36G3

G. Гори

Гори от черен бор (Pinus nigra subsp. pallasiana)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G3.5618 Rhodopide Pallas` pine forests, G3.5619 Balkan Range Pallas` pine forests, G3.561A Moeso-Macedonian Pallas` pine forests; PAL. CLASS.: 42.6618 Rhodopide Pallas` pine forests, 42.6619 Balkan Range Pallas` pine forests, 42.661A Moeso-Macedonian Pallas` pine forests; HD 92/43: 9530 *(Sub-) Mediterranean pine forests with endemic black pines; Бондев (1991): 46 Смесени гори от мизийски бук (Fagus sylvatica subsp. moesiaca) и черен бор (Pinus nigra), 65 Гори от черен бор (Pineta nigrae), 66 Гори от черен бор (Pinus nigra) и горун (Quercus dalechampii), 67 Гори от черен бор (Pinus nigra) и воден габър (Ostrya carpinifolia).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 E2 F2 G2 1 L2].

Обща характеристика. Черният бор (Pinus nigra) се среща в Средна и Южна Европа и Югозападна Азия. На Балканския полуостров, включително територията на България, расте подвидът паласов черен бор (Pinus nigra subsp. pallasiana). Съобществата на паласовия черен бор в България са отнасяни към средиземноморската растителност. Видът е ксеротермен с голяма вертикална амплитуда на разпространение – около 1400 m (400–500–1800) m надм. вис. Преобладаващата част от черноборовите гори в съвременната растителна покривка се намират между (600) 800 и 1300–1500 m надм. вис., най-често в условията на силно пресечен релеф. Те се срещат в различни пояси – от ксеротермния дъбов пояс, през мезофилните габърово-горунов и буков, до микротермния иглолистен пояс в планините и попадат в различни климатични и фитогеографски териториални подразделения. Разпространени са от Славянка и Източните Родопи до Предбалкана. Най-широко разпространение имат в Родопите, Влахина планина и Пирин, сравнително по-ограничено се срещат в Славянка, Рила, Осогово, ниските планини в Западна България, Стара планина и Предбалкана. Попадат в трите климатични области на територията на България: умерено континентална, преходна и континентално-средиземноморска. Въпреки че по своите екологични особености фитоценозите на паласовия черен бор се отнасят към ксерофитния тип растителност, изложението не ограничава съществено развитието им. По-често се срещат на южни, с южна компонента и източни склонове. Наклонът на заеманите терени може да бъде много голям. Единични дървета се срещат и на отвесни скални стени и видът проявява пионерни качества. Силно предпочитани са алкалните скали, като в северните райони те са задължителни, а в южните части на страната се срещат и върху друг тип скална основа. Това определя развитието им върху хумусно-карбонатни почви от типа рендзини (Leptosols Rendzic), като не е изключено и върху канелени горски или кафяви горски почви (Cambisols), особено на силикатна скална основа. Те често са ерозирани, слабо развити и с малка мощност. Влажността на почвите варира през вегетационния период от ниска до сравнително умерена.

Съобществата на паласовия черен бор представляват особен интерес като фрагменти от по-стара (реликтна) растителна покривка. Сравнително запазени части от реликтни горски масиви, които дават представа за състава и структурата на коренната растителна покривка се срещат много рядко. Отделни дървета имат възраст 150–200 г. Освен коренни има и вторични (производни) фитоценози. Черният бор образува както монодоминантни (преобладаващата част от ценозите), така и смесени съобщества с други иглолистни или широколистни дървесни видове, които по своите екологични характеристики са ксеротермни или мезоксерофитни. На по-малка надморска височина, в ксеротермния дъбов пояс, предимно в южните райони на страната (Хасковско, Кърджалийско, Добростански масив), са останали отделни фрагменти от някога широко разпространени там черноборови гори. Част от тях са монодоминантни, в други с различно обилие се срещат ксеротермни видове дъб (Quercus frainetto, Q. pubescens), келяв габър (Carpinus orientalis), както и Acer campestre, Fraxinus ornus, Pyrus pyraster, Sorbus torminalis и др. В храстовия синузий са разпространени Cornus mas, Corylus avellanа, Cotinus coggygria, Syringa vulgaris,a средиземноморски облик им придава участието на Genista carinalis, G. rumelica, Juniperus oxycedrus и др. В тревната покривка доминират Brachypodium pinnatum, B. sylvaticum, Festuca heterophylla, Melica uniflora, Poa nemoralis и др. В състава им участват редки и защитени от закона видове: Anthemis rumelica, Carduus thracicus, Fritillaria pontica, Verbascum roripifolium, V. rupestre и др. Повечето фитоценози не са в добро състояние поради силно антропогенно въздействие. От широко разпространени в миналото сега горите от черен бор са острови сред широколистната растителност.

С увеличаване на надморската височина (800–900–1350 m) флористичното разнообразие на фитоценозите на черния бор се увеличава. Нерядко в ролята на субдоминанти или като примес, привнасяйки мезофилни черти във фитоценозите, се явяват Quercus dalechampii, Fagus sylvatica, Carpinus betulus,по-рядко Abies alba, Fraxinus excelsior, Picea abies,а на някои места се среща и Abies alba subsp. borisii-regis. Съставът на храстовия синузий не се променя съществено (Carpinus orientalis, Clematis vitalba, Cornus mas, Corylus avellana, Cotinus coggygria, Daphne mezereum, Juniperus communis, J. oxycedrus, Rubus spp.,но обилието им е силно ограничено. Тревната покривка изграждат Brachypodium pinnatum, B. sylvaticum, Calamagrostis arundinacea, Hedera helix, Sesleria latifoliа, Trifolium alpestre и др., като се появяват и мезофилни видове: Cruciata glabra, Oxalis acetosella, Sanicula europaea, Viola canina и др. На скалисти терени в дерета, главно в югозападните райони на страната, черният бор формира фитоценози с водния габър (Ostrya carpinifolia). В тревната покривка са разпространени Cephalanthera rubra, Poa nemoralis, Scabiosa rhodopensis, Sesleria latifolia и др.

