32E6
E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи
Континентални петрофитни солени степи
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: -; PAL. CLASS.: Sub-pannonic steppic grasslands; HD 92/43: 6240 *Sub-Pannonic steppic grasslands.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Застрашено [EN - A1, 2 B1 B2 C3 D2 E2 F1 G1 H3 I].
Обща характеристика. Това местообитание в България се представлява от фитоценозите на ендемичната асоциация Hedysaro bulgaricum-Camphorosmetum monspeliacae, разпространена само в Средна Дунавска равнина. Тези фитоценози се състоят от различни халофити и от представители на понтийско-степната растителност на каменисти терени. Срещат се изключително върху солени аптски мергели, които се разкриват в долината на р. Червенската бара при с. Драгомирово и североизточно от с. Овча могила в долината на Студена река – основно в землищата на селата Хаджидимитрово и Горна Студена, както и по десния бряг на р. Осъм при гр. Левски, с. Козар Белене и с. Българене. Надморската височина варира от 80 до 170 m. Терените са склонове с южна експозиция и различен наклон – от 5° до 45°. Няма развита почвена покривка. Основният субстрат е представен от слабоалевритови синкаво-сиви глинести до песъчливо-глинести долноаптски мергели, в които различни соли и оксиди често образуват червеникави конкреции. Това определя и ниското проективно покритие на фитоценозите – най-често 40–70%. Характерни за тях са някои балкански и регионални ендемити за Дунавската равнина, като: Hedysarum grandiflorum subsp. bulgaricum, Centaurea thracica, Genista sessilifolia subsp. trifoliata, Limonium bulgaricum, Thesium simplex subsp. moesiacum. С големите си ярко бели съцветия, българският хедизарум формира специфичен сезонен аспект през май. Обикновено популациите му образуват неголеми петна между туфите на останалите основни видове на фитоценозите: Camphorosma monspeliaca, Agropyron cristatum, Artemisia santonicum, Aster oleifolius, Astragalus corniculatus, Ephedra distachya, Tanacetum millefolium, а на места – Echinops ritro, Kochia prostrata. Като характерни за тези фитоценози могат да се посочат и някои терофити (Lappula marginata, Linum corymbulosum, Valerianella coronata)и геофити(Allium saxatile). От по-широко разпространените видове участват: Artemisia austriaca, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Dianthus pallens, Festuca valesiaca, Filago vulgaris, Galium octonarium, Medicago minima, Salvia nemorosa, Stipa capillata и др., а от рудералите: Achillea millefolium, Caucalis platycarpos, Centaurea rutifolia, Crepis setosa, Diplotaxis muralis, Nigella arvensis, Reseda lutea, Xeranthemum annuum и др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Achillea millefolium, Agropyron cristatum, Allium saxatile, Artemisia austriaca, A. santonicum, Aster oleifolius, Astragalus corniculatus, Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Camphorosma monspeliaca, Caucalis platycarpos, Centaurea rutifolia, C. thracica, Chrysopogon gryllus, Crepis setosa, Dianthus pallens, Diplotaxis muralis, Echinops ritro, Ephedra distachya, Festuca valesiaca, Filago vulgaris, Galium octonarium, Genista sessilifolia subsp. trifoliata, Hedysarum grandiflorum subsp. bulgaricum, Kochia prostrata, Lappula marginata, Limonium bulgaricum, Linum corymbulosum, Medicago minima, Nigella arvensis, Reseda lutea, Salvia nemorosa, Scorzonera laciniata, Stipa capillata, Tanacetum millefolium, Teucrium polium, Thesium simplex subsp. moesiacum, Valerianella coronata, Xeranthemum annuum.
Разпространение в България. Дунавска равнина – централната част, в районите на селата Горна Студена, Хаджидимитрово, Драгомирово, Овча могила, Българене, Козар Белене и гр. Левски.
Консервационно значение. Местообитанието е ендемично за един неголям район в България. В състава му значително участие понякога имат редки, застрашени и защитени видове, като Astragalus corniculatus, Ephedra distachya, Hedysarum grandiflorum subsp. bulgaricum, Limonium bulgaricum.
Отрицателно действащи фактори. Прекомерна паша и последваща рудерализация и деградация, терасиране на склоновете и залесяването им с горски култури (например в района на селата Хаджидимитрово и Горна Студена), транспортни и комуникационни съоръжения, депа за битови отпадъци, проучване и добив на полезни изкопаеми, спортни съоръжения и др.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Находищата попадат в защитени зони в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Включване на местообитанието в Националната система за мониторинг на биоразнообразието. Обявяване на някои от най-представителните находища, например в местн. „Карамандол” между гр. Левски и с. Козар Белене, при с. Хаджидимитрово (местн. „Делихасан”) и др., за защитени територии.
Литература. Цонев 2002.
Автор. Росен Цонев
