32G3
G. Гори
Гори от обикновена ела (Abies alba subsp. alba)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G3.16 Moesian [Abies alba] forests; PAL. CLASS.: 42.16 Moesian silver fir forests; HD 92/43: 91BA Moesian silver fir forests; Бондев (1991): 36 Гори от ела (Abies alba), 37 Смесени гори от ела (Abies alba), обикновен бук (Fagus sylvatica) и смърч (Picea abies), 38 Смесени гори от ела (Abies alba), обикновен бук (Fagus sylvatica), бял бор (Pinus sylvestris) и смърч (Picea abies), 39 Смесени гори от ела (Abies alba), обикновен бук (Fagus sylvatica) и бял бор (Pinus sylvestris), 40 Смесени гори от ела (Abies alba) и обикновен бук (Fagus sylvatica), 41 Смесени гори от ела (Abies alba), черен бор (Pinus nigra) и обикновен бук (Fagus sylvatica).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN - A1, 2 B1 C3 D2 E2 F2 G2 H1 I L3].
Обща характеристика. Горите от обикновена ела (Abies alba subsp. alba) имат ограничено разпространение в планините на България. Вертикалната им амплитуда е повече от 1500 m (450–2000 m надм. вис.), като оптимумът им на развитие е между 1000 и 1700 m надм. вис. Заемат най-често долните части на склонове със северно изложение в падини и дълбоки долове, където овлажнението на почвите и въздуха е относително високо. Скалната основа е по-често силикатна, рядко алкална. Еловите гори се развиват най-често върху дълбоки, влажни, богати и много богати, кисели и слабо кисели, добре дренирани и аерирани кафяви горски почви (Cambisols) и тъмноцветни планинско-горски почви (Mollic Cambisols). Извън тези оптимални характеристики на местообитанията, елата расте при различни топографски, климатични, хидроложки, петрографски и почвени условия, които намират израз в голямото разнообразие във флорния състав на отделните фитоценози.
По произход горите с доминиране на обикновена ела, с малки изключения, се отнасят към коренната растителност. През последния ледников период те са се съхранили в отделни рефугиуми, откъдето след оттегляне на ледниците са се разпространили в планините на Балканския полуостров. Монодоминантните гори на обикновената ела все повече се превръщат в изчезващи реликтни фитоценози. По-широко разпространение имат смесените гори, като най-често в тях освен обикновена ела участват още обикновен смърч (Picea abies) и обикновен бук (Fagus sylvatica). Съотношението между трите вида се мени в различни етапи от тяхната синдинамика. Освен смърч и бук, съедификатори на елата значително по-рядко са белият (Pinus sylvestris) и черният бор (Pinus nigra subsp. pallasiana), бялата (Pinus peuce) и черната мура (Pinus heldreichii), обикновеният явор (Acer pseudoplatanus) и др. Храстов етаж липсва, спорадично се срещат Corylus avellana, Daphne mezereum, Lonicera nigra, L. xylosteum, Rosa pendulina, Rubus idaeus.
Монодоминантните и смесените гори от обикновена ела, развиващи се на кисели субстрати, в зависимост от количественото съотношение между едификаторите, екологичните особености и общия флористичен състав, се отнасят към различни класове. Към клас Querco-Fagetea, разред Fagetalia sylvaticae, съюз Fagion, асоциация Galio-Abietum и групировката Abies alba-Fagus sylvatica спадат фитоценозите с преобладаване на обикновена ела и смесените с преобладаване на обикновен бук и сравнително високо участие на ела. В тревния етаж доминират видове, характерни за европейските широколистни мезофилни гори: Aegopodium podagraria,Athyrium filix-femina, Cardamine pectinata,Dentaria bulbifera, Dryopteris filix-mas, Euphorbia amygdaloides, Galium odoratum, Glechoma hederacea, Lamiastrum galeobdolon, Mycelis muralis, Sanicula europaea и Soldanella chrysostricta.Към клас Vaccinio-Piceetea, разред Piceetalia,съюз Piceion,подсъюз Abieti-Piceenion и асоциация Veronico urticifoiliae-Abietum се причисляват горите с преобладаване на обикновен смърч и обикновена ела и намалено участие на обикновен бук. В тревния етаж участват както видове, характерни за европейските широколистни мезофилни гори, така и видове, характерни за иглолистните бореални гори – Luzula luzuloides, L. sylvatica, Oxalis acetosella, Vaccinium myrtillus, Rhytidiadelphus triquetrus и др.
