31E6

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Вътрешни солени ливади

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: D6.1 Inland saltmarshes, E6.222 Western Pontic saline meadows; PAL. CLASS.: 15.4 Suboceanic inland salt meadows, 15.A212 Western Pontic saline meadows; HD 92/43: 1340 *Inland salt meadows; Бондев (1991): 146 Халофитни тревни формации с преобладаване на изворник (Puccinelieta convolutae), гърлица (Limonieta gmelinii и др.), елуропус (Aeluropeta littoralis), стъкленка (Salicornieta europaeae) и др., на места възникнали вторично; Ганчев и др. (1971): ІІ. Клас формации нетипично-халофилна растителност.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN - A1, 2 B1 C2 D3 E3 F2 G2 H2].

Обща характеристика. Вътрешните солени ливади са много редки в България – срещат се на места в Дунавската (долината на р. Студена) и в Тунджанската (Карнобатско, Раднево и др.) равнини. Представляват високотревни ливади, които се развиват на вторично засолени почви – предимно наносни (Fluvisols), също така и на солончаци с умерена соленост и без „изцъфтяване” на соли на повърхността. Обикновено овлажнението е добро, защото тези ливади заемат участъци от заливните тераси на неголеми реки – Студена, Блатница, Мочурица и др. Доброто овлажнение и умереното засоляване позволяват развитието на затворени фитоценози с участието както на типични халофити, така и на видове, които не са халофити, но понасят умерено засоляване. Най-често доминант в тези ценози, който формира етаж висок около 1 m, е Elymus elongatus.На по-влажните места, например в доловете северно от яз. Овчарица, се появяват и по-хигрофилни съобщества с участието на Phacelurus digitatus, в които основният вид достига до 2 m височина. В състава на тези фитоценози участват и други хигрофити – Carex spp., Juncus spp., Juncellus serotinus (= Cyperus serotinus) и др. В ценозите с доминиране на Elymus elongatus, доминантът формира характерни туфи, като между тях втори етаж образува най-често Cynodon dactylon. Флористичният състав на съобществата се състои от следните видове: Atriplex hastata, A. tatarica, Bupleurum tenuissimum, Camphorosma monspeliaca, Centaurium spicatum, Dianthus campestris subsp. pallidiflorus, Hordeum hystrix, Juncus gerardii, Lactuca saligna, Limonium vulgare, Lotus tenuis, Plantago lanceolata, Polygonum pulchellum, P. mo nspeliensis, Puccinellia convoluta, Scilla autumnalis, Spergularia marina, Taeniatherum caput-medusae. На по-издигнатите места се появяват и някои типични ксерофитни видове, като Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Eryngium campestre, Festuca valesiaca, а на по-влажните – мезофитни ливадни видове, като Colchicum autumnale, Poa sylvicola, Festuca arundinacea. Често присъстват и рудерали: Achillea millefolium, Bromus arvensis, Cichorium intybus, Inula britannica. Вътрешните солени ливади се срещат в комплекси със солените блата и степи върху солончаци и солонци. Разпространението на едните и другите зависи от степента на засоляване на почвите, от запазването на достатъчна почвена влажност през активния вегетационен сезон и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Дунавска равнина – в поречието на р. Студена, Тунджанската равнина – край гр. Раднево, язовир Овчарица, както и в Карнобатското поле – с. Сигмен, и в Сливенско – селата Атолово и Горно Александрово.

Консервационно значение. Местообитанието е изключително рядко в България, с много ограничен ареал предимно в Югоизточна България и формирано при специфични условия.

Отрицателно действащи фактори. Разораване за обработваеми площи, прекомерна паша и последваща рудерализация, общо засушаване на климата, отводняване на влажните зони и коригиране на реките, застрояване и замърсяване на почвите от големите индустриални обекти в един от главните райони на разпространение на местообитанието – ТЕЦ "Марица-Изток" 1 и 2, откритият способ за добив на полезни изкопаеми, транспортните и комуникационни съоръжения.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Някои от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Картиране и мониторинг на състоянието. Обявяване на някои от най-представителните находища, например северно от гр. Раднево, за защитена местност.

Литература. Ганчев, Кочев 1962; Ганчев и др. 1971; Tzonev et al. 2008.

Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев


Вътрешни солени ливади (карта на разпространението)