28G1
G. Гори
Смесени гори на сипеи, на стръмни склонове и планински клисури
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.A4 Ravine and slope woodland; PAL. CLASS.: 41.4 Mixed ravine and slope forests; HD 92/43: 9180 *Tilio-Acerion forests of slopes, screes and ravines.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 C2 D3 E2 F2 G2 H2 I J L2].
Обща характеристика. Местообитанието е представено от сенчести и влажни смесени първични или вторични широколистни гори с многовидов дървесен етаж и задължително участие на Acer spp., Tilia spp., и Fraxinus spp., с различно доминиране на видовете. Полидоминантните фитоценози най-често заемат повече или по-малко стръмни и отвесни скални склонове, сипеи или неравни колувиални наноси, по-често на варовик. Тревният етаж е представен от видове, характерни за буковите гори. Те са се запазили на местата където доминирането на бука е било невъзможно. Синтаксономично попадат в съюза Tilio-Acerion и подсъюзите Lunario-Acerenion и Tilio-Acerenion. Център на разпространение на това местообитание е континентална Европа, но то е широко разпространено от Скандинавия до Пиренеите и в Италия. България се намира в югозападната част на ареала му.
В типичния случай в Европа съобществата от този тип се срещат на силикатни скали, а в България по-често на варовик. Разполагат се по стръмни речни долини в нископланинския, предпланинския и планинския пояси в цяла Европа. Малки промени в условията на субстратите или във влажността водят до преход към букови гори (при увеличаване на влажността и Cephalantero-Fagenion, Luzulo-Fagenion или Asperulo-Fagetum) или към термофилни дъбови гори при ксерофитни условия. Това местообитание е екологично вариабилно с различно участие на дървесните видове. Флористичните различия се дължат на разликите в наклона, изложението и вида на субстрата. Флористичният му състав е разнообразен, но с най-висока срещаемост са следните видове: Allium ursinum, Dryopteris spp., Galium aparine, Geranium robertianum, Geum urbanum, Mercurialis perennis, Phyllitis scolopendrium, Polystichum setiferum, Urtica dioica и др.
В рамките на местообитанието се разграничават два подтипа:
1. Хигрофилни гори по долини и склонове (подсъюз Lunario-Acerenion). По влажните и сенчестите места се формира хигрофилна и сциофилна растителност от подсъюза Lunario-Acerenion с участие на Acer hyrcanum, A. pseudoplatanus, Actaea spicata, Allium ursinum, Fraxinus excelsior, Lunaria rediviva, Mercurialis perennis, Ulmus glabra и др.
В България е установен реликтен, ендемичен за Балканския полуостров вариант на това местообитание с доминиране на вековни индивиди от Acer heldreichii и участие на единични екземпляри на Acer pseudoplatanus и Fraxinus excelsior (Елено-Твърдишки дял на Средна Стара планина).
2. Ксерофилни гори по долини и склонове (подсъюз Tilio-Acerenion). По сухите и нагрявани от слънцето сипеи се формира ксеротермофилна горска растителност от подсъюза Tilio-Acerenion с участие на Tilia cordata, T. platyphyllos, Carpinus betulus, Corylus avellana, Quercus spp., Sesleria varia, Anemone nemorosa, Primula veris, Corydalis spp.и др.
