29F7

F. Храстови съобщества

Съобщества от теснолистен клин (Astragalus angustifolius)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F7.482 Moesian [Astragalus angustifolius] hedgehog-heaths; PAL. CLASS.: 31.782 Moesian [Astragalus angustifolius] hedgehog-heaths; HD 92/43: 4090 Endemic oro-Mediterranean heaths with gorse; Бондев (1991): 125 Храстови формации на бодливи клинавичета (Astragaleta angustifoliae).

Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 D2 E2 F1 G2H2 I L1].

Обща характеристика. Местообитанието представлява съобщества на Astragalus angustifolius, най-често вторични, разпространени от пояса на ксеротермните дъбови гори до субалпийския пояс (от 180 до 2090 m надм. вис.). Срещат се по сухи варовити скалисти терени върху силно ерозирани хумусно-карбонатни почви, с голямо съдържание на скелетен материал и излази на основната скала. Обитаваните терени са с изпъкнал релеф – била, хребети или върхове със слънчеви южни изложения, или производни на тях – източно и западно. Овлажнението е много слабо – изключително от атмосферата.

Съобществата са отворени или полуотворени. Храстчетата на теснолистния клин се състоят от многобройни стъбла, лежащи на повърхността на земята и образуващи сбити туфи с формата на възглавнички, високи 25 сm и с диаметър 80 сm. Листата имат силно бодливи оси, които предпазват от изпасване по-ниско разположените съцветия. Проективното покритие варира от 40–85%. Характерна за съобществата е неравномерна хоризонтална структура – доминантните видове имат групово и петнисто разположение. Вертикалната диференциация е неясна. Освен Astragalus angustifolius, роля на доминанти и съдоминанти в съобществата му имат Artemisia alba, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Festuca dalmatica, F. thracica, F. valesiaca, Satureja montana subsp. kitaibelii, Thymus jankae, T. striatus. Съобществата имат богат видов състав, като в изграждането им участват около 130 вида висши растения, преобладаващо ксерофити – предимно хемикриптофити, хамефити и терофити. Освен доминантите и съдоминатите, с по-високо процентно участие в тревостоя са видовете: Agropyron cristatum, Asperula cynanchica,Bothriochloa ischaemum, Centaurea chrysolepis, Euphorbia myrsinites, Festuca dalmatica, F. stojanovii, F. thracica, Fumana procumbens, Hyacinthella leucophaea, Hypericum rumeliacum, Festucopsis sancta, Rhodax canus, Teucrium montanum и др. През вегетационния период съобществата на теснолистния клин образуват няколко аспекта. През пролетта и началото на лятото при масовия цъфтеж на едификатора съобществата придобиват бял аспект. При съдоминиране на Thymus spp. и Satureja montana subsp. kitaibelii, през юли и август се формира виолетов аспект, а при съдоминиране на Artemisiа alba през есента се наблюдава жълт аспект.

Синтаксономично съобществата на теснолистния клин се класифицират към съюза Astragalo angustifolii-Seslerion coerulantis. Освен самостоятелно, местообитанието се среща под формата на комплекси с ксеротермни тревни съобщества, най-често петрофитни степи, а също и със съобщества на нисък бадем (Amygdalus nana) и с отворени (изредени) гори на космат дъб.

Наличието на остатъци от горски съобщества в съобществата на A. angustifolius свидетелстват за вторично разширение на местообитанието на мястото на унищожени гори. Първичното му разпространение е свързано с голи и скалисти места и върхове.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Разпространени са в следните райони: Голо Бърдо, Земенска планина, Парамунска планина, Конявска планина, с. Петрич, Софийско, Пирин (върховете Вихрен и Орелек), Славянка (върховете Шабран и Гоцев връх), Средни Родопи (с. Триград и Забърдо), Източна Стара планина (с. Седларово и Глушник, Сливенско, с. Лозенец, Ямболско и с. Камчия, Бургаско).

Консервационно значение. В съобществата на теснолистния клин се срещат редки и ендемични видове растения, като Achillea clypeolata,Bromus moesiacus, Centaurea chrysolepis, Festuca stojanovii, Hypericum rumeliacum, Satureja montana subsp. kitaibelii, Verbascum urumovii и др.

Отрицателно действащи фактори. Паша, залесяване с иглолистни култури, опожаряване, рудерализация и битово замърсяване в находища, разположени близо да населени места.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Находища на местообитанието са в защитени територии – национален парк “Пирин”, резерват “Али ботуш”, защитена местност “Триградско ждрело” и др. и защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Картиране и оценка на съвременното състояние на находищата на местообитанието и провеждане на мониторинг.

Литература. Велчев, Василев 1984.

Автор. Чавдар Гусев


Съобщества от теснолистен клин (Astragalus angustifolius) (карта на разпространението)