29E5

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Крайречни високотревни съобщества в планините

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: Е5.572 Moesian tall herb communities; PAL. CLASS.: 37.872 Moesian tall herb communities; HD 92/43: 6430 Hydrophylous tall herb fringe communities of plans and of mountain to alpine levels.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 C1 D2 E2 F2 G2 H2 I J L1].

Обща характеристика. Основно условие за развитието на високотревната растителност е наличието на висока едафична и въздушна влага. Най-често високотревните ценози се формират по бреговете на реките и потоците. Местообитанието се отличава с изразена специфика. Наклонът на терените е различен – от 5–10° до 60°. Изложението също варира и не играе определяща роля за флористичния състав. Силно ограничени по площ встрани от водните потоци, високотревията следват тяхното течение понякога стотици метри без прекъсване. Като правило, на много малко пространство – ивица, широка до няколко метра встрани от движещия се, най-често бързо, воден поток, условията на средата се изменят на разстояния от сантиметри и метри. Непосредствено до водата и по края на самия воден поток долните части на растенията и корените се намират постоянно във вода. Като избягват по-едрите камъни, те се настаняват в участъците с утаен чакъл и пясък. Почвата на ивицата от брега, издигната непосредствено над водата, също винаги е мокра. В страни от потока влагата в почвената покривка прогресивно намалява, камъните стават по-малко, богатата на хранителни вещества алувиално-колувиална почва става по-дълбока. Тази бързо сменяща се на незначителни разстояния среда е наситена от голям брой видове растения с различна екология и размери. Във високотревната растителност трудно могат да се обособят отделни вертикални хоризонти – растения с различна височина заемат цялото пространство от нивото на водата до 1,5–2 m височина. Проективното покритие на растителността почти винаги е максимално – 100%.

Основна част от високотревните фитоценози в планините са локализирани в долния субалпийски подпояс – над 1600 m надм. вис. и в по-ниската част на горния субалпийски подпояс – около 1900–2200 m надм. вис., рядко достигат до 2500 m надм. вис. Така те са в съседство главно с иглолистни фитоценози, от които в тях навлизат много видове. Срещат се в пояса на бука, като някои слизат до подножията на планините. В резултат на почвено-климатичните условия и високия консерватизъм на биотопа, във високотревните ценози много добре се развиват балкански и карпато-балкански ендемити: Angelica pancicii, Cicerbita pancicii, Cirsium appendiculatum, Geum bulgaricum, G. coccineum, G. rhodopaeum, Hypericum richeri subsp. grisebachii и др.

Високотревните съобщества се отличават с изключително богат флористичен състав. В синтаксономично отношение растителността от разглежданата група се включва в клас Mulgedio-Aconitetea (Betulo-Ademostyletea) и разред Adenostyletalia alliariae вследствие на участието на характерни за тези синтаксони видове: Adenostyles alliariae, Carduus personata, Cicerbita alpina, Geranium sylvaticum, Milium effusum, Myosotis sylvatica, Polygonatum verticillatum, Ranunculus platanifolius, Rumex alpinus, Senecio nemorensis, Tozzia alpina,Veratrum album subsp. lobelianum, Viola biflora и др. Спецификата на високотревната растителност на Балканския полуостров се подчертава от обособения регионален съюз Cirsion appendiculati. Видовете, които го характеризират и отличават от разпространения в Средна Европа Adenostylion alliariae, са балканските ендемити Angelica pancicii, Cirsium appendiculatum, Cicerbita pancicii (Рила), Geum coccineum, G. rhodopaeum, заедно с още няколко, които не са ендемити, но отсъстват в сродните фитоценози извън Балканите: Aconitum variegatum subsp. judenbergense, A. lamarkii, Anthriscus nemorosa, Heracleum verticillatum. Много от тях са основни ценозообразуватели – с високо обилие и разпространение, което силно подчертава регионалната специфика на тази група ценози на Балканите и обосновава обособяването на регионален съюз. Има и общи видове за двата съюза – балкански и средноевропейски елементи: Alnus viridis, Doronicum austriacum, Stellaria nemorum, но фитоценозите, които изграждат в голяма степен тези видове, не са общи. Основната асоциация, която обединява голяма част от високотревните фитоценози в нашите планини, е Angelico-Heracleetum verticillati.Флористичното богатство на асоциацията е голямо. Въпреки че отделните фитоценози имат различия в състава, съществува едно ядро от видове, което ги обединява. Това са константните видове Cirsium appendiculatum, Deschampsia caespitosa, Geum coccineum, Heracleum verticillatum,както и често срещаните Cicerbita alpina, Myosotis sylvatica, Rumex alpinus, Saxifraga rotundifolia, Senecio nemorensis, Stellariа nemorum, Tеlekia speciosa,Veratrum album subsp. lobelianum и др.

