30F7
F. Храстови съобщества
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F7.4I1 Northern Thracian tragacanth hedgehog-heath; PAL. CLASS.: 31.7J1 Northern Thracian tragacanth hedgehog-heath; HD 92/43: 4090 Endemic oro-Mediterranean heaths with gorse; Бондев (1991): 125 Храстови формации на бодливи клинавичета (Astragaleta aitosensis).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 B2 C3 D3 E2 F2 G2 H3 I L1].
Обща характеристика. Това местообитание представляват ендемичните, реликтните и уникални за България съобщества с едификатор ниското (30–35 сm), бодливо, туфесто храстче Astracantha aitosensis (= Astragalus aitosensis). Отнасят се към типичните ксерофитни растителни съобщества. В условия на преходно-континентален климат са приспособени към вулканични скали (андезити, вулканични туфи и др.) и отчасти – към варовици (мергели, мергелни варовици, конгломерати). Терените, които фитоценозите на A. aitosensis заемат, са разлати склонове и заоблени билни места на хълмисти възвишения. Релефът е изпъкнал – наклонът варира от 5° до 45°. Изложението е предимно южно или с южна компонента, но се срещат и западни, източни и северни експозиции. Почвите са канелени, силно ерозирани или неразвити, бедни и с ниско овлажняване, а в отделни случаи съобществата заемат пукнатините на скални излази.
Хоризонталната структура на ценозите е туфесто-петниста, като Astracantha aitosensis образува специфични чадърести туфи с почти равномерно разпределение, между които са разположени субдоминантите и останалите компоненти на съобществата. Проективното им покритие варира в границите 35–80%, в зависимост от еколого-биологичните характеристики на изграждащите ги видове. Съставът на тези фитоценози е твърде разнообразен. В тях като съдоминанти на места участват: Agropyron cristatum, Alyssum tortuosum,Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Festuca dalmatica, Melica ciliata и Poa bulbosa.Често се срещат и Achillea depressa, Asperula cynanchica, Chrysopogon gryllus, Cleistogenes bulgarica, Euphorbia myrsinites, Koeleria splendens, Minuartia setacea, Stipa capillata, Trifolium leucanthum, Trigonella monspeliaca, Velezia rigida, Мedicago minima и др.
В участъците с по-слаба ерозия съобществата на айтоския клин образуват комплекси с храсталаци от Carpinus orientalis, Colutea arborescens, Fraxinus ornus, Jasminum fruticans, Paliurus spina-christi, Prunus spinosa, Quercus pubescens и др. Съобществата на Astracantha aitosensis имат коренен характер, като първоначално видът е образувал ценози на ограничени площи, по скалисти места, след което е разширил своето разпространение в резултат на човешката дейност – деградация на горските съобщества. Общата площ на местообитанието е около 1220 ha.
Характеризиращи таксони.
Разпространение в България. Източна Стара планина, най-южните разклонения на Айтоска планина – хълмовете около гр. Айтос, с. Съдиево, с. Лясково, с. Зетьово, с. Зайчар и с. Карагеоргиево, между 90 и 550 m надм. вис.
Консервационно значение. В съобществата и комплексите на айтоския клин участват редки и ендемични растения като Cleistogenes bulgаrica, Pyrus elaeagrifolia, Poa aitosensis иконсервационно значим вид гъба – Polyporus rhizophillus.
Отрицателно действащи фактори. Паша, опожаряване на съобществата за “обновяване” на тревния състав, използване в миналото като сух фураж през студени зими, залесяване с иглолистни култури, рудерализация и битово замърсяване в участъците, разположени близо до населени места.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1, а видът в Приложение № 3 на ЗБР. Част от съобществата на айтоския клин са в защитена местност “Хисаря” и природна забележителност “Бодливо сграбиче”. Цялото находище на местообитанието е включено в защитена зона “Айтоска планина” от Европейската екологична мрежа натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на мониторинг и разработване на план за действие за опазване на местообитанието.
Литература. Велчев, Бондев 1975; Apostolova & Dimitrova 2002.
Автор. Чавдар Гусев
^Снимка: Соня Цонева
^Снимка: Соня Цонева
^Снимка: Соня Цонева