30E6

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Солени степи, пасища и мочури

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E6.221 Western Pontic saline steppes, Е6.223 Western Pontic solonetz hollows; PAL. CLASS.: 15.A211 Western Pontic saline steppes, 15.A213 Western Pontic solonetz hollows; HD 92/43: 1530 *Pannonic salt steppes and salt marshes; Бондев (1991): 146 Халофитни тревни формации с преобладаване на изворник (Puccinelieta convolutae), гърлица (Limonieta gmelinii и др.), елуропус (Aeluropeta littoralis), стъкленка (Salicornieta europaeae) и др., на места възникнали вторично; Ганчев и др. (1971): І. Клас формации еухалофилна растителност.

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN - A1, 2 B1 C2 D2 E2 F2 G2 H2 I].

Обща характеристика. Това местообитание е свързано с типичните халофитни фитоценози, които са разпространени в поречията на реките, където се наблюдават процеси на засоляване на почвата вследствие на високи подпочвени води, пролетни заливания, лятно изпарение и др. В някои от тях засоляването е по-слабо, но почвата изсъхва значително през лятото и се наблюдават процеси на ксерофитизация, които се задълбочават от активната паша. Други се развиват при добро пролетно овлажнение, защото са залети от плитък воден слой, но през лятото високите подпочвени води изнасят нагоре много разтворени соли, които „изцъфтяват” на повърхността. В зависимост от степента на засоляване и овлажнение на почвите, както и под влиянието на особеностите на климата в Северна и Южна България, се развиват ценози, които могат да бъдат определени като халофитни пасища и степи и типични „солища” (солени мочури и блата). Разпространени са в цялата страна до 300 m надм. вис., като по-големи площи заемат в поречието на реките Дунав и Тунджа, но се срещат още край Осъм, Янтра, Марица и някои по-малки реки: Студена и Скът (Дунавската равнина), Мочурица, Сазлийка, Блатница (Тунджанската равнина), както и по бреговете на солените Черноморски езера в Бургаската котловина. Условно, типичните халофитни ценози са представени в две групи: по-континентална – разпространена в Северна България, и друга – преходносредиземноморска – предимно в Югоизточна България.

1. Солени пасища и степи. Край р. Дунав и повечето дунавски притоци халофитни ценози се развиват в пониженията на крайречните низини. Там наносните почви се засоляват от пролетните разливи, високите подпочвени води и активното лятно изпарение в условията на континентален климат. Такива места обикновено се ползват активно като пасища и съобществата са резултат от съвместното влияние на пашата, почвените и климатичните условия. Преобладават фитоценозите на асоциацията Trifolio fragiferi-Cynodonetum. Доминира Cynodon dactylon, а участват Agrostis stolonifera, Galega officinalis, Inula britannica, Juncus gerardii, Lolium perenne, Medicago lupulina, Mentha pulegium, Potentilla reptans, Trifolium fragiferum subsp. bonannii. На местата с по-дълго задържане на пролетни води и уплътнена и глинеста почва се появяват неголеми по площ съобщества на Hordeum hystrix и Crypsis schoenoides,в които участват много факултативни и облигатни халофити, като Bupleurum tenuissimum, Cerastium dubium, Lepidium ruderale, Myosurus minimus, Puccinellia convoluta, Scorzonera laciniata, Taraxacum bessarabicum. Най-представителни са ценозите по долината на р. Студена.

В долината на р. Студена (Русенско и Търновско), където халофитните ценози се развиват на типични засолени почви – солончаци (Solonchaks), през 70-те – 80-те години на ХХ век са настъпили вторични процеси на „разсоляване” и ксерофитизация. Те са свързани с коригиране на коритото на р. Студена и прекратяването на пролетните разливи. Там е разпространена асоциацията Limonietum bulgaricum. В състава ѝ, освен регионалния ендемит Limonium bulgaricum, който на места е доминант, участват много мезофитни, ксерофитни и рудерални видове. Като типични за тези солени степи могат да бъдат посочени Artemisia santonicum, Bupleurum tenuissimum, Cerastium dubium, Cichorium intybus, Cynodon dactylon, Festuca valesiaca, Lactuca saligna, Lepidium perfoliatum, Scorzonera laciniata, Verbascum blattaria.

