abies alba), бук (Fagus sylvatica). На по-голяма надморска височина в състава им участва и клекът (Pinus mugo). Главно поради големия наклон и скалист или каменист характер на местообитанието, проективното покритие на дървостоите е между 50 и 70%. Това е допълнителна предпоставка за значително осветление под короните на дърветата и респективно голямо разнообразие на участващите в състава на фитоценозите храстови и тревни видове. Въпреки това храстов етаж не се формира. От всички храстови видове само сибирската хвойна (Juniperus sibirica) заема в някои ценози до 20–30% от повърхността на участъка. От останалите храстови видове единствено балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides)иобикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) се срещат в по-голяма част от ценозите, донякъде и маслиноподобното бясно дърво (Daphne oleoides),докато Cotoneaster nebrodensis, Rubus idaeus, Rosa spp., имат ограничено разпространение. Особеностите на местообитанието в отделните участъци рефлектират и са най-ясно изразени чрез фитоценотичното разнообразие. Най-типични представители на разглеждания тип местообитание са съобществата доминирани в приземните етажи от бодливата власатка (Festuca penzesii), балкански ендемит, който расте на сухи почви, често плитки и каменливи. В много фитоценози с преобладаващо обилие в приземните етажи е перестият късокрак (Brachypodium pinnatum), друг ксеротермен вид. От останалите тревни видове по-често срещани са Calamagrostis arundinacea и Poa nemoralis. По-рядко доминират обикновеният здравец (Geranium macrorrhizum) или черната боровинка (Vaccinium myrtillus). Голяма група видове предпочитат сухите и плитки почви на разглежданите фитоценози: Campanula rapunculus, Clynopodium vulgare, Euphorbia cyparissias, Linum capitatum, Minuartia verna, Peucedanum alsaticum, Saxifraga luteoviridis, Scabiosa triniifolia, S. webbiana, Scorzonera rosea, Stachys recta, Thesium bavarum, Thymus striatus и др. В тази група се включват и някои редки и защитени от закона видове, в това число и ендемити като Carum rigidulum subsp. bulgaricum, Saxifraga ferdinandi-coburgi, Verbascum davido ffii и др. В по-мезофилна среда се развиват Euphorbia amygdaloides, Galium sylvaticum gr., Geranium macrorrhizum, Luzula sylvatica, Melampyrum sylvaticum, Melica uniflorа, M ycelis muralis, Pyrola chlorantha и др. В такива условия не е изключено разпространението и на видове свързани предимно със силикатна скална основа като черна боровинка (Vaccinium myrtillus), горска светлика (Luzula sylvatica) и др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Brachypodium pinnatum, Calamagrostis arundinacea, Campanula rapunculus, Chamaecytisus absinthioides, Clynopodium vulgare, Daphne mezereum, D. oleoides, Euphorbia amygdaloides, E. cyparissias, Galium sylvaticum gr., Geranium macrorrhizum, Juniperus sibirica, Linum capitatum, Luzula sylvatica, Melampyrum sylvaticum, Melica uniflorа, M ycelis muralis, Minuartia verna, Peucedanum alsaticum, Pinus heldreichii, Poa nemoralis, Pyrola chlorantha, Saxifraga luteoviridis, Scabiosa triniifolia, S. webbiana, Scorzonera rosea, Stachys recta, Thesium bavarum, Thymus striatus и др.
- Гъби: Макромицети – Conocybe blattaria, Entoloma hirtipes, Dacrymyces chrysocomus, Fomitopsis pinicola, Geastrum fimbriatum, Inocybe bresadolae, Melanoleuca cognata, Phellinus pini, Psathyrella pennata, Russula amethystina, Sparassis crispa; Микромицети – Lophodermium pinastri (по Pinus heldreichii).
- Животни: Безгръбначни – Pholidoptera aptera, Stenobothrus rubicundus, Hemerobius pini, Wesmaelius malladai;Гръбначни – Bonasa bonasia, Columba palumbus, Regulus regulus, R. ignicapillus, Parus montanus, P. ater, Carduelis spinus, Loxia curvirostra, Nucifraga caryocatactes, Sorex araneus, Dryomys nitedula, Clethrionomys glareolus.
Разпространение в България. В Пирин и Славянка в районите с варовикова скална основа, във височинен диапазон (1400) 1600–2200 m надм. вис., в Славянка – до 2000 m.
Консервационно значение. Горите от черна мура са изключително богати на ендемични и редки висши растения за флората на България – Carum rigidulum subsp. bulgaricum, Kernera saxatilis, Saxifraga ferdinandi-coburgi, Verbascum davido ffii, редки фитоценози на Pinus heldreichii с участие на Abies alba subsp. borisii-regis, а в Пирин: Hieracium stefanoffii, Laserpitium siler, Polygala acarnanica, Silene heuffelii.Срещат се иконсервационно значими видове гъби – Russula amethystina, Sparassis crispa.
Отрицателно действащи фактори. В миналото – прекомерна експлоатация или пълно изсичане на дървостоите.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложени № 1 на ЗБР. Преобладаваща част от съобществата се намират в резерват “Баюви дупки – Джинджирица” в границите на национален парк “Пирин”, в резерват “Али ботуш” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и стриктно прилагане на нормативните документи и режими в националните паркове, и нормите за екологосъобразно стопанисване на горите. Възобновяването е добро и външна намеса не е необходима.
Литература. Велчев, Василев 1987; Vulchev 2000.
Автори. Владимир Вълчев, Веска Русакова