Високотревна растителност в горния субалпийски подпояс се развива и във влажни участъци с натрупан ситнозем и чакъл, най-често под скални разкрития и в улеите между скалните ребра. Почвата е богата на хранителни вещества, с добра аерация. В състава на тези фитоценози участват главно Aquilegia aurea, Calamagrostis arundinacea, Chaerophyllum hirsutum, Cirsium appendiculatum, Gentiana lutea, G. punctata, Geranium sylvaticum, Geum bulgaricum, Heracleum verticillatum, Homogyne alpina, Luzula spadicea, Pedicularis oederi, Ranunculus crenatus, R. incomparabilis, R. platanifolius, Soldanella alpina, Swertia perennis, Thalictrum aquilegifoliumи др.

По влажни и каменливи места в планините нарядко се развиват фитоценози със силно изразени доминантни функции на Petasites albus, а край реките и потоците на по-малка надморска височина – на P. hybridus. В състава на отделните фитоценози участват видове, които навлизат от околните, главно горски съобщества: Athyrium filix-femina, Dryopteris cart husiana, Dryopteris filix-mas,Chamaenerion angustifolium (= Epilobium angustifolium), Gentiana asclepiadea, G. lutea, Geranium sylvaticum, Homogyne alpina, Hypericum maculatum, Lapsana communis, Ligusticum mutellina, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Milium effusum, Oxalis acetosella, Ranunculus montanus, Ribes alpinum, Senecio nemorensis, Urtica dioica, Veronica serpyllifolia и др.

Характеризиращи таксони.

• Висши растения: Achillea grandifolia, Aconitum lamarkii, A. variegatum subsp. judenbergense, Adenostyles alliariae, Aegopodium podagraria, Alchemilla glabra, A. glaucescens, A. obtusa, Allium schoenoprasum, Angelica pancicii, A. sylvestris, Anthriscus sylvestris,Bistorta major (= Polygonum bistorta), Caltha palustris, Cardamine amara, C. impatiens, C. raphanifolia spp. acris, C. rivularis, Carduus personata, Carex hirta, C. pendula, C. vulpina, Chaerophyllum byzantinum, Cicerbita alpina, C. pancicii, Cirsium appendiculatum, Crepis paludosa, Dactylorhiza cordigera, D. saccifera, Deschampsia caespitosa, Doronicum austriacum, D. columnae, Epilobium hirsutum, E. palustre, Equisetum hyemale, Filipendula ulmaria, Galeopsis speciosa, Galium album, G. rivale, Geranium palustre, G. sylvaticum, Geum coccineum, G. rivale, Heracleum ternatum, H. verticillatum, Hypericum tetrapterum, Impatiens noli-tangere, Juncus thomasii, Lamium garganicum, Luzula sudetica, Mentha longifolia, Milium effusum, Moehringia trinervia, Molinia caerulea, Myosotis scorpioides, M. sylvatica, Petasites a lbus, P. hy bridus, Ranunculus platanifolius, R. reptans, Rumex acetosa, R. alpinus, R. crispus, Saxifraga rotundifolia, S. stellaris, Senecio nemorensis, Stachys sylvatica, Stellariа nemorum, Swertia perennis, Tozzia alpina subsp. carpathica, Trollius europaeus, Tеlekia speciosa, Urtica dioica, Valeriana officinalis,Veratrum album subsp. lobelianum, Veronica beccabunga, Viola biflora и др.
• Гъби: Микромицети – Bremia lactucae, Crocicreas calathicola, Heterosphaeria patella, Puccinia cnici-oleracei, Septoria cirsii (по Cirsium appendiculatum), Golovinomyces cichoracearum (по Cicerbita alpina, Cirsium appendiculatum и Digitalis grandiflora), Plasmopara pusilla, Uromyces geranii (по Geranium sylvaticum), Podosphaera fusca (по Crepis paludosa), Puccinia maculosa (по Cicerbita alpina), Septoria digitalis (по Digitalis grandiflora), S. lycoctony (по Aconitum variegatum), Sphaerotheca delphinii (по Trollius europaeus), Urocystis irregularis (по Aconitum lamarckii), Puccinia coronata, P. graminis, Ustilago striiformis (по Calamagrostis arundinacea).
• Животни: Sorex araneus, Crocidura leucodon.

Разпространение в България. Във всички планини на страната.

Консервационно значение. Високотревната растителност в планините на България не заема големи площи, но има определени водорегулиращи функции и е важна част от флористичното и фитоценотично разнообразие. Голяма част от фитоценозите са уникални, в състава им участват защитени от закона видове растения и ендемити: Angelica pancicii, Aquilegia aurea, Barbarea bracteosa, Geum rhodopaeum, Heracleum angustisectum, Petasites kablikianus, Rhynchocorys elephas, Senecio pancicii, Trollius europaeus и др.

Отрицателно действащи фактори. Промяна във водния режим на местообитанията, унищожаване на коренната растителност предимно чрез строителство, унищожаване на горските и храстови екосистеми в планините.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Много от фитоценозите са в границите на защитени територии - националните паркове "Рила", "Пирин", "Централен Балкан" и в защитени зони в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Подробно фитоценотично проучване и определяне на редки и застрашени от изчезване фитоценози, респективно – на техни местообитания. Опазване на горските и храстови екосистеми в горите.

Литература. Бондев 1959; Стоянов 1948; Roussakova 2000.

Автор. Веска Русакова

Крайречни високотревни съобщества в планините (карта на разпространението)