26G1
G. Гори
Равнинни мезофилни дъбови и габърови гори
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.A1C31 Moesian mesophile oak-hornbeam forests; PAL. CLASS.: 41.2C3 Moesian mesophile oak-hornbeam forests; HD 92/43: 91G0 *Pannonic woods with Quercus petraea and Carpinus betulus;Бондев (1991): 54 Гори от обикновен габър (Carpineta betuli) на места с келяв габър (Carpinus orientalis), 55 Смесени гори от обикновен габър (Carpinus betulus), клен (Acer campestre) и др., 56 Габърово-горунови гори (Querceto-Carpineta betuli) (при надм. вис. под 600 m), 57 Смесени гори от обикновен габър (Carpinus betulus) и цер (Quercus cerris) на места с горун (Q. dalechampii), клен (Acer campestre) и др.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 B1 C1 D1 E1 F1 G1 H1 I L3].
Обща характеристика. Мезофилни и ксеромезофилни гори с доминиране на обикновен габър (Carpinus betulus) и/или обикновен горун (Quercus dalechampii). Имат характер на интразонална растителност в пояса на ксеротермните дъбови гори в районите с по-силно изразен континентален климат, главно в Северна България. Срещат се на сенчести, влажни места в падини, разлати долове и в долната част на склонове. Често формират ивици с широчина 30–50 m около реките, суходолията и каньоните. Характеризират се с висока степен на фрагментация и развитие на малка надморска височина (150–600 m надм. вис.). Почвите са сиви горски (Luvisols), делувиални (Colluviosols) и по-рядко канелени горски (Chromic Cambisols) и рендзини (Rendzic Leptosols), свежи до влажни, по-често дълбоки и сравнително богати.
В състава на равнинните мезофилни дъбови и габърови гори участват както типични мезофилни видове от съюза Carpinion betuli, така и по-ксерофитни южноевропейски, субсредиземноморски и понто-панонски елементи от околните дъбови гори от съюза Quercion confertae. Като субедификатори и поединично в етажа на дърветата участват Acer campestre, Carpinus orientalis, Fraxinus oxycarpa, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. robur, Sorbus torminalis, Tilia cordata, Ulmus minor. В някои съобщества е формиран и втори етаж от Carpinus betulus, Tilia cordata, T. tomentosa и с участие на Crataegus monogyna,Euonymus verrucosus, Viburnum lantana и др. Тревният етаж има мозаична структура и сравнително ниско проективно покритие. Най-често се срещат Buglossoides purpurocаerulea, Dactylis glomerata, Dentaria bulbifera, Euphorbia amygdaloides, Festuca heterophylla, Galium odoratum, Glechoma hirsuta, Knautia drymeia, Mercurialis perennis, Symphytum tuberosum, Vinca minor и др. През пролетта се развиват ефемероидите – Anemone ranunculoides, Corydalis spp., Ficaria verna (= Ranunculus ficaria), Galanthus elwesii, Isopyrum thalictroides и др.
Поради близостта им до населени места и лесната им достъпност равнинните мезофилни и ксеромезофилните дъбови и габърови гори са подложени на прекомерно ползване, като част от тях са унищожени, а запазилите се са претърпели големи изменения и имат предимно издънков характер. На много места деградационните процеси са свързани със засилено участие на келявия габър (Carpinus orientalis).
Равнинните мезофилни дъбови и габърови гори се отнасят към клас Quercetea pubescentis, разред Quercetalia pubescenti-petraeae, съюз Quercion confertae. Локалните особености, специфичната история и динамика предполагат наличието на по-голямо синтаксономично разнообразие на ниво растителна асоциация.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer campestre, A. tataricum, Anemone ranunculoides, Astragalus glycyphylloides, Carex muricata, C. pilosa, C. sylvatica, Carpinus betulus, C. orientalis, Convallaria majalis, Corydalis spp., Crataegus monogyna, Dentaria bulbifera, Doronicum orientale, Euonymus verrucosus, Euphorbia amygdaloides, Festuca heterophylla, Ficaria verna, Fraxinus oxycarpa, Galanthus elwesii, Galium pseudaristatum, Glechoma hirsuta, Hedera helix, Helleborus odorus, Isopyrum thalictroides, Knautia drymeia, Lathyrus laxiflorus, L. vernus, Melica uniflora, Orchis purpurea, Polygonatum latifolium, Quercus cerris, Q. dalechampii, Q. frainetto, Q. robur, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum, Smyrnium perfoliatum, Sorbus domestica, S. torminalis, Symphytum tuberosum, Tamus communis, Tilia cordata, T. tomentosa, Ulmus minor, Veronica chamaedrys, Viburnum lantana, Vinca minor, Viola alba, V. mirabilis.
- Гъби: Макромицети – Abortiporus biennis, Boletus fechtneri, B. luridus, Creolophus cirrhatus, Gymnopus peronatus, Hymenoscyphus calyculus, Lactarius circellatus, Leccinum carpini, Marasmiellus ramealis, Marasmius epiphyllus, Peniophora lycii, Polyporus tuberaster, Setreum gausapatum;Микромицети – Apioplagiostoma carpinicolum, Gnomoniella carpinea, Plagiostoma arnstadtiense, Taphrina carpini (по Carpinus betulus), Rhytisma acerinum, Sawadaea bicornis (по Acer campestre), Peronospora corydalis (по Corydalis spp.), Ustilago vaillantii (по Scilla bifolia).
Разпространение в България. Южните части на Дунавската равнина, Лудогорието, Предбалкана и Краище.
Консервационно значение. Равнинните мезофилни дъбови и габърови гори в България заемат около 70 000 ha. В тях се срещат някои редки и защитени видове висши растения: Paeonia mascula, Galanthus elwesii и консервационно значим вид гъба: Creolophus cirrhatus.
Отрицателно действащи фактори. Основна заплаха е човешката дейност, изразяваща се главно в нерегламентирани сечи, пожари, паша, ползване на листников фураж, строителство на инфраструктурни съоръжения.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Част от равнинните мезофилни габърови и горунови гори попадат в границите на защитени територии: природните паркове “Шуменско плато“, “Русенски Лом“, “Врачански Балкан“, резерват “Бели Лом“, поддържан резерват“ Острица“ и др. и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Изследване на синтаксономичното разнообразие, картиране и мониторинг на най-запазените и уязвими находища. Увеличаване на дела на площите на местообитанието включени в защитени територии и подобряване на охраната на горите.
Литература.Маринов и др. 1995; Пенев и др. 1969; Радков, Минков 1963; Стоянов 1941; Стоянов и др. 1955; Horvat et al. 1974.
Автор. Мариус Димитров