В резерват „Стара река”, Централна Стара планина, на 860 m надм. вис. е описана фитоценоза, която включва всички дървесни видове и повечето тревисти растения, характерни и за двата гореописани подтипа, което показва, че съществуват и смесени варианти между подтиповете на това местообитание.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer heldreichii, A. hyrcanum, A. platanoides, A. pseudoplatanus, Actaea spicata, Allium ursinum, Anemone nemorosa, Anthriscus sylvestris, Arum maculatum, Asarum europaeum, Asplenium adiantum-nigrum, Athyrium filix-femina, Brachypodium sylvaticum, Campanula rapunculoides, Dentaria bulbifera (= Cardamine bulbifera), Carpinus betulus, Circaea lutetiana, Corydalis spp., Corylus avellana, Cystopteris fragilis, Dryopteris filix-mas, Epilobium montanum, Euonymus latifolius, Fagus sylvatica, Fraxinus excelsior, Galium aparine, G. odoratum, Geranium macrorrhizum, G. robertianum, Geum urbanum, Glechoma hederifolia, Hieracium murorum, Impatiens noli-tangere, Lamiastrum galeobdolon, Lunaria rediviva, Luzula luzuloides, Mercurialis perennis, Milium effusum, Mycelis muralis, Oxalis acetosella,Phyllitis scolopendrium, Polygonatum odoratum, Polypodium vulgare, Polystichum setiferum, Prenanthes purpurea, Primula veris, Pulmonaria officinalis, Quercus spp., Ribes alpinum, Sambucus nigra, Saxifraga rotundifolia, Sedum maximum, Senecio nemorensis, Stellaria nemorum, Tilia cordata, T. platyphyllos, Ulmus glabra, Urtica dioica, Veronica urticifolia,Bryophytaи др.
- Гъби: Макромицети – Armillaria mellea, Auricularia mesenterica, Boletus aestivalis, B. chrysenteron, B. luridus, B. subtomentosus, Cantharellus cibarius, Craterellus cornucopioides, Creolophus cirrhatus, Daedalea quercina, Ganoderma lucidum, Gymnopus peronatus, Hymenoscyphus fructigenus, Inonotus nidus-pici, Lactarius circellatus, L. pyrogalus, Leccinum carpini, Marasmiellus ramealis, Marasmius epiphyllus, M. rotula, Merulius tremellosus, Mycena inclinata, Peniophora lycii, P. quercina, Pleurotus dryinus, P. ostreatus, Polyporus squamosus, P. tuberaster, P. varius, Russula foetens, Stereum gausapatum, Xylaria hypoxylon; Микромицети – Apiognomonia errabunda (по Tilia cordata), Apioplagiostoma carpinicolum, Gnomoniella carpinea, Phyllactinia guttata, Plagiostoma arnstadtiense (по Carpinus betulus), Ascochyta ambrosiana (по Hedera helix), Diatrype stigma, Hyaloperonospora parasitica (по Dentaria bulbifera), Hypospilina pustulata, Microsphaera alphitoides (по Quercus spp.), Rhytisma acerinum, Sawadaea bicornis (по Acer campestre), Septoria euphorbiae (по Euphorbia amygdaloides), S. quercicola (по Quercus petraea).
- Животни: Chiroptera – Barbastella barbastellus, Eptesicus serotinus, Hypsugo savii, Myotis blythii, M. capaccinii, M. myotis, M. mystacinus, Nyctalus noctula, Pipistrellus pipistrellus, Rhinolophus ferrumequinum.
Разпространение в България. Стара планина, Родопи, Рила, Витоша, Осоговска планина, Лозенска планина(подтип Tilio-Acerenion), вероятно и в други планини при надморска височина от около 800 до 1400 m надм. вис.
Консервационно значение. В това местообитание се срещат следните консервационно значими висши растения: Acer heldreichii, Festuca balcanica, Haberlea rhodopensis, Micromeria frivaldszkyana, Taxus baccata и консервационно значим вид гъба: Creolophus cirrhatus.
Отрицателно действащи фактори. Сечи, опожаряване, ерозия.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Част от него попада в защитени територии резерват „Соколна”, резерват „Бяла крава”, резерват „Стара река”, природен парк „Витоша”, националните паркове “Централен Балкан”, “Рила” и др., и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за опазване и възстановяване. Научни изследвания за уточняване на разпространението и спецификите на местообитанието в България и мониторинг на състоянието му в представителни находища.
Литература. Ганчев 1952, 1961; Гусев и др. 2005б.
Автор. Александър Ташев
