32F9
F. Храстови съобщества
Родопски храсталаци от върболистен тъжник (Spiraea salicifolia)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F9.2 Willow carrs and fen scrub; PAL. CLASS.: 44.92 Willow carrs and fen scrub.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Критично застрашено [CR – B1 C3 D3 G2 H2 I].
Обща характеристика. Това местообитание представляват храстовите съобщества на бореалния реликтен вид Spiraea salicifolia. Те заемат много ограничена площ (4,8 hа) в Западни Родопи, в поречието на р. Доспатска, на 3 km северно от с. Сърница (Пазарджишка област). Теренът представлява мочурливи ливади с остатъци от горска растителност – предимно смърч. Фитоценозите на Spiraea salicifolia са неголеми по площ петна (до 1–2 dка) на преовлажнени участъци. Доминантът плътно покрива субстрата, като храсталаците са високи до 1,5–2,0 m и по време на цъфтежа, през юли–август образуват красив розов аспект. В състава на съобществата участват предимно влаголюбиви тревни (Agrostis capillaris, Calamagrostis canescens, C. epigejos, Deschampsia flexuosa, Equisetum hiemale, E. sylvaticum, Eriophorum vaginatum, Filipendula ulmaria, Holcus lanatus, Juncus articulatus, J. effusus, J. thomasii, Potentilla palustris, Succisa pratensis, Viola dacica и др.) и храстови (Salix caprea, S. purpurea subsp. amplexicaule, S. triandra, Sphagnum spp. и др. ) видове, но има и групи дървета, предимно от смърч, ела, бял бор и др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Calamagrostis canescens, Picea abies, Potentilla palustris, Spiraea salicifolia; мъхове – Sphagnum spp.
Разпространение в България. Западни Родопи, на левия географски бряг на р. Доспатска, северозападно от с. Сърница; до 1100 m надм. вис.
Консервационно значение. Доминиращият вид е оценен като “критично застрашен” в Червения списък на висшите растения в България. Съобществата му са реликтни и в тях участват и някои други редки видове, като Potentilla palustris и др.
Отрицателно действащи фактори. Промени във водния режим на р. Доспатска, паша на селскостопански животни, деградация на тревните съобщества и пожари.
Взети мерки за опазване. Находището е обявено за защитена местност „Чибуците” и е включено в защитена зона “Западни Родопи” от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг, изследване на екологичните особености на съобществата и изготвяне на план за управление на вида в България.
Литература. Китанов 1936; Станев 2006.
Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев
