28F7
F. Храстови съобщества
Съобщества от тракийски клин (Аstracantha thracica)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F7. 332 Northern Thracian collinar [Astragalus thracicus] phrygana; PAL. CLASS.: 33.B2 Northern Thracian collinar [Astragalus thracicus] phrygana; Бондев (1991): 125 Храстови формации на бодливи клинавичета (Astragaleta thracici).
Природозащитен статут. БК.
Категория. Застрашено [EN – A1 B2 C2 D3 F1 G2 H2 I L1].
Обща характеристика. Това местообитание представляват ксеротермните тревни и храстово-тревни ценози с преобладаващо участие на балканския ендемит и терциерен реликт Аstracantha thracica (=Astragalus thracicus). Те физиономично наподобяват ниските храсталаци на фриганата в средиземноморските части на Балканския полуостров и по-специално в Източна Тракия. Това са сухи територии с отворени съобщества на разредени, предимно ароматни и бодливи ниски храсти и разнообразни тревисти видове. Характерно е масовото развитие през пролетта на много ефемери и ефемероиди, а през лятото и есента остават само ксероморфни храсти и придават характерен изглед на ландшафта. В синтаксономично отношение тези съобщества се причисляват към разред Poterietalia spinosi на клас Cisto-Micromerietea julianae. Съобществата с участие на А. thracica се срещат по сухи каменисти варовити или силикатни терени, характеризиращи се с висока степен на ерозия и на много места с излаз на основната скала. Наклонът варира между 5–20°. Заемат склонове и разлати била на ниски хълмове и възвишения в Източна България, в условията на преходно-средиземноморски климат в границите на пояса на ксеротермните дъбови гори. По-често са възникнали вторично и представляват резултат от пасищната деградация на коренните горски ценози.
Почвите са сухи и плитки, най-често канелени горски. Проективното покритие на съобществата е ниско и варира в границите (30) 40–60%. Тракийският клин участва на петна или малки групи. Той е високо до 40 cm туфесто храстче с бодливи, силно разклонени чифтоперести листа, дълго заострени прилистници и силно овласинени съцветия.
Доминанти и съдоминанти, освен А. thracica, в съобществата по варовитите терени в Източна Стара планина са житни видове, като Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Festuca valesiaca, Sesleria latifolia. Характерно е и участието на Achillea clypeolata, Ajuga chamaepytis, Asperula cynanchica, Astragalus hamosus, Carlina vulgaris, Centaurea diffusa, Cleistogenes bulgarica, Convolvulus cantabrica, Crepis setosa, Dianthus pallens, Echinops microcephalus, Euphorbia barrelieri, E. myrsinites, E. niciciana, Hypericum rumeliacum, Leontodon crispus subsp. crispus, Melica ciliata, Minuartia glomerata, Onobrychis degenii, Potentilla neglecta, Rhodax canus, Scabiosa rotata, Scorzonera hispanica, Scrophularia canina, Sideritis montana, Teucrium polium.
На силикатен терен, с наклон 5–10°, върху сухи плитки файоземи в западната част на хълма Ямболски Бакаджик, в съобществата на този тип местообитание участват основно: Allium saxatile, Althaea hirsuta, Asparagus officinalis, Asphodeline liburnica, Aster linosyris, Astragalus onobrychis, Bupleurum аpiculatum, Carduus candicans, Carthamus lanatus, Centaurea solstitialis, Cleistogenes bulgarica, Comandra elegans, Crucianella angustifolia, Crupina vulgaris, Desmazeria rigida, Dianthus gracilis, Ferulago sylvatica subsp. confusa, Festuca valesiaca, Genista rumelica, Goniolimon collinum, Heptaptera triquetra, Hypericum montbretii, H. rumeliacum, Iris suaveolens, Medicago falcata, Melica ciliata, Onobrychis caput-galli, Opopanax hispidus, Phlomis herba-venti subsp. pungens, P. tuberosa, Poa bulbosa, Potentilla recta, Psilurus incurvus, Scabiosa micrantha, Stachys angustifolia, Stipa capillata, S. pennata, Thymus callieri, Trifolium purpureum и др. При наличие на силна ерозия A. thracica се проявява и като пионерен елемент и формира самостоятелни ценози, в които почти не участват други видове. Често в границите на съобществата се срещат отделни дървета или малки групи (с покритие не по-високо от 15%) от Quercus pubescens, Fraxinus ornus, Jasminum fruticans и Paliurus spina-cristi, като последният вид на места има и по-високо покритие – до 30%.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Achillea clypeolata, Asperula cynanchica, Aster oleifolius, Astracantha thracica , Bothriochloa ischaemum, Cleistogenes bulgarica, Comandra elegans, Convolvulus cantabrica, Dianthus gracilis, D. pallens, Euphorbia barrelieri, E. myrsinites, Festuca valesiaca, Genista rumelica, Hypericum rumeliacum, Medicago falcata, Melica ciliata, Opopanax hispidus, Phlomis herba-venti subsp.pungens, P. tuberosa, Potentilla recta, Rhodax canus, Scorzonera hispanica, Sesleria latifolia, Stachys angustifolia, Stipa capillata, S. pennata, Thymus callieri, Trifolium purpureum.
- Гъби: Микромицети – Uromyces punctatus (по Аstracantha thracica).
Разпространение в България. Източна Стара планина – природен парк “Сините камъни”, в района на с. Сотиря, Източни Родопи, Тракийска низина и Тунджанска хълмиста равнина; при 300–800 m надм. вис.
Консервационно значение. Освен A. thracica, който е представител на ендемичния и реликтния елемент в българската флора и е защитен от ЗБР, в съобществата се срещат и други видове с консервационна и флорогеографска значимост, като Tulipa australis, Cleistogenes bulgarica, Galanthus nivalis, Genista rumelica, Goniolimon collinum, Onobrychis degenii и др.
Отрицателно действащи фактори. Опожаряване и залесяване, увреждане и разкъсване на туфите при паша и затруднено семенно възобновяване.
Взети мерки за опазване. Част от съобществата са в защитени територии – природен парк “Сините камъни” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на мониторинг и разработване на план за действие за опазване на местообитанието.
Литература. Василев 1983; Станев 1984; Стоева и др. 2004.
Автори. Чавдар Гусев, Димитър Димитров
