29G1
G. Гори
Гори от конски кестен (Aesculus hippocastanum)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.A46221 Balkan Range horse-chestnut ravine forests; PAL. CLASS.: 41.462. Balkan Range horse-chestnut ravine forests; Бондев (1991): 53 Гори от конски кестен (Aesculeta hippocastani).
Природозащитен статут. БК.
Категория. Критично застрашено [CR – A1 B2 C3 D3 E3 F3 G3 H3 I L1].
Обща характеристика. Това местообитание представлява мезофилни горски съобщества доминирани и с участие на конски кестен (Aesculus hippocastanum), които имат реликтна природа и ендемично разпространение на Балканския полуостров. В България съществува едно единствено находище в Източна Стара планина – Преславската планина. Този тип гори се отнасят към северноприсредиземноморския тип растителност и представляват образци от листопадни широколистни гори с по-южен характер, които в миналото са имали по-широко разпространение и показват връзки с горската растителност в Северна Гърция (Тесалия и Епир), Западна Македония и Албания, където са останалите находища на вида. Съобществата обитават варовити терени по течението на р. Дервишка и р. Лазарска. Локализирани са по стръмните брегове, в най-влажните им части, под формата на повече ли по-малко плътни ивици. Почвата е светлосива горска, развита върху варовици, средно дълбока и свежа. На повърхността е слабо кисела, а в дълбочина – слабо алкална. Отделни групи кестенови дървета заемат голи скалисти стръмни (25–60°) терени наоколо.
Конският кестен формира чисти и смесени съобщества с покритие на дървесния етаж 80–90%. Гората е разновъзрастова, като най-старите дървета са на възраст над 100 години. Средният диаметър на стъблата е 35–40 cm, а максималният е 80–90 cm. Семенното възобновяването е ограничено, преобладава издънковият подраст.
Тези съобщества са класифицирани синтаксономично само по доминантния метод. Фитоценотичното разнообразие на съобществата не е голямо. Те се отнасят към три асоциации от формацията Aesculeta hippocastani: асоциация Aesculus hippocastanum-subnudum, асоциация Aesculus hippocastanum-Carpinus betulus и асоциация Aesculus hippocastanum-Aegopodium podagraria. По-широко са разпространени първите две асоциации.
В дървесния етаж на тези съобщества единично участие имат Acer platanoides, A. pseudoplatanus, Fagus sylvatica subsp. moesiaca, Juglans regia (субспонтанно), Sorbus torminalis, Tilia tomentosa, Ulmus glabra. От храстите с висока константност се срещат Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana, Crataegus monogyna, Staphylea pinnata и др. Тревната покривка е с ниско общо покритие и беден състав. Пролетният синузий е представен от Anemone ranunculoides, Corydalis bulbosa, C. solida, Erythronium dens-canis, Isopyrum thalictroides, Scilla bifolia. В тревната покривка най-често участват Aremonia agrimonoides, Dentaria bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Mercurialis perennis, Milium effusum, Scilla bifolia, Symphytum tuberosum, Viola reichenbachiana и др.
Общата площ на местообитанието е около 90 dка, които се разпределят по находища, както следва – Зурлева река 14–15 dка, Дервишка река около 70 dка, по Лазарска река 4 dка и р. Акънджа – около 7 дървета.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer platanoides, A. pseudoplatanus, Aegopodium podagraria, Aesculus hippocastanum, Aremonia agrimonoides, Carpinus betulus, Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana, Crataegus monogyna, Dentaria bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Fagus sylvatica subsp. moesiaca, Juglans regia, Mercurialis perennis, Milium effusum, Scilla bifolia, Sorbus torminalis, Staphylea pinnata, Symphytum tuberosum, Tilia tomentosa, Ulmus glabra, Viola reichenbachiana и др.
- Гъби: Макромицети – Auricularia mesenterica, Daedalea quercina, Ganoderma australe, G. lipsiense, Peniophora lycii, Phlebia radiata, Polyporus squamosus, Stereum hirsutum, Trametes hirsuta, T. versicolor; Микромицети – Gnomonia cerastis, Septoria aesculi (по Aesculus hippocastanum).
Разпространение в България. Източна Стара планина, Преславска планина, местността “Дервиша” – по протежението на реките Дервишка и Зурлева от 300 да 450 m надм. вис.
Консервационно значение. Съобществата имат високо консервационно и научно значение – реликтна природа и ендемично разпространение на Балканския полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Изсичане на горската растителност в съседство на находищата и влошаване на горския микроклимат. Изсичане и опожаряване в миналото. Дърветата от конски кестен се поразяват от насекомото Cameraria ohridella (Lepidoptera – Gracillariidae) и се стига до пълното им обезлистване.
Взети мерки за опазване. Находището е обявено за поддържан резерват “Дервиша”.
Необходими мерки за опазване и възстановяване. Разработване на план за управление на поддържания резерват. Мониторинг, възстановителни и поддържащи дейности. Оценка на здравословното състояние на кестеновите дървета, мониторинг и ограничаване на въздействието на Cameraria ohridella.
Литература. Кочев, Горунова 1972.
Автори. Чавдар Гусев, Владимир Вълчев
