27G1
G. Гори
Планински гори от габър (Carpinus betulus) и горун (Quercus dalechampii)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.A322 Dacio-Moesian hornbeam forests; PAL. CLASS.: 41.A22 Dacio-Moesian hornbeam forests; HD 92/43: 9170 Galio-Carpinetum oak-hornbeam forests; Бондев (1991): 56 Габърово-горунови гори (Querceto-Carpineta betuli) (при надм. вис. над 600 m), 58 Гори от горун (Querceta dalechampii), 59 Смесени гори от горун (Quercus dalechampii) и воден габър (Ostrya carpinifolia) на места с планински ясен (Fraxinus excelsior), мъждрян (F. ornus), келяв габър (Carpinus orientalis) и др.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 B1 C1 D1 E1 F1 G1 H1 I J L3].
Обща характеристика. Смесени или монодоминантни гори на обикновен габър (Carpinus betulus) и обикновен горун (Quercus dalechampii). В част от тях съществено участие има и обикновеният бук (Fagus sylvatica). Формирани са на границата между нископланинския район на смесените широколистни гори и нископланинския пояс на горуновите, буковите и иглолистните гори при надморска височина над 500–600 m. Срещат се в почти всички планини в България – Стара планина, Предбалкана, Витоша, Люлин, Лозенска планина, Средна гора, Североизточна Рила, северните склонове на Западните и Централните Родопи, Западните гранични планини и др., където заемат предимно сенчести изложения. Почвите са неутрални до слабо кисели, рядко карбонатни, богати влажни до свежи канелени горски (Chromic Cambisols), сиви горски (Luvisols) и кафяви горски (Cambisols).
В етажа на дърветата участие имат и Acer campestre, A. hyrcanum, A. platanoides, Cerasus avium (= Prunus avium), Fraxinus excelsior, Sorbus torminalis, Tilia cordarta, T. platyphyllos и рядко Quеrcus cerris и Q. frainetto. В храстовия етаж най-често се срещат Cornus mas, Corylus avellana, Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare. В тревния етаж преобладават Aegopodi um podagraria, Convallaria majalis, Dentaria bulbifera, Festuca heterophylla, Galium odoratum, Melica uniflora и Mercurialis perennis. Характерно е развитието на пролетен тревен синузий. Различават се от равнинните мезофилни и ксеромезофилни дъбови и габърови гори чрез преобладаващо участие на планински и средноевропейски флорни елементи.
Съвременното състояние и структура на планинските габърови и горунови гори са резултат от засиления антропогенен натиск. Малка част от тях са сравнително добре запазени и имат облик близък до естествения. Типичните смесени габърово-горунови и габърово-букови гори са стопанисвани интензивно и често имат двуетажна структура. Горунът и букът са толерирани като основни видове, а обикновеният габър като съпътстващ, даже нежелан вид и обикновено формира втори етаж. Според съвременните концепции, в естествените гори от този тип преобладаващ вид в първия етаж е обикновеният габър, а обикновеният горун е субедификатор. Там където горите са стопанисвани издънково и най-вече в преходната зона между габърво-горуновия и буковия пояс, участието на обикновения габър и обикновения горун нараства за сметка на бука, поради по-добрата им способност да се размножават чрез издънки. В резултат от продължителното издънково стопанисване са формирани устойчиви съобщества на сенкоиздръжливия и с по-къс жизнен цикъл габър и светлолюбивия и по-дълговечен горун.