2. „Солища” – солени блата и мочурища. Разпространени са основно в Югоизточна България: Тракийската низина – с. Белозем и др., Тунджанската равнина – край р. Тунджа и някои нейни малки притоци – Блатница, Мочурица и др., Черноморското крайбрежие – край Бургаските езера (Мандра, Вая и Атанасовско). Там се срещат типични солени почви – солонци (Solonetz) и солончаци (Solonchaks). Те произлизат от наносни, ливадни черноземи и блатни почви, които се засоляват след образуване на плитки пролетни мочури и последващо активно изпарение, както и от солени високи подпочвени води или от близостта на големи солени водоеми. Солите са предимно натриеви – карбонати, хлориди, сулфати. Те „изцъфтяват” на повърхността като бели или сивкави участъци, почти лишени от растителност. Фитоценозите, които са приспособени към голямото съдържание на водоразтворими соли в почвата, най-често са с ниско проективно покритие – до 20–30%. Основните халофитни видове образуват неголеми петна, в които доминират един или два вида. На типичните „солища” това са Artemisia santonicum, Camphorosma annua, C. monspeliaca, Cynodon dactylon, Puccinellia distans, P. limosa, Suaeda maritima, а на изсъхващите солени дъна на временните мочури и разливи пионерни съобщества формират Crypsis aculeata, C. alopecuroides, Juncus gerardii, Mentha pulegium. Характерно e, че Camphorosma monspeliaca образува туфи, които се издигат няколко сантиметра над околния релеф като микроповишения. В състава на тези съобщества участват много, предимно халофитни видове: Atriplex hastata, A. tatarica, Bromus scoparius, Bupleurum tenuissimum, Centaurea calcitrapa, Dianthus campestris subsp. pallidiflorus, Eragrostis minor, Hainardia cylindrica, Heliotropium europaeum, Lepidium ruderale, Limonium gmelinii, L. vulgare, Lolium perenne, Lotus tenuis, Pholiurus pannonicus, Plantago cornutii, P. coronopus, P. lanceolata, P. major var. uliginosa, P. tenuiflora, Poa bulbosa, Scilla autumnalis, Scorzonera laciniata, Spergularia marina, S. media, Taraxacum bessarabicum, Trifolium fragiferumsubsp. bonannii . Много от тези фитоценози, въпреки ниската си фуражна стойност, се използват като пасища. От домашните животни се пасат основно видовете от род Puccinellia. Под влияние на пашата се увеличава рудерализацията и нитрификацията на тези съобщества. На някои места, като в района на гр. Кермен, след отводняване и пресушаване на пролетните разливи, на значителни пространства почвата е била „разсолена” и халофитните ценози са изчезнали или силно са се изменили.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Дунавска равнина – низините край р. Дунав (Карабоазка, Свищовско-Беленска, Бръшленска, Цибърска и др.) и край някои дунавски притоци – Скът, Осъм, Вит, Янтра, Студена, Червенска бара и др. Тракийската низина – в Пловдивско, Тунджанската равнина – в районите на Ямбол, Нова Загора, Кермен, Раднево, Карнобат, Стралджа (бившето Стралджанско блато), Южното Черноморското крайбрежие – край Бургаските езера – Вая, Мандра, Атанасовско езеро.

Консервационно значение. Местообитанието в България е застрашено, халофитните ценози се развиват при много специфични условия, обикновено са неголеми по площ и изолирани една от друга. В състава на тези съобщества се срещат някои редки, застрашени и защитени видове: Planatgo cornutii, P. tenuiflora, Taraxacum bessarabicum. Сред тях има и регионални ендемити, като Limonium bulgaricum (по р. Студена в Дунавската равнина) и L. asterotrichum (бившето Стралджанско блато).

Отрицателно действащи фактори. Разораване за обработваеми площи, прекомерна паша и последваща рудерализация и деградация, общото засушаване на климата, отводняване на влажните зони и коригиране на реките, застрояване с промишлени обекти и замърсяване на почвите с битови и промишлени отпадъци, транспортни и комуникационни съоръжения (например през едно от типичните „солища” между с. Биково и гр. Кермен се предвижда да бъде прокарано трасето на автомагистрала „Тракия”), целенасочено провежданите опити за разсоляване на терените (например в района на с. Белозем – Пловдивско) и т. н.

Взети мерки за опазване. Местообитанието и включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Някои от находищата попадат в съществуващи защитени територии (природен парк „Персина”, защитена местност „Калимок-Бръшлен”), както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на избрани, представителни фитоценози на солените степи и пасища, както и на типичните „солища”. Обявяване на някои от най-представителните находища, например при селата Атолово, Блатец, Жельо войвода, Караманово и др., за защитени територии.

Литература. Ганчев, Кочев 1962; Ганчев и др. 1971; Цонев 2002; Tzonev et al. 2008; Tzonev 2009.

Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев


Солени степи, пасища и мочури (карта на разпространението)