28E5

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Крайречни високотревни съобщества в равнините

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E5.41 Screens or veils of perennial tall herbs lining watercourses, E5.423 Continental tall-herb communities, E5.43 Shady woodland edge fringes; PAL. CLASS.: 37.71 Watercourse veils, 37.72 Shady woodland edge fringes, 37.13 Continental tall-herb communities; HD 92/43: 6430 Hydrophylious tall herb fringe communities of plains and of mountaine to alpine levels.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [EN - A1, 2 C1 D2 E2 F2 G1 H1 I J L2].

Обща характеристика. Растителните съобщества, наричани „високотревие” или „алтохербоза”, са широко разпространени в цялата страна в поречията на реките. Представляват разнообразни смесени фитоценози с височина на тревите от 1 m до 1,5 и дори 2 m. Обикновено заемат тесни ивици (до 2–3 m, често и по-тесни) край течащите води и по влажните брегове. От екологичните групи преобладават типичните хигрофити и хигромезофити. Повечето могат да растат, както във водата (в плитка 0,10–0,20 m вода), така и на преовлажнена почва. Оптимумът на вегетация е през втората половина на лятото, когато реката е маловодна, и заемат освободената ивица тиня или мокър чакъл. Видовият състав на ценозите е много разнообразен и зависи както от надморската височина и осветлението, така и от околните съобщества. В зависимост от това могат да бъдат разделени в три основни подтипа, съответстващи на различни кодове от класификацията на местообитанията на EUNIS.

1. Високотревни съобщества в поречията на реките по открити места (Е5.41). Това са съобщества, които формират тесни ивици на откритите места край течаща вода в низините (до около 1000–1200 m надм. вис.), най-често върху чакълест или глинест грунд. Почвите са богати и също са умерено нитрифицирани. Характерни растения са Althaea officinalis, Eupatorium cannabinum, Angelica sylvestris, Berula erecta, Bidens cernua, Calystegia sepium, Dipsacus laciniatus, Echinochloa crus-galli, Epilobium hirsutum, Equisetum ramosissimum, Humulus lupulus, Leersia oryzoides, Leonurus cardiaca, Lycopus europaeus, Lythrum salicaria, Mentha aquatica, M. longifolia, Nepeta cataria, Polypogon viridis, Rubus caesius, Scrophularia umbrosa, Stachys palustris, Urtica dioica.В предпланинските райони се увеличава участието на видове, като Angelica pancicii, Caltha palustris, Chaerophyllum hirsutum, Filipendula ulmaria, Inula helenium, Petasites hybridus.

2. Континентални вискотревни съобщества в поречието на р. Дунав (Е5.423). Този подтип на местообитанието е характерен за поречието на р. Дунав. Заема крайречни ивици, поляни в алувиалните върбово-тополови гори, периферията на блата. Често континенталните вискотревни съобщества имат вторичен произход, като в състава им влизат много рудерали и неофити. Почвата е еутрофна и азотно замърсена от разливите на реката. Най-близките до естествените ценози на заливните поляни и ливади в крайречните низини принадлежат към съюза Veronico longifoliae-Lysimachion vulgaris от клас Molinio-Arrhenateretea. Най-характерни за това местообитание по р. Дунав са съобществата с доминиране на Euphorbia lucida,високи често около 2 m. В тях, в различна степен, участват много средно-високи до високи тревни видове:Artemisia annua, Glycyrrhiza echinata, Iris pseudacorus, Lysimachia vulgaris, Lythrum salicaria, L. virgatum,Pseudolysimachion longifoli um (= Veronica longifolia),P. spurium (= Veronica spuria),Rubus caesius, Senecio paludosus, Stachys palustris, Tanacetum vulgare, Urtica dioica.В състава на тези високотревия участват и житни видове, като Calamagrostis epigejos, Elymus repens, Phalaris arundinacea, Polypogon viridis.Те обаче, за разлика от континенталните заливни ливади по р. Дунав, с които високотревията често формират комплекси, не са доминанти, а участват спорадично. През последните години все повече нараства ролята на много инвазивни неофити в естествените ценози, включително и в състава на съобществата на високи треви. Такива са Amorpha fruticosa, Bidens frondosa, Echinocystis lobata, Erigeron annuus, Sicyos angulatus и др. На много места в крайдунавските низини тези ценози се появяват вторично в изоставени обработваеми земи, в периферията на блатата и край отводнителни канали, при наличие на достатъчна влажност и азотно замърсяване на почвите.

3. Нитрофилни високотревни съобщества в поречията на реките на сенчести места в гори (E5.43). Тези съобщества принадлежат към полурудералните синтаксони на клас Galio-Urticetea,съюз Aegopodion podagrariae (oт разред Lamio albi-Chenopodietalia boni-henrici) и разред Convolvuletalia sepium. Образуват ивици край потоци и малки рекички на засенчени места, във влажни долове и падини при висока въздушна и почвена влажност. Най-често в състава им участват Aegopodium podagraria, Alliaria petiolata, Anthriscus sylvestris, Carex pendula, Chaerophyllum hirsutum, Chelidonium majus, Circaea lutetiana, Cucubalus baccifer, Galeopsis speciosa, Galium aparine, Geranium phaeum, G. robertianum, Geum urbanum, Glechoma hederacea, Heracleum sibiricum, Impatiens noli-tangere, Inula helenium, Lamium maculatum, Lapsana communis, Myosoton aquaticum,Parietaria erecta (= Parietaria officinalis), Physalis alkekengi, S tachys sylvatica, Silene dioica, Smyrnium perfoliatum, Telekia speciosa, Viola odorata. Най-често на варовити места Equisetum telmateia образува монодоминантни ценози. Този подтип е по-характерен за предпланинските и ниско-планинските райони в пояса на мезофилните гори (между 800–1300 m надм. вис.), но спорадично се среща и в низините (във влажни долини).

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В цялата страна, в поречията на всички реки в низините, предпланините и подножието на планините до около 1200–1300 m надм. вис.

Консервационно значение. Ценозите на това местообитание са много разнообразни и макар че повечето видове, които участват в състава им, са широко разпространени, дори рудерални, в него се срещат и някои консервационно значими висши растения, като Euphorbia lucida и др.

Отрицателно действащи фактори. Хидромелиоративни мероприятия в поречието на реките – андигиране, укрепване на бреговете, коригиране, пресушаване на разливите и блатата, разораване и интензивна обработка на съседните региони, общото засушаване на климата, залесяване с тополови култури в низините, сечи в крайречните гори, изгребване на чакъл и пясък от речното корито, замърсяване на почвите и водите, естествена ерозия и затлачване, разпространение на инвазивни видове, които променят флористичната и екологичната структура на „високотревията” особено по р. Дунав.

Взети мерки за опазване. Включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата попадат в съществуващи защитени територии – природните паркове „Българка”, „Странджа”, „Русенски Лом”, „Витоша”, „Персина”, защитена местност „Калимок-Бръшлен”, природни забележителности „Чернелка” и „Студенец” и в защитени зони в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Прекратяване на хидромелиоративните мероприятия и добива на чакъл и пясък в поречието на реките в България, мониторинг на инвазивните видове в състава на тези ценози.

Литература. Стоянов 1948; Tzonev 2009.

Автори. Владимир Вълчев, Валери Георгиев, Росен Цонев


Крайречни високотревни съобщества в равнините (карта на разпространението)