30G1
G. Гори
Гори и храсталаци от полски бряст (Ulmus minor)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.A614 Sub-continental field elm woods; PAL. CLASS.: 41.F14 Sub-continental field elm woods; Бондев (1991): 114 Смесени гори от мъждрян (Fraxinus ornus), сребролистна липа (Tilia tomentosa) и бряст (Ulmus minor) на места и с клен (Acer campestre).
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Застрашено [EN – B1 C1 D2 E2 F2 G2 H2 J L1].
Обща характеристика. Смесени термофилни гори и храсталаци с константно и в много случаи преобладаващо участие на полски бряст (Ulmus minor). Имат предимно вторичен произход. Заемат синори, оврази, склонове на възвишения и диги в периферията на обработваеми земи. Почвите са файоземи (Phaeozems), лесивирани (Luvisols), планосоли (Planosols) и черноземи (Chernozems), формирани най-често върху льос и варовик. Дървесните видове в това местообитание са с издънков произход и храстовиден изглед, оформен в резултат на сечите, провеждани за премахване на съобществата или за събиране на дърва за огрев. Покритието на дървесно-храстовия етаж се движи в диапазона 60–90%. Освен полски бряст, като съедификатори участват келявият габър (Carpinus orientalis),косматият дъб (Quercus pubescens),церът(Q. cerris),дивата круша(Pyrus pyraster),драката (Paliurus spina-christi),трънката (Prunus spinosa), полският клен (Acer campestre), мекишът(A. tataricum),птичето грозде (Ligustrum vulgare),шипки (Rosa spp.) и др. По северните склонове на льосовите възвишения по дунавското крайбрежие и в Провадийско сравнително голямо участие иматмъждрянът (Fraxinus ornus)и сребролистната липа (Tilia tomentosa). В приземния синузий освен видове, характерни за термофилните дъбови гори (Asparagus officinalis, Galium aparine, Lamium garganicum, Myrrhoides nodosa, Poa nemoralis), участват редица рудерали (Aegilops neglecta, Avena fatua, Bromus sterilis, Echium vulgare,Logfia arvensis, Pastinaca sativa, Verbena officinalis и др.) и видове от прилежащите тревни съобщества или обработваеми земи (Chrysopogon gryllus, Cichorium intybus, Knautia arvensis, Lolium perenne, Salvia sclarea, S. verbenaca, Vicia cracca и др.). Общото проективно покритие на тревите е около 15–40%.
В синтаксономично отношение термофилните гори и храсталаци с полски бряст се отнасят към клас Quercetea pubescentis, разред Fraxino orni-Cotinetalia и съюз Syringo-Carpinion orientalis – в Северна България и разред Quercetalia pubescentis-petreae и съюз Carpinion orientalis – в Южна България.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer campestre, A. tataricum,Aegilops neglecta, Arabis hirsuta, Asparagus acutifolius, A. verticillatus, Avena fatua, Bromus sterilis, Carpinus orientalis, Chamaecytisus hirsutus, Chrysopogon gryllus, Dactylis glomerata, Echium vulgare, Fraxinus ornus, Galium aparine, Geranium dissectum, G. pyrenaicum, Lamium garganicum, Ligustrum vulgare, Logfia arvensis, Myrrhoides nodosa, Paliurus spina-christi, Pastinaca sativa, Pimpinella peregrina, Poa nemoralis, Prunus spinosa, Pyrus pyraster, Quercus cerris, Q. pubescens, Rosa spp., Salvia sclarea, Stachys obliqua, Torilis arvensis, Ulmus minor, Valerianella turgida, Verbena officinalis и др.
- Гъби: Макромицети – Auricularia mesenterica, Cyathus striatus, Flammulina velutipes, Ganoderma lipsiense, Hypsizygus ulmarius, Inonotus andersonii, I. hispidus, I. ulmicola, Lenzites warnieri, Marasmius rotula, Pleurotus cornucopiae, Polyporus squamosus, Rigidoporus ulmarius, Volvariella bombycina; Микромицети – Ascochyta piricola (по Malus sylvestris), Ascochyta vitalbicola (по Clematis vitalba), Diplodia melaena, Neonectria galligena, Ophiostoma ulmi, Uncinula clandestina (по Ulmus spp.), Erysiphe urticae (по Urtica dioica), Phragmidium violaceum (по Rubus caesius, R. canescens), Phyllactinia mali (по Crataegus monogyna), Podosphaera aphanis (по Geum urbanum), Sawadaea bicornis (по Acer campestre), Septoria crataegi (по Crataegus monogyna).
Разпространение в България. Горите и храсталаците с полски бряст имат фрагментарно разпространение в равнинните и хълмистите райони и ниските планини в цяла България от 50 до 400 m надм. вис.
Консервационно значение. Намиращи се предимно в райони, в които преобладават обработваеми площи и открити пространства, горите и храсталаците с полски бряст са важно местообитание за редица животински организми (птици, гризачи, хищници, насекоми и т.н.), редки видове висши растения като Anemone sylvestris, Himantoglossum hircinum, Limodorum abortivum, Nepeta parviflora, Ophrys sphegodes, Paeonia tenuifolia, Salvia verbenaca и др., както и консервационно значими видове гъби – Inonotus ulmicola, Lenzites warnieri.
Отрицателно действащи фактори. Фрагментация, сечи, паша, разораване и пожари.
Взети мерки за опазване. Част от съобществата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Детайлни фитоценотични проучвания, картиране и мониторинг на местообитанията, управление на пашата, противопожарни мероприятия, и създаване на законови механизми за опазване на редки и застрашени местообитания.
Литература. Стефанов 1927, 1943; Стоянов 1941.
Автори. Мариус Димитров, Александър Ташев
