35G3
G. Гори
Гори от бял бор (Pinus sylvestris)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G3.4C Southeastern European [Pinus sylvestris] forests; PAL. CLASS.: 42.5C South-eastern European Scots pine forests; HD 92/43: 91CA Rhodopide and Balkan Range Scots pine forests; Бондев (1991): 18 Гори от бял бор (Pineta sylvestris), 19 Смесени гори от бял бор (Pinus sylvestris) и обикновен бук (Fagus sylvatica), 20 Смесени гори от бял бор (Pinus sylvestris) и обикновен горун (Quercus dalechampii), 21 Смесени гори от бял бор (Pinus sylvestris) и черен бор (Pinus nigra).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 C3 D1 E1 F1 G1 H1 I L3].
Обща характеристика. Горите от бял бор са широко разпространени в България. През отделни периоди в миналото са били с различен ареал и обхват, като най-голямо разпространение в планините на България са имали в началото на холоцена (пребореал). Съвременният иглолистен пояс с участие на такъв тип гори се е образувал през атлантическия период. Развитието и разпространението на бялоборовите съобщества е резултат на въздействието на следните фактори: естествени сукцесионни процеси, свързани с общата ксерофитизация и формиране на съвременната растителност; антропогенно влияние, изразяващо се в опожарявания, неправилни сечи, паша, туризъм; еколого-физиологични особености на белия бор и на конкурентните му дървесни видове. Коренни съобщества (или фрагменти от такива) се срещат предимно по южните склонове на Родопите, Рила, Пирин, Осогово и по-ограничено в Плана, Витоша, Лозенска планина, Славянка, Стара планина и Огражден. Широко разпространение в България имат и силно антропогенизирани и вторични бялоборови съобщества. Част от тях са възникнали на мястото на гори от обикновен смърч (Picea abies), обикновена ела (Abies alba), бяла мура (Pinus peuce), а в по-ниските части на планините и на мястото на гори от обикновен бук (Fagus sylvatica) и обикновен горун (Quercus dalechampii), в които белият бор е имал единично участие. Най-големи площи те заемат в Рило-Родопския масив и най-вече в Централните и Западни Родопи. Вторичният им характер се подчертава от намаления склоп, голямото покритие на тревните синузии и участието на силно подвижни и с вторично разширени ареали у нас видове. Участието на други дървесни видове (смърч, ела, бук) особено в състава на подлеса в различни съотношения е признак за динамичния статус на голяма част от тях.
Горите от бял бор заемат предимно склонове със слънчеви изложения, върху кафяви горски почви (Cambisols) и основни скали с кисела реакция. Ограничено разпространение имат и върху хумусно-карбонатни почви (Rendzic Leptosols) и мраморизирани варовици. В зависимост от типа и киселинността на почвите и свързаните с тях видове, се различават два подтипа бялоборови гори.
1. Гори от бял бор на кисели почви (Vaccinio-Piceetea). Екологичната пластичност и широкото географско разпространение на белия бор както и производния характер на част от фитоценозите му, развиващи се върху кисели почви, затрудняват определянето на синтаксономичната им принадлежност. Ацидофилните тревни видове, развиващи се в тревния синузий на съобществата от бял бор са широко разпространени и в други фитоценози, формирали се върху кисел субстрат и не се влияят особено от склопа. В обширния ареал на Pinus sylvestris няма видове, които да се асоциират тясно с него. В много случаи не е възможно да се различат естествените от вторично възникналите съобщества. В бялоборови гори на кисели почви в България участват редица характерни за клас Vaccinio-Piceetea, разред Piceetalia excelsae и съюз Piceion excelsae видове. За територията на Източна Рила и Западните Родопи е описана асоциацията Digitali viridiflorae-Pinetum sylvestris. Нейни фитоценози се срещат и в останалите дялове на Рила и Средните Родопи, а също и в Пирин. На територията на посочените планини, както и в целия ареал на този тип съобщества у нас, вероятно се срещат и други типове съобщества, които все още не са добре проучени.
