32E6

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Континентални петрофитни солени степи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: -; PAL. CLASS.: Sub-pannonic steppic grasslands; HD 92/43: 6240 *Sub-Pannonic steppic grasslands.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [EN - A1, 2 B1 B2 C3 D2 E2 F1 G1 H3 I].

Обща характеристика. Това местообитание в България се представлява от фитоценозите на ендемичната асоциация Hedysaro bulgaricum-Camphorosmetum monspeliacae, разпространена само в Средна Дунавска равнина. Тези фитоценози се състоят от различни халофити и от представители на понтийско-степната растителност на каменисти терени. Срещат се изключително върху солени аптски мергели, които се разкриват в долината на р. Червенската бара при с. Драгомирово и североизточно от с. Овча могила в долината на Студена река – основно в землищата на селата Хаджидимитрово и Горна Студена, както и по десния бряг на р. Осъм при гр. Левски, с. Козар Белене и с. Българене. Надморската височина варира от 80 до 170 m. Терените са склонове с южна експозиция и различен наклон – от 5° до 45°. Няма развита почвена покривка. Основният субстрат е представен от слабоалевритови синкаво-сиви глинести до песъчливо-глинести долноаптски мергели, в които различни соли и оксиди често образуват червеникави конкреции. Това определя и ниското проективно покритие на фитоценозите – най-често 40–70%. Характерни за тях са някои балкански и регионални ендемити за Дунавската равнина, като: Hedysarum grandiflorum subsp. bulgaricum, Centaurea thracica, Genista sessilifolia subsp. trifoliata, Limonium bulgaricum, Thesium simplex subsp. moesiacum. С големите си ярко бели съцветия, българският хедизарум формира специфичен сезонен аспект през май. Обикновено популациите му образуват неголеми петна между туфите на останалите основни видове на фитоценозите: Camphorosma monspeliaca, Agropyron cristatum, Artemisia santonicum, Aster oleifolius, Astragalus corniculatus, Ephedra distachya, Tanacetum millefolium, а на места – Echinops ritro, Kochia prostrata. Като характерни за тези фитоценози могат да се посочат и някои терофити (Lappula marginata, Linum corymbulosum, Valerianella coronata)и геофити(Allium saxatile). От по-широко разпространените видове участват: Artemisia austriaca, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Dianthus pallens, Festuca valesiaca, Filago vulgaris, Galium octonarium, Medicago minima, Salvia nemorosa, Stipa capillata и др., а от рудералите: Achillea millefolium, Caucalis platycarpos, Centaurea rutifolia, Crepis setosa, Diplotaxis muralis, Nigella arvensis, Reseda lutea, Xeranthemum annuum и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Дунавска равнина – централната част, в районите на селата Горна Студена, Хаджидимитрово, Драгомирово, Овча могила, Българене, Козар Белене и гр. Левски.

Консервационно значение. Местообитанието е ендемично за един неголям район в България. В състава му значително участие понякога имат редки, застрашени и защитени видове, като Astragalus corniculatus, Ephedra distachya, Hedysarum grandiflorum subsp. bulgaricum, Limonium bulgaricum.

Отрицателно действащи фактори. Прекомерна паша и последваща рудерализация и деградация, терасиране на склоновете и залесяването им с горски култури (например в района на селата Хаджидимитрово и Горна Студена), транспортни и комуникационни съоръжения, депа за битови отпадъци, проучване и добив на полезни изкопаеми, спортни съоръжения и др.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Находищата попадат в защитени зони в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Включване на местообитанието в Националната система за мониторинг на биоразнообразието. Обявяване на някои от най-представителните находища, например в местн. „Карамандол” между гр. Левски и с. Козар Белене, при с. Хаджидимитрово (местн. „Делихасан”) и др., за защитени територии.

Литература. Цонев 2002.

Автор. Росен Цонев


Континентални петрофитни солени степи (карта на разпространението)