Планинските габърови и горунови гори не са добре проучени в синтаксономично отношение. Отнасят се към клас Querco-Fagetea, разред Fagetalia sylvaticae, съюзи Fagion и Carpinion betuli. Досега е установено наличието на съобщества от асоциациите Carpino-Fagetum и Galio-Carpinetum betuli и групировката Aegopodium podagraria-Carpinus betulus.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer campestre, A. platanoides, Aremonia agrimonoides, Athyrium filix-femina, Brachypodium sylvaticum, Calamagrostis arundinacea, Carpinus betulus, Convallaria majalis, Cornus mas, Corydalis spp., Corylus avellana, Cruciata glabra, Dactylis glomerata, Dentaria bulbifera, Dryopteris filix-mas, Euphorbia amygdaloides, Festuca drymeja, F. heterophylla, Fraxinus excelsior, Galium odoratum, G. pseudaristatum, Lamiastrum galeobdolon, Ligustrum vulgare, Luzula forsteri, L. luzuloides, Melica uniflora, Mercurialis perennis, Mycelis muralis, Physospermum co rnubiens e, Poa nemoralis, Potentilla micrantha, Pulmonaria officinalis, Quercus dalechampii, Rubus hirtus, Sanicula europaea, Scilla bifolia, Sorbus torminalis, Stellaria holostea, Tilia cordata, T. platyphyllos, Viola reichenbachiana.
- Гъби: Макромицети – Amanita phalloides, Auricularia auricula-judae, Boletus aestivalis, B. chrysenteron, B. luridus, Cantharellus cibarius, Clitocybe nebularis, Craterellus cornucopioides, Daedalea quercina, Entoloma rhodopolium, Fistulina hepatica, Gymnopus fusipes, G. peronatus, Gyroporus castaneus, Hygrophorus eburneus, Hymenoscyphus calyculus, H. fructigenus, Lacrymaria lacrymabunda, Lactarius chrysorrheus, L. circellatus, L. pyrogalus, Laetiporus sulphureus, Leccinum carpini, Lepista nuda, Marasmiellus ramealis, Marasmius rotula, Merulius tremellosus, Mycena inclinata, Omphalotus olearius, Peniophora lycii, P. quercina, Pleurotus ostreatus, Russula aurea, R. foetens, R. ochroleuca, Scleroderma citrinum, Sclerotinia pseudotuberosa, Xylaria hypoxylon; Микромицети – Apioplagiostoma carpinicolum, Gnomoniella carpinea, Plagiostoma arnstadtiense (по Carpinus betulus), Apiognomonia errabunda (по Fagus sylvatica, Tilia cordata), Ascochyta mercurialis (по Mercurialis perennis), Diatrype stigma, Hyaloperonospora parasitca (по Dentaria bulbifera), Hypospilina pustulata, Microsphaera alphitoides (по Quercus robur), Peronospora corydalis (по Corydalis spp.), Phyllactinia guttata (по Carpinus betulus, Corylus avellana, F. sylvatica), Rhythisma acerinum, Sawadaea tulasnei (по Acer platanoides), Septoria quercicola (по Q. petraea), Ustilago vaillantii (по Scilla bifolia).
Разпространение в България. Планинските габърови и горунови гори са разпространени в Стара планина, Предбалкана, Витоша, Средна гора, Североизточна Рила, Родопи, Западни гранични планини и др.; при 500–600 – 1100–1200 m надм. вис.
Консервационно значение. Планинските габърови и горунови гори в България заемат около 240000 ha. В това местообитание се срещат редица видове с природозащитен статус – висши растения: Lathyrus grandiflorus, Paeonia mascula, Pulmonaria mollis, Rubus hercynicus, Taxus baccata и гъби: Agaricus macrocarpus, Cantharellus friesii, Creolophus cirrhatus, Elasmomyces mattirolianus, Polyporus umbellatus, Strobilomyces strobilaceus.
Отрицателно действащи фактори. Неправилно планирани и изведени сечи, нерегламентирани сечи, събиране на листников и жълъдов фураж, пожари, паша.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от габъровите и горуновите гори попадат в границите на защитени територии: националните паркове “Пирин” и ”Централен Балкан”, природните паркове ”Витоша”, “Сините камъни”,”Българка”, резерватите “Мантарица“, “Купена“,“Лешница“,“Червената стена“, поддържан резерват “Училищна гора“ и др. и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за опазване и възстановяване. Картиране и мониторинг на най-запазените и уязвими местообитания. Увеличаване на дела на площите на местообитанието включени в защитени територии и подобряване на охраната на горите.
Литература. Пенев и др. 1969; Радков, Минков 1963; Mayer & Tichy 1979.
Автор. Мариус Димитров