Бялоборовите гори на кисели почви имат характерна физиономия и пространствена структура. Най-често са двуетажни с добре формирани етажи на дърветата и на тревите. Освен бял бор (Pinus sylvestris), в състава на едификаторния етаж, често като съдоминанти участват смърч (Picea abies), обикновена ела (Abies alba), обикновен бук (Fagus sylvatica), бяла мура (Pinus peuce) и по-рядко обикновен горун (Quercus dalechampii). Единично участие имат още бялата бреза (Betula pendula), трепетликата (Populus tremula), офиката (Sorbus aucuparia) и др. В някои съобщества с по-ниско проективно покритие на дърветата се формира и храстов етаж, предимно от Juniperus communis и Chamaecytisus absinthioides. Често се срещат Chamaecytisus austriacus, Rubus hirtus, R. idaeus, Rosa pendulina. Основни доминанти в етажа на тревите са Calamagrostis arundinacea, Deschampsia flexuosa, Luzula luzuloides, Vaccinium myrtillus и V. vitis-idaea.Константни видове са Aremonia agrimonoides, Campanula persicifolia, Chamaecytisus austriacus, Cruciata glabra, Dactylis glomerata, Dicranum scoparium, Digitalis viridiflora, Euphorbia amygdaloides, Fragaria vesca, Hieracium murorum gr., H. vulgatum gr., Hypericum perforatum, Moehringia pendula, Rhytidiadelphus triquetrus, Veronica officinalis, Viola reichenbachiana, V. riviniana. Локални съдоминанти и субдоминанти са Bruckenthalia spiculifolia, Poa nemoralis, Pteridium aquilinum, Sanicula europaea, Trifolium medium.
2. Бялоборови гори на варовик (Erico-Pinetea). Бялоборовите гори, развиващи се на варовикови субстрати се отнасят към клас Erico-Pinetea. В България не са добре проучени в синтаксономично отношение. Имат фрагментарно разпространение в Пирин, Средните Родопи и Славянка в диапазона 1100–1400 m надм. вис. Най-често са моноедификаторни или смесени с участие на черен бор (Pinus nigra). От храстите са представени Chamaecytisus hirsutus, Juniperus oxycedrus и Rosa pimpinellifolia. В тревната покривка участват Brachypodium pinnatum, Festuca penzesii, Genista januensis, G. rumelica, Helianthemum nummularium, Pyrola chlorantha, Sesleria latifolia, Thymus pannonicus, T. sibthorpii и други калцифилни видове.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: 1. Aremonia agrimonoides, Betula pendula, Bruckenthalia spiculifolia, Calamagrostis arundinacea, Campanula persicifolia, Chamaecytisus absinthioides, C. austriacus, Cruciata glabra, Dactylis glomerata, Deschampsia flexuosa, Digitalis viridiflora, Euphorbia amygdaloides, Fagus sylvatica, Fragaria vesca, Hieracium murorum gr., H. vulgatum gr., Hypericum perforatum, Juniperus communis, Luzula luzuloides, Moehringia pendula, Picea abies, Pinus sylvestris, Poa nemoralis, Populus tremula, Pteridium aquilinum, Quercus dalechampii, Rosa pendulina, Rubus hirtus, R. idaeus, Sanicula europaea, Trifolium medium, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea, Veronica officinalis, Viola reichenbachiana, V. riviniana и др.; мъхове – Dicranum scoparium, Rhytidiadelphus triquetrus; 2. Brachypodium pinnatum, Chamaecytisus hirsutus, Festuca penzesii, Galium lucidum, Genista carinalis, G. januensis, Helianthemum nummularium, Hieracium praealtum, Jovibarba heuffelii, Juniperus communis, J. oxycedrus, Pinus nigra, P. sylvestris, Pyrola chlorantha, Sedum ochroleucum, Sesleria latifolia, Teucrium chamaedrys, Thymus pannonicus, T. sibthorpii и др
- Гъби: Макромицети – Albatrellus pes-caprae, Antrodia vaillantii, Auriscalpium vulgare, Boletus pinophylus, Choiromyces meandriformis, Chroogomphus rutilus, Clavariadelphus ligula, Clitocybe brumalis, C. phyllophila, C. vermicularis, Coltricia perennis, Cortinarius glaucopus, Craterellus cornucopioides, Ditiola radicata, Elaphomyces granulatus, Fomitopsis pinicola, Gomphidius roseus, Gyromitra esculenta, G. gigas, Heterobasidion annosum, Heyderia abietis, Hygrophorus erubescens, H. hypothejus, Lachnellula subtilissima, Lactarius deliciosus, Leucocortinarius bulbiger, Mycena galopus, Parmastomyces transmutans, Paxillus atrotomentosus, Phaeolus schweinitzii, Phellinus nigrolimitatus, P. pini, P. viticola, Phellodon niger, Pisolithus arrhizos, Pluteus atromarginatus, Rhizopogon luteolus, R. roseolus, Rozites caperatus, Russula coerulea, R. sardonia, R. vinosa, Sarcosphaera coronaria, Sparassis crispa, Spathularia flavida, Strobilurus stephanocystis, Suillus bovinus, S. luteus, S. variegatus, Tricholoma colossus, T. flavovirens, T. focale, T. imbricatum, T. portentosum, T. terreum, Tricholomopsis rutilans, Tylopilus pseudoscaber, Tympanis pinastri; Микромицети – Cenangium ferruginosum, Lophodermium pinastri (по Pinus sylvestris), Exobasidium myrtilli, Podosphaera myrtillina (по Vaccinium myrtillus), E. vaccinii (по V. vitis-idaea), Gymnosporangium cornutum, Lophodermium juniperinum (по Juniperus communis), Podosphaera fusca (по Melampyrum sylvaticum), Ustilago luzulae (по Luzula luzuloides), U. striiformis (по Calamagrostis arundinacea).
