27F6

F. Храстови съобщества

Субмедитерански гариги

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F6.43 Thracian garrigues, F6.66 Balkan peninsula supra-Mediterranean garrigues; PAL. CLASS.: 32.C3 Thracian garrigues, 32.66 Balkan peninsula supramediterranean garrigues.

Природозащитен статут. Няма.

Категория. Потенциално застрашено [NT – B1 C2 D2 E1 F1 G1 I L1].

Обща характеристика. Местообитанието представлява ниски (0,3–1 m) склерофилни отворени храстови съобщества от средиземноморски тип, доминирани от памуклийка (Сistus incanus) или тамянка (Cistus salvifolius). Те са една от крайните степени на деградация на смесените ксеротермни дъбови гори и псевдомаквисите в райони с преходно-средиземноморски климат. Отличават се от типичните средиземноморски гариги по преобладаващия биологичен тип (доминират листопадни видове) и по отсъствието в състава им на характерни средиземноморски видове. Основната скала е предимно силикат, но рядко се развиват и върху карбонатна скална основа. Съобществата се срещат върху заравнени до полегати склонове с лек наклон (5–10°), предимно върху южни и с южна компонента изложения. Проективното им покритие е сравнително ниско (40–60%). Хоризонталната им структура е неравномерна – С. incanus и C. salvifolius образуват различни по големина петна, а в отворените пространства се формират тревни ценози с участие на многогодишни треви и много терофити и геофити. Често образуват комплексни фитоценози по периферията на разредени гори от Quercus pubescens и Q. frainetto и на склерофилни храсталаци с доминиране на Quercus coccifera и Phillyrea latifolia и др. На много места съобществата са под формата на храстови комплекси със силно отворени горски ценози на Quercus pubescens и Q. frainetto или със склерофилни храсталаци, доминирани от Juniperus oxycedrus, Paliurus spina-christi, Phillyrea latifolia, Quercus coccifera и др.

По-широко са разпространени монодоминантните съобщества на памуклийката (Сistus incanus). Тя е нисък храст с елиптични до яйцевидни влакнести листа и едри розови цветове. Формира основен етаж с височина 0,3–1 m и ниско проективно покритие в зависимост от степента на пасищна експлоатация. Характерно е единично участие на ниски угнетени екземпляри от някои типични медитерански и субмедитерански дървета и храсти, като Asparagus acutifolius, Carpinus orientalis, Jasminum fruticans, Juniperus oxycedrus, Osyris alba, Phillyrea latifolia, Pistacia terebinthus, Pyrus elaeagrifolia, Quercus coccifera, Rhus coriaria и др. Видовият състав на съобществата варира в зависимост от еколого-географските условия, но съпътстващи видове с по-високо обилие са: Aristella bromoides (= Stipa bromoides), Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Briza maxima, Bromus squarrosus, Chrysopogon gryllus, Dianthus gracilis, D. pinifolius, Festuca valesiaca, Genista carinalis, Hypericum olympicum, Origanum vulgare subsp. hirtum, Poa bulbosa, Salvia tomentosa, Satureja coerulea, S. pilosa, Teucrium polium, Thymus atticus, T. striatus, T. zygioides, Trifolium cherleri и др. Често се срещат и Agrostis castellana, Anemone pavonina, Asparagus verticillatus, Asphodeline liburnica, Bellardia trixago, Bromus squarrosus, Campanula lingulata, C. phrygia, Carduus candicans, Carlina corymbosa, C. lanata, Carthamus lanatus,Centaurea rutifolia, Cleistogenes serotina, Convolvulus cantabrica, Crocus olivieri, Crupina crupinastrum, Echinaria capitata, Echium plantagineum, Euphorbia myrsinites, Filago eriocephala, Hypericum cerastoides, H. rumeliacum, Hypochoeris cretensis, Linaria pelisseriana,Logfia minima, Lotus aegaeus, L. angustissimus, Medicago disciformis, M. minima, M. orbicularis, Neatostema apulum, Parentucellia latifolia,P. latifolia, Petrorhagia prolifera, Plantago bellardii, Psilurus incurvus, Romulea bulbocodium, Rostraria cristata, Sanguisorba minor, Scilla autumnalis, Silene subconica, Teucrium chamaedrys, Trifolium angustifolium, T. arvense, T. cherleri, T. hirtum, T. lappaceum, T. subterraneum, Verbascum orientale, Xolanthes guttatus, Ziziphora capitatа и др.

Съобществата с участие, а на места и със съдоминиране на тамянка (Cistus salvifolius) имат много ограничено разпространение в крайбрежната зона на Странджа – местн. Силистар и хълмисти терени в района около с. Кости – главно в местн. Пирена, резерватите “Узунбуджак”и “Силкосия” и др. Освен типичните средиземноморски видове (храстите Asparagus acutifolius, Erica arborea, Jasminum fruticans, Osyris alba и тревистите Anemone pavonia,Anthoxanthum aristatum, Briza maxima, Centaurium maritimum,Cytinus clusii, Hymenocarpus circinatus, Medicago disciformis, Ornithopus compressus, Verbascum bugulifolium) в изграждането на съобществата е характерно участието и на следните видове: Aira elegantissima, Anthemis tinctoria, Brachypodium pinnatum, Chrysopogon gryllus, Cynosurus echinatus, Dorycnium graecum, Echium plantagineum,Gastridium ventricosum, Hypericum cerastoides, H. montbretii, Hypochoeris glabra, Linaria pelisseriana, Linum corymbulosum, Poa bulbosa, Psilurus incurvus, Stachys  thracica, Teesdalia coronopifolia, Teucrium polium, Trifolium purpureum, Xolanthes guttatus и др.

Синтаксономично съобществата вероятно се отнасят към две асоциации, известни до сега от Република Македония: Calicotomo-Cistetum villosae (Cistio-Hyperidon bithynici, Poterietalia spinosi и Cisto-Micromerietea julianae) и Diantho-Cistetum incani (Trifolion cherleri, Astragalo-Potenilletalia, Festuco-Brometea).

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Южното Черноморско крайбрежие , южните склонове на Огражден, Струмска долина (южна), Беласица, Славянка, Средни Родопи (Ардино, Златоград), Източни Родопи, Странджа; от морското равнище докъм 700 (900) m надм. вис.

Консервационно значение. В състава на съобществата участват редки и застрашени висши растения като Anemone pavonina, Asphodeline liburnica, Campanula phrygia, Carlina lanata, Cistus salvifolius, Crocus olivieri, Cytinus clusii, Erica arborea, Hymenocarpus circinatus, Romulea bulbocodium, Stachys thracica, Verbascum bugulifolium и др., както и консервационно значими видове гъби – Arachnopeziza aurelia, Urnula craterium.

Отрицателно действащи фактори. Възстановяване на горски съобщества, неконтролирана паша и рудерализация, добив на инертни материали и залесяване с нетипични иглолистни видове.

Взети мерки за опазване. Находища на местообитанието са включени в границите на природен парк “Странджа” и защитените местности “Силистар”и “Пирена”, резерватите “Узунбуджак” и “Силкосия” и др., както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Детайлни фитоценологични изследвания и мониторинг.

Литература. Йорданов 1939; Стоянов, Ахтаров 1951а; Micevski & Matevski 1984.

Автор. Чавдар Гусев


Субмедитерански гариги (карта на разпространението)