31F9
F. Храстови съобщества
Крайречни съобщества от ракитовици (Tamarix spp.)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F9.3133 East Mediterranean tamarisk thickets, F9.3141 Pontic tamarisk stands; PAL. ClASS.: 44.8133 East-Mediterranean Tamarix thickets, 44.8141 Pontic Tamarix stands; HD 92/43: 92D0 Southern riparian galleries and thickets (Nerio-Tamaricetea and Securinegion tinctoriae).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 D2 E2 F2 G2 H2 L2].
Обща характеристика. Крайречни галерии и храсталаци, доминирани от ракитовици (Tamarix ramosissima и T. tetrandra), край постоянни или временни течения и влажни места. Обитават предимно най-широките части на речните долини, с чакълести, пясъчни и глинести наноси. Разпространени са в долните течения на някои реки от Средиземноморския водосборен басейн и реки, които се вливат в Черно море, и в централната част на поречието на р. Дунав. Срещат се и като фрагменти сред крайречната дървесна растителност, като понякога могат да имат и производен характер – на мястото на унищожени крайречни върбови или чинарови гори. Освен доминантите, в съобществата на ракитовицикатосубдоминанти най-често участват Salix purpurea, S. fragilis,. S. alba и на места Platanus orientalis. В Източни Родопи, по поречието на реките Арда, Крумовица, Върбица и Бяла река на големите алувиални наслаги от чакъл се срещат съобщества, доминирани само от Tamarix tetrandra с участието на следните видове: Alyssum tortuosum,Anchusa officinalis, Artemisia scoparia, Centaurea rutifolia, Chondrilla juncea, Cichorium intybus, Cynodon dactylon, Eryngium campestre, Euphorbia niciciana, Hypericum olympicum, Ononis arvensis, Plantago lanceolata,P. scabra, Salix xanthicola, Salvia tomentosa, Satureja pilosa, Scrophularia canina, Xanthium strumarium.По пясъчните дюни край курортен комплекс Слънчев бряг в съобществата на Tamarix tetrandra участва Artemisia campestris. По поречието на р. Струма в съобществата с доминиране на Tamarix tetrandra и T. ramosissima се срещат Artemisia campestris, A scoparia, Chenopodium botrys, Erianthus ravennae, Scrophularia canina, Xanthium strumariumи др.
Неголеми съобщества на Tamarix ramosissima и T. tetrandra се срещат и по пясъчните дюни (преовлажнени участъци) или на засолените глини край Черно море – при устието на р. Ропотамо и по крайбрежните хълмове край гр. Балчик. В поречието на р. Дунав единственото известно по-голямо съобщество с доминиране на Tamarix ramosissima се намира в защитена местност „Катината” (28 hа), землище на с. Загражден, община Гулянци. T. ramosissima образува отделни фрагменти в заливната тераса на р. Дунав с участието на влаголюбиви тревни видове – Elymus repens, Cynodon dactylon, Trifolium fragiferum и др. В миналото пионерни съобщества на Tamarix spp. са били по-широко разпространени в поречието на р. Дунав, но след коригирането на реката и залесяването с тополови култури на бреговете, на повечето места са изчезнали.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Artemisia campestris, Salix fragilis, S. purpurea, S. xanthicola (само в Източни Родопи), Tamarix ramosissima, T. tetrandra, до 300 m надм. в.
Разпространение в България. В поречието на р. Дунав (местн. Катината, край с. Загражден), долното течение на реките Марица, Тунджа и Струма и в Източните Родопи край реките Арда, Върбица, Крумовица, Бяла река, Черноморското крайбрежие до 300 m надм. вис.
Консервационно значение. В Източни Родопи, в това местообитание е разпространен балканският ендемит и застрашен вид от българската флора Salix xanthicola.
Отрицателно действащи фактори. Изграждане на хидромелиоративни съоръжения, коригиране на речни корита, строителство на водноелектрически централи, изсичане и опожаряване на крайречната растителност при прочистването на реките и добив на инертни материали.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от съобществата попадат в защитени територии – резерват “Ропотамо”, защитените местности “Катината” и “Меандрите на Бяла река”, природните забележителности “Пясъчни дюни в местността “Бабата”, край курортния комплекс “Слънчев бряг” и др. Някои от съобществата са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Детайлни фитоценологични изследвания, картиране и мониторинг.
Литература. Стоянов 1941, 1948; Мешинев и др. 1982, 1994.
Автор. Чавдар Гусев