- Животни: Безгръбначни – Robertus mediterraneus, Formica transcaucasica; Гръбначни – Turdus viscivorus, Regulus regulus, R. ignicapillus, Parus montanus, P. ater, Carduelis spinus, Loxia curvirostra, Sorex araneus, Dryomys nitedula, Clethrionomys glareolus.
Разпространение в България. Най-голямо разпространение бялоборовите гори имат в Родопите, Рила, Пирин, Осогово и по-ограничено в Централна Стара планина, Плана, Витоша, Лозенска планина, Славянка и Огражден на надморска височина между 700 и 2000 m.
Консервационно значение. Естествените гори от бял бор в България заемат сравнително големи територии – около 120 000 ha. Тяхната консервационна значимост се определя от факта, че те се намират на южната граница на естествения им ареал. В тях се срещат някои висши растения с природозащитен статус: Diphasium complanatum (вероятно изчезнал), Genista rumelica, Goodyera repens, Jovibarba heuffelii, Listera cordata, Pyrola media и др., както и консервационно значими видове гъби – Agaricus squamulifer, Albatrellus pes-caprae, Antrodia vaillantii, Auriscalpium vulgare, Buchwaldoboletus lignicola, Choiromyces maeandriformis, Clavariadelphus ligula, Clavicornia pyxidata, Clitocybe vermicularis, Cortinarius caesiocanescens, Ditiola radicata, Elaphomyces granulatus, Gomphidius roseus, Gyromitra gigas, Hygrophorus erubescens, Leucortinarius bulbiger, Parmastomyces transmutans, Phellinus nigrolimitatus, P. viticola, Pisolithus arhizos, Plectania melaeana, Rozites caperatus, Sarcosphaera coronaria, Sparassis crispa, Spathularia flavida, Tricholoma colossus, T. focale, Tylopilus pseudoscaber.
Отрицателно действащи фактори. Умишлени пожари, нерегламентирани сечи, прекомерно ползване на дървесина, паша на домашни животни, нерегламентиран туризъм. Негативно въздействие оказват и някои естествени процеси: пожари, ветровали, снеговали и снеголоми, глобалното затопляне.
Взети мерки за опазване. Включен е в Приложение № 1 на ЗБР. Част от бялборовите гори попадат в границите на защитени територии: национални паркове (“Пирин“, “Рила“, Централен Балкан), резервати (“Дупката“, “Беглика“, “Централен рилски“, “Ибър“ и др.), защитени местности (“Средните ливади“), защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. В част от горите от бял бор се прилагат изборни лесовъдски системи за управление и стопанисване. Част от бялоборови гори попадат в международно сертифицирани горскостопански единици.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Разработване на горско-типологична схема с оглед на по-ефективно и природосъобразно стопанисване. Картиране и мониторинг на най-запазените и уязвими местообитания и подобряване на охраната на горите.
Литература.Димитров 2003; Паламарев 1997; Пенев и др. 1969; Horvat et al. 1974; Kelly & Connolly 2000; Roussakova & Dimitrov 2005.
Автори. Мариус Димитров, Веска Русакова