Монодоминантните и смесени с черен бор, смърч и черна мура гори от обикновена ела, развиващи се върху варовикови субстрати, се отнасят към клас Erico-Pinetea,разред Erico-Pinetalia, съюз Orno-Pinion,подсъюз Orno-Pinenion pallasianae и асоциация Haberleo rhodopensis-Abietum. Те имат ограничено разпространение в Средните Родопи и Славянка. В приземния синузий характерни видове са Aquilegia vulgaris, Corallorhiza trifida, Daphne laureola, D. oleoides, Epipogium aphyllum, Haberlea rhodopensis, Hepatica nobilis и Rubus saxatilis.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Abies alba subsp. alba, Aegopodium podagraria, Aquilegia vulgaris, Aremonia agrimonoides, Athyrium filix-femina, Corallorhiza trifida, Cruciata glabra, Daphne laureola, D. oleoides, Dentaria bulbifera, Deschampsia flexuosa, Dryopteris filix-mas, Epilobium montanum, Epipogium aphyllum, Euphorbia amygdaloides, Galium odoratum, G. pseudaristatum, G. rotundifolium, Glechoma hederacea, Haberlea rhodopensis, Hepatica nobilis, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Melampyrum sylvaticum, Mercurialis perennis, Mycelis muralis, Oxalis acetosella, Petasites albus, Prenanthes purpurea, Pulmonaria rubra, Rubus saxatilis, Sanicula europaea, Vaccinium myrtillus, Viola reichenbachiana и др.
- Гъби: Макромицети – Amanita porphyria, Bondarzewia mesenterica, Chroogomphus helveticus, Fomitopsis pinicola, Hericium flagellum, Heterobasidion annosum, Hydropus marginellus, Hymenochaete cruenta, Lactarius deterrimus, Phaeolus schweinitzii, Phellinus hartigii, P. nigrolimitatus, Podofomes trogii, Russula amethystina, Rutstroemia bulgaroides, Trichaptum abietinum, Tylopilus pseudoscaber; Микромицети – Chrysomyxa abietis, Lophodermium abietis, Melampsorella caryophyllacearum (по Abies alba), Peronospora calotheca, Septoria cruciatae (по Galium odoratum).
Разпространение в България. Горите от обикновена ела се срещат в Родопите, Рила, Пирин, Осогово, Стара планина, Славянка и Беласица при надморска височина от 450 до 2000 m.
Консервационно значение. Естествените гори от обикновена ела в България заемат около 20 000 ha. В някои фитоценози се срещат следните видове висши растения с природозащитен статус: Aquilegia vulgaris, Daphne laureola, D. oleoides, Goodyera repens, Haberlea rhodopensis, Lathraea rhodopaea, Listera cordata и др., както и следните консервационно значими видове гъби – Amanita porphyria, Bondarzewia mesenterica, Hericium flagellum, Phellinus nigrolimitatus, Podofomes trogii, Russula amethystina, Rutstroemia bulgaroides, Tylopilus pseudoscaber.
Отрицателно действащи фактори. Намаляване на площите в резултат на съхнене, породено от общото засушаване на климата, изместване на елата от бука в долната зона на разпространение, нерегламентирани сечи, строителство на инфраструктурни съоръжения (писти, хотели, пътища).
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение 1 на ЗБР. Част от горите от обикновена ела попадат в границите на защитени територии: националните паркове “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”, природен парк “Рилски манастир”, резерватите “Парангалица”, “Ибър“, “Горната кория“, “Козята стена“, “Конски дол (Казана)“, “Царичина“, “Мантарица“, “Ардачлъка“ и др., и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. В част от еловите гори се прилагат изборни лесовъдски системи за управление и стопанисване. Част от тях попадат в международно сертифицирани горскостопански единици.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Картиране и мониторинг на състоянието. По-широко приложение на изборни лесовъдски системи, съобразени със съвременните схващания за устойчиво и природосъобразно управление на биологичните ресурси и подобряване охраната на горите.
Литература.Пенев и др. 1969; Roussakova & Dimitrov 2005; Tzonev et al. 2006.
Автори. Мариус Димитров, Веска Русакова
