27E4

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Субалпийски ацидофилни ксерофитни тревни съобщества

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E4.391 Oro-Moesian Festuca paniculata grasslands, E4.3921 Oro-Moesian Festuca valida grasslands, E4.3922 Balcan Festuca balcanica grasslands, E4.393 Oro-Moesian Poa violacea grasslands; PAL. CLASS.: 36.391 Oro-Moesian Festuca paniculata grasslands, 36.3921 Oro-Moesian Festuca valida grasslands, 36.3922 Balkan Festuca balcanica grasslands, 36.393 Oro-Moesian Poa violacea grasslands; HD 92/43: 62D0 Oro-Moesian acidophilous grasslands; Бондев (1991): 3 Формация на клека (Pineta mugi) на места в съчетание с коренни храстови (Alneta viridis, Saliceta waldsteinianae и др.) и производни храстови (Junipereta sibiricae и др.) храстчеви (Vaccinieta vitis-idaeae и др.) и тревни (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.) формации, 8 Ацидофилни психрофитни тревни формации (Nardeta strictae, Festuceta validae, Bellardiochloeta violaceae, Agrostideta capillaris и др.).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 C1 G2 H2 I J].

Обща характеристика. Основното разпространение на местообитанието и свързаните с него фитоценози е на склонове с голям наклон, понякога до 60–70°, между 1900 и 2500 m надм. вис. (по изключение – и над, и под този вертикален диапазон). При унищожаване на горската или храстовата растителност разглежданата група фитоценози се спуска до 1700–1600 m надм. вис. (рядко и по-ниско). Изложението най-често е южно, с южна компонента или източно. Скалната основа е силикатна. Почвите са плитки или със средна мощност, по-рядко дълбоки, винаги силно каменисти и песъчливи, но и с много хумус. През по-голяма част от вегетационния период те са сухи, снегът се стопява рано и се задържа по-късно през есента в сравнение с другите терени на субалпийския пояс. Често на повърхността им има много дребен чакъл, на места излизат каменни блокове, върху които в много от участъците са формирани разглежданите фитоценози. Различните етапи в развитието на растителността върху големи скални блокове могат да се проследят добре в Рила планина. Доминиращите видове са житни, някои от които развиват големи туфи. Тревостоят е висок, често до 60–80 cm. В зависимост от сукцесионния стадий на фитоценозата или други фактори, част от съобществата са сравнително отворени и различни видове могат свободно да се настаняват. В други случаи, особено в оптимума на развитие на ценозите, доминирани от Festuca valida, а на места – и на Festuca balcanica, туфите са плътно една до друга, покриват цялата повърхност на участъка и други видове успяват да се развиват единствено върху самите туфи. Флористичният състав в повечето фитоценози е богат.

Най-представителни за тази група местообитания са ценозите на Festuca validа (мощна власатка), Festuca paniculata (кафява власатка), Bellardiochloa variegata (= Bellardiochloa violacea) (пъстра белардиохлоа) и старопланинския ендемит Festuca balcanica subsp. balcanica (старопланинскавласатка). Ценозите на балканския ендемит Festuca validа играят основна роля в състава на ксеротермната субалпийска тревна растителна покривка в Рила, Витоша, Пирин и по-ограничено – в други планини. Местообитанията им се отличават с относително по-добро развитие и овлажняване на почвите в сравнение с тези на другите две власатки. Естественото вертикално разпространение на ценозите, доминирани от този вид, е в границите на горния субалпийски подпояс. Само в отделни по-топли и защитени от вятъра участъци в долната част на алпийския пояс мощната власатка формира съобщества с ограничена площ. В долния субалпийски подпояс тези фитоценози са най-често вторични на мястото на унищожени гори. Наклоните на заеманите територии варират от 5 до 70°, но преобладават тези между 30 и 45°. Изложението най-често е южно или източно. В понижените форми на мезорелефа те са локализирани по изпъкнали, като правило каменисти участъци. Избягват високите била. В повечето случаи това са едни от флористично най-богатите фитоценози в планините у нас, въпреки че Festuca valida е мощен едификатор. В тях намират условия за развитие голяма част от видовете на субалпийския и някои от алпийския пояс, естествено без хигрофилните. В състава на съобществата се срещат и редки видове, част от които са приети като характерни за тази група ценози: Centaurea kernerana subsp. georghieffii, Dianthus tristis, Hypericum richeri subsp. grisebachii, Jovibarba heuffelii, Viola balcanica и др. Големият вертикален диапазон на разпространение се отразява върху състава на отделните ценози, но едно значително ядро от видове е постоянно. При по-малка надморска височина обилно са представени Brachypodium sylvaticum, Calamagrostis arundinacea,Deschampsia flexuosa, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Poa nemoralis, Rubus idaeus, Senecio nemorensis, Vaccinium myrtillus и др. Прекомерната паша води до масово развитие на Nardus stricta дори на склонове с голям наклон. На по-голяма надморска височина се увеличава участието на видове от алпийските фитоценози: Carex kitaibeliana, Juncus trifidus, Poa media, Potentilla ternatа, Scleranthus neglectus, Sesleria comosa и др. В част от ценозите на Festuca validа голямо обилие има F. paniculata. В доста ценози двата вида са съдоминанти.