Сравнително най-разпространени сред смесените фитоценози на черния бор с други дървесни видове са тези с горуна (Quercus dalechampii), който очевидно е изместил на много места Р inus nigra. Такива процеси се наблюдават и сега в някои райони на страната (поддържан резерват „Габра”).

В Пирин и Славянка в състава на някои черноборови фитоценози известно участие има черната мура (Pinus heldreichii), а при по-голяма надморска височина на места тя превишава по обилие черния бор. Тревният етаж е съставен от сравнително сухоустойчиви видове като Brachypodium pinnatum, Calamagrostis arundinacea, Festuca dalmatica, F. penzesii, Sesleria coerulans и др. В границите на национален парк “Пирин” и в други райони на страната в съобщества с преобладаване на черния бор са установени многочислени ценопопулации на мечо грозде (Arctostaphylos uvа-ursi).

В някои фитоценози, дори на варовикова скална основа, при максимална пълнота на дървостоите, храстови видове почти няма (единично се срещат Crataegus monogynа, Juniperus communis и др.). Тревните етажи са добре развити и изградени предимно от Calamagrostis arundinacea и Vaccinium myrtillus с участието на Asperula cynanchica, Brachypodium sylvaticum, Briza media, Carlina vulgaris, Chamaespartium sagittale, Cruciata glabra, Fragaria vesca, Hypericum cerastoides, Lerchendfeldia flexuosa, Plantago subulata, Primula veris, Pteridium aquilinum, Rosa myriacantha, Rubus saxatilis, Sieglingia decumbens, Thymus sрp., Vaccinium vitis-idaea, Viola canina.

Тревната растителност в силикатните райони има общи черти с тази от горите на горуна (Quercus dalechampii) и на белия бор (Pinus sylvestris): Calamagrostis arundinacea, Dactylis glomerata, Genista carinalis, Hieracium praealtum, Luzula luzuloides, Poa nemoralis, Vaccinium myrtillus.При по-голяма надморска височина доминират Vaccinium myrtillus и V. vitis-idaea.

Асоциациите на черния бор биват включвани в клас Erico-Pinetea, разред Erico-Pinetalia, съюз Erico-Pinion с подсъюз Orno-Pinenion pallasianae. Една от асоциациите на горите от черен бор у нас е Seslerio latifoliae-Pinetum nigrae.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Славянка, Пирин, Родопи, Рила, Осогово, Влахина и някои ниски възвишения в Западна България, Западна и Централна Стара планина, Предбалкана, между 400 и 1800 m надм. в.

Консервационно значение. Черноборовите гори са важен едафичен и хидрологичен фактор. Това са реликтни фитоценози в растителната покривка на България с участие на редки и защитени висши растения, особено в Родопите: Anthemis rumelica, Carduus thracicus, Fritillaria pontica, Pulsatilla halleri subsp. rhodopaea, Scabiosa rhodopensis, Verbascum roripifolium, V. rupestris и др.; в Пирин: Centaurea achtarovii, Cephalanthera longifolia, Kernera saxatilis,и др. Срещат се иконсервационно значими видове гъби – Clavariadelphus ligula, C. truncatus, Clitocybe vermicularis, Clitopilus giovanellae, Geastrum quadrifidum, Gyromitra gigas, Hygrophorus erubescens, Limacella glioderma, Omphaliaster asterosporus, Pholiota lucifera, Pisolithus arhizos, Sarcosphaera coronaria, Tricholoma colossus, T. facale. Черният бор участва в състава на редки фитоценози с Abies alba subsp. borisii-regis.

Отрицателно действащи фактори. Черният бор се използва като добър строителен материал, за смолодобив, а от местното население - и за добиване на борина. Има декоративни качества. Заеманите в миналото местообитания от този вид сега са силно намалени, като горите са унищожени от стопанска дейност (включително и от неконтролируеми сечи) или са заменени в природни сукцесионни процеси от обикновен горун, бук или други видове. Част от ценозите са превърнати в редини.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Част от фитоценозите на паласовия черен бор са в защитени територии: резерватите “Баюви дупки - Джинджирица”, “Червената стена”, “Казаните”, “Али ботуш”, поддържаните резервати “Габра”, ”Борака”, “Борово”, национални паркове – “Пирин” и “Централен Балкан”, и защитени територии от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Инвентаризация и мониторинг за оценка на състоянието на местообитанието. Стриктно прилагане на нормативните документи и режими в националните паркове и нормите за екологосъобразно стопанисване на горите.

Литература. Велчев и др. 1989; Власев 1966; Гусев и др. 2005а; Nikolov & Valchev 1997, 1998; Valchev & Nikolov 1993.

Автори. Веска Русакова, Владимир Вълчев


Гори от черен бор (Pinus nigra subsp. palassiana) (карта на разпространението)