31G1
G. Гори
Гори от бяла елша (Alnus incana)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.B24 Rhodopide grey alder woods; PAL. CLASS.: 41.С24 Rhodopide grey alder woods; Бондев (1991): 24 Гори от бяла елша (Alneta incanae), на места възникнали вторично на мястото на гори от смърч (Picea abies) (на влажни участъци по склоновете на Западните Родопи).
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Застрашено [ЕN – B1 С3 D3 E2 F2 G2 H1 Н1 L1].
Обща характеристика. Бялата елша (Alnus incana) е хигрофит, привързан към влажни алувиални почви, и рядко формира мезофитни фитоценози, отдалечени от речните корита. Горите от бяла елша от този тип имат пионерен характер и са с ограничено разпространение в българските планини. Установените в Родопите и Рила локалитети заемат терени с умерен наклон в диапазона между 700 и 1500 m надм. вис. Почвите са сравнително дълбоки влажни кафяви горски (Cambisols). Дървесният етаж е с покритие 60–70%, като освен едификатора на места с ограничено обилие участват бялата бреза (Betula pendula), обикновената ела (Abies alba),обикновеният смърч (Picea abies) и други дървесни видове. От храстовите видове нарядко се срещат кучият дрян (Cornus sanguinea),обикновеният глог (Crataegus monogyna) и черният бъз(Sambucus nigra).Горите от бяла елша са силно повлияни най-вече от извършваните сечи, в резултат на което в тревния синузий са навлезли силно подвижни видове. С по-голямо обилие са Brachypodium sylvaticum, Dactylis glomerata, Galium aparine, Knautia drymeia, Luzula luzuloides, Poa nemoralis, Urtica dioica и др. В участъците с по-висока влажност на почвите са разпространени Geum urbanum, Oxalis acetosella, Petasites hybridus и др. Част от фитоценозите на Alnus incana са възникнали на мястото на унищожени широколистни и иглолистни гори.
В синтаксономично отношение горите от бяла елша, отдалечени от водни течения, се отнасят към интразоналната растителност от клас Populetea albae, разред fraxinetalia и съюз Alnion incanae. Те осъществяват флористичен, екологичен и синтаксономичен континуум със съобщества от съюзите Fagion sylvaticae и Piceion excelsae (подсъюз Abieti-Piceenion).
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Abies alba, Alnus incana, Betula pendula, Brachypodium sylvaticum, Cornus sanguinea, Crataegus monogyna, Dactylis glomerata, Dryopteris filix-mas, Galium aparine, Geranium robertianum, Knautia drymeia, Luzula luzuloides, Moehringia trinervia, Mycelis muralis, Picea abies, Poa nemoralis, Sambucus nigra, S. racemosa, Stellaria nemorum, Trifolium montanum, Tussilago farfara, Urtica dioica и др.
Разпространение в България. Горите от бяла елша имат много ограничено разпространение в Родопите и Рила, в диапазона от 700 до 1500 m надм. вис.
Консервационно значение. Едно от най-редките местообитания в България.
Отрицателно действащи фактори. Основни заплахи за съществуването и състоянието на горите от бяла елша са нерегламентирани и неправилно планирани сечи, пожари и строителството на инфраструктурни съоръжения.
Взети мерки за опазване. Части от местообитанието се намират в национален парк “Рила” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Необходими мерки за възстановяване и опазване. Детайлни фитоценотични проучвания, картиране и мониторинг на местообитанието, разширяване на граници на защитени територии и забрана на сечите в тези гори.
Литература. Бондев 1991.
Автори. Веска Русакова, Мариус Димитров
