33G3

G. Гори

Гори от цар-борисова ела (Abies alba subsp. borisii-regis)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G3.171 King Boris's fir forests; PAL. CLASS.: 42.171 King Boris's fir forests; HD 92/43: 9270 Hellenic beech forests with Abies borisii-regis.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [En – А1, 2 B1, 2 C2 D2 F2 H2 I].

Обща характеристика. Цар-борисовата ела(Abies alba subsp. borisii-regis), наричана още островръха ела, e обособена като подвид през 1925 г. Представлява сложен интрогресивен хибрид между гръцката (Abies cephalonica) и европейската (Abies alba) ела, в крайните югоизточни райони на разпространение на европейската ела, в условия на преход между континенталния и средиземноморски типове климат. Балкански ендемит (разпространен извън България главно в Гърция), у нас Abies alba subsp. borisii-regis се среща в Рило-Родопския планински масив (Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Родопите). Вертикалното разпространение на островръхата ела е между 900 и 1700 (1800) m надм. вис. Този подвид обаче много рядко изпълнява едификаторни функции в съвременната растителна покривка на страната. Срещат се предимно единични индивиди или малки групи дървета в състава на гори от обикновен бук или иглолистни гори от други видове, на места формира втори етаж (по-често в бялоборови или черноборови, както и букови гори). Затова, въпреки значителното разпространение на вида, разглежданият тип местообитание е изключително рядък в България. Ако няма антропогенно въздействие, бъдещата синдинамика на някои горски ценози ще доведе до промяна в сегашния състав и островръхата ела ще има доминантни функции на по-голяма площ.

Макар да доминират алкалните скали, киселинността на почвообразуващите скали не е от особено значение за развитието на Abies alba subsp. borisii-regis. Почвите са хумусно карбонатни, но на места дори когато киселинността на скалната основа е алкална, почвите, върху които се развиват ценозите на островърхата ела, са кафяви горски средно мощни или плитки. Изложението най-често е слънчево дори ако макросклона е със северна експозиция, но влажността на почвите и въздуха е умерена. Предпочитан е умереният (10–20°) наклон.

Фитоценозите на островръхата ела, както и останалата горска растителност в планините на България, са били подложени на силен антропогенен натиск. Това е довело до унищожаването им. За това говори наличието на отделни стари дървета островръха ела (някои с диаметър 80 cm и възраст над 150 г.) както в доминирани от този подвид, така и в ценози с други дървесни едификаторни видове. Разновъзрастовият състав на някои от малкото ценози на разглеждания подвид е положително явление, наред с доброто семенно възобновяване, тъй като гарантира запазването на типа фитоценоза.

Флористичният състав на отделните ценози е разнообразен и зависи в известна степен от спецификата на флората на района. Така в Родопите е характерно съвместното развитие на видове с различна екология и географски ареали. В дървостоя освен островръха ела има и Fagus sylvatica, Pinus nigra, P. sylvestris и др., в подлеса участват Clematis vitalba, Crataegus monogyna, Juniperus communis, Lonicera xylosteum, Ostrya carpinifolia. Ценотичното разнообразие се определя и от съвместното развитие на мезофити, ксерофити, сциофити и светлолюбиви видове в приземните етажи с различно проективно покритие (на места 20–30%, в други повече), представени от Aremonia agrimonoides , Asplenium trichomanes, Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Campanula rapunculoides, Carlina vulgaris, Cephalanthera longifolia, C. rubra, Clinopodium vulgare, Cruciata laevipes, Cystopteris fragilis, Dactylis glomerata, Dentaria bulbifera, Digitalis lanata, Euphorbia amygdaloides, E. cyparissias, Festuca nigrescens, Fragaria vesca, Hypericum perforatum, Luzula forsteri, Mycelis muralis, Primula elatior, Salvia glutinosa, Sanicula europaea, Stachys germanica, Stellaria nemorum, Veronica chamaedrys и др.

Някои фитоценози на Славянка се намират в пояса на черната мура и включват в състава си този вид (Pinus heldreichii) и обикновен бук (Fagus sylvatica). Локализирани са главно под Царев връх на височина около 1700 m.

Настъпилите промени в климатичните условия едва ли имат еднопосочно влияние върху развитието на Abies alba subsp. borisii-regis. Все пак, бързото развитие като втори етаж в някои горски ценози ще допринесе за разширяване площта на местообитанието.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Славянка, Южен Пирин, Средни и Западни Родопи, Югозападна Рила, при 900–1800 m надм. вис. Видът се среща и в Беласица, главно на малки групи в букови ценози.

Консервационно значение. Съобществата са много рядко срещани в съвременната растителна покривка на страната, имат мощен почвообразуващ и почвозащитен ефект на горската растителност, в състава им участват и други защитени от закона видове, като Alyssum stribrnyi и др.

Отрицателно действащи фактори. Сечи (фитоценозите са обект на експлоатация за дървесина), ветровали, пожари, развитие напаразити.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от съобществата попадат в резервати – "Червената стена", "Али ботуш", и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Детайлно фитоценотично проучване и картиране на съобществата и дългосрочен мониторинг. Поставяне под защита и на фитоценозите, в които островръхата ела сега е във втория етаж, и такива, в които този вид е представен от малко, но стари дървета с голям диаметър.

Литература. Андреев, Николов 1985; Василев 1983; Мешинев 1995.

Автор. Веска Русакова


Гори от цар-борисова (Abies alba subsp. borisii-regis) (карта на разпространението)