На по-слабо развити, по-сухи и скелетни почви и като правило в условията на по-ограничена паша в горния субалпийски подпояс, кафявата власатка (Festuca paniculata) доминира в тревостоя. Този вид има по-слабо изразени едификаторни функции, но средата е по-неблагоприятна и флористичният състав в някои ценози е по-беден, а проективното покритие е относително по-ниско (70–80%) в сравнение с ценозите на Festuca validа.Флористичният състав в двете групи фитоценози е много сходен, като наред с тревните видове, на места доста подчертано участие имат и Genista depressa, Juniperus sibirica, Pinus mugo, Vaccinium myrtillus. Особено неблагоприятна роля придобива балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides), който все по-често измества тревните ценози. В Рила и Пирин в състава на част от фитоценозите на Festuca paniculata втори доминиращ вид е Stipa pennata.

Нерядко в разглежданите фитоценози на двете власатки сравнително високо обилие има и третият вид, характерен за тези местообитания – Bellardiochloa variegata (= Bellardiochloa violacea). В Рила и Пирин този вид доминира по-рядко от другите два, но особено в Стара планина, неговите ценози играят съществена роля в състава на растителната покривка над горската граница. Освен върху силикатни скали, ценози на пъстрата (виолетовата) белардиохлоа (както и такива на Festuca paniculata) са формирани и върху варовикови субстрати, отнасяни към друг тип местообитания. По-голяма част от ценозите на Bellardiochloa variegata са локализирани на добре огрявани от слънцето места, каквито са стръмните южни склонове с наклон до 45° и повече. Срещат се и на склонове с източно или западно изложение, а на места – и по билата или в седловините (в Средна Стара планина например). Навсякъде почвата е силно проветрива и доста суха, защото е камениста и плитка до средно мощна, а овлажняването е за сметка само на валежите. Скалните разкрития не са изключение, в някои случаи ерозията е чувствителна. Както цялата група ксеротермни тревни ценози върху силикатни скали, така и тези на виолетовата белардиохлоа имат богат флористичен състав. Освен монодоминантните, са разпространени и ценози с повишено участие на Agrostis capillaris, Carex caryophyllea, C. kitaibeliana, Festuca dalmatica, F. rubra,Deschampsia flexuosa, Nardus stricta, Thymus vandasii и др. Други по-често срещани видове са Festuca nigrescens, Hieracium hoppeanum, Nardus stricta, Thymus longicaulis, Vеrbascum longifolium и др.

На кисели скали на стръмни каменисти склонове между (1300) 1600 и 2200 m надм. вис. се срещат нарядко ценозите на старопланинския ендемит Festuca balcanica subsp. balcanica, отнасяни към разглежданата група ксеротермни фитоценози. Почвите са плитки до добре развити, умерено влажни, добре аерирани. Флористичният състав на ценозите е много разнообразен. Едни са монодоминантни, други – смесени с Achillea ageratifolia, или Agrostis rupestris, Antennaria dioica, Bellardiochloa variegata, Bruckenthalia spiculifolia, Calamagrostis arundinacea, Genista depressa, Hieracium hoppeanum, Koeleria eriostachya, Poa media, Saxifraga rocheliana, Sesleria caerulea. В състава им участват Agrostis rupestris, Antennaria dioica, Bruckenthalia spiculifolia, Calamagrostis arundinacea, Genista depressa, Hieracium hoppeanum, Koeleria eryostachia, Sesleria coerulans и др.

Въпреки предпочитанията към варовиков субстрат, съобщества на Carex kitaibeliana не са изключение и на силикатен субстрат, имат сходен състав с разгледаните до тук ценозии се включват в това местообитание. Повече в средно високите планини, отколкото в Рила и Пирин, са разпространени и друга група фитоценози, някъде първични, по-често вторични, като тези на Calamagrostis arundinacea,Deschampsia flexuosa, Luzula luzuloides. В състава им с по-високо обилие участват и Agrostis capillaris, Anthoxanthum odoratum, Bellardiochloa variegata, Festuca airoides, Hypericum maculatum, Poa media, Vaccinium myrtillus и др. В Рила са описани две фитоценози на балканския ендемичен подвид Festuca amethystinа subsp. kummeri, в които съдоминант или втори доминиращ вид е Bellardiochloa variegata. Синтаксономичният статус на разглежданите фитоценози е свързан със съюза Poion violaceae.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Заемат значителни площи по южните и източни мезо- и макросклонове на Рила и Пирин, формират свои съобщества със значително разпространение в западните и средните части на Стара планина, Витоша, Осогово, Беласица, (1350) 1600–2500 m надм. вис.

Консервационно значение. Местообитанието има изключителна почвообразуваща и противоерозийна роля, някои от съобществата са специфични за Югоизточна Европа, следователно имат национално и общоевропейско значение и високо биологично разнообразие. В тях намират условия за развитие голяма част от видовете на субалпийския пояс и много от тези на алпийския пояс, включително защитени от закона, като Centaurea kernerana subsp. georghieffii, Dianthus tristis, Festuca amethystina subsp. kummeri, Jovibarba heuffelii, Lilium jankae, Viola balcanica и др.

Отрицателно действащи фактори. Почти всички разглеждани фитоценози се използват като пасища, макар основните видове да имат лоши фуражни качества. До преди 15 г. прекомерната паша водеше до смяната им с фитоценози на Nardus stricta. След намаляване интензитета на пашата се наблюдават тенденции на намаляване обилието на картъла, а на места започва възстановяване на храстова растителност. Застрашени са от силна ерозия.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от фитоценозите са в границите на защитени територии – националните паркове "Рила", "Пирин", "Централен Балкан", природен парк "Витоша" и др., както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Регулирана паша, мониторинг на състоянието и стриктно прилагане на нормативните документи и режими в националните паркове.

Литература. Мешинев и др. 2000; Roussakova 2000.

Автор. Веска Русакова


Субалпийски ацидофилни ксерофитни тревни съобщества (карта на разпространението)