26F5
F. Храстови съобщества
Храсталаци от грипа (Phillyrea latifolia)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F5.51A4 Eastern [Phillyrea] thickets; PAL. CLASS.:32.21A4 Eastern [Phillyrea] thickets; Бондев (1991): 127 Вечнозелени храсталаци (псевдомакхия) с преобладаване на грипа (Phillyreeta latifolia) в съчетание с ксеротермни тревни формации, възникнали предимно вторично.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Уязвимо [VU – B1 B2 C2 F1 E1 G1 H2 I L2].
Обща характеристика. Местообитанието представлява реликтни вечнозелени твърдолистни храсталаци с доминиране на грипа (Phillyrea latifolia), които се отнасят към средиземноморския тип растителност. Грипата е вечнозелен храст или ниско дърво (от 1 до 5–6 m) с дребни кожести твърди листа. Поради различия във флористичния състав – отсъствие на някои от диагностичните елементи на типичните средиземноморски маквиси, тези съобщества се определят като псевдомаквиси. Обитават райони с ясно изразен преходно-средиземноморски климат с два максимума на валежите и два минимума, мека зима и не много ниски температури, позволяващи съществуването на вечнозелена дървесна растителност. В България съобществата са разпространени при разнообразни екологични условия. Основната скала е най-често кисела, главно масивни гнайси, по-рядко андезити и вулканични туфи или варовици. Почвите са канелено-горски, силно ерозирани, на места с масивни повърхностни разкрития на основната скала. Най-благоприятният екотоп за реализиране на псевдомаквисите с доминиране на грипа са южни, силно огрени, припечни, във висока степен ерозирани склонове. Вертикалният диапазон е в границите 0–250 (450–600) m надм. вис. Преобладаваща част от фитоценозите на грипата са възникнали вторично, вследствие на антропогенна деградация, на мястото на ксеротермни горски, главно дъбови съобщества, предимно от Quercus pubescens или Q. frainetto, или имат първичен (коренен) произход върху каменливи и скалисти терени. В изграждането на фитоценозите от P. latifolia участват и други средиземноморски и субсредиземноморски фанерофити (дървета, храсти и храстчета), като Acer campestre, A. monspessulanum, Asparagus acutifolius, Carpinus orientalis, Celtis australis, Cistus incanus, Fraxinus ornus, Jasminum fruticans, Juniperus excelsa, J. oxycedrus, Lonicera etrusca, Osyris alba, Paliurus spina-christi, Pistacia terebinthus, Pyrus amygdaliformis, Quercus cerris, Q. pubescens, Q. virgiliana, Rhus coriaria, Ruscus aculeatus, Thymus atticus и др. От тревните видове по-често се срещат Aristella bromoides (= Stipa bromoides), Anemone blanda, A. pavonina, Astragalus monspessulanus, Bellis sylvestris, Clematis viticella, Cyclamen hederifolium, Euphorbia myrsinites, Geranium lucidum, Scilla autumnalis.
В повечето случаи съобществата са отворени, разредени с проникване между храстите на тревна растителност от медитерански или субмедитерански тип. Най-често тревните съобщества са доминирани от Aristella bromoides (= Stipa bromoides), Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Poa bulbosa,и др. Характерно е участието на множество типични средиземноморски видове като Colchicum bivonae, Asteriscus aquaticus, Cleistogenes serotina, Crepis sancta, Desmazeria rigida, Helianthemum salicifolium, Koeleria splendens, Medicago minima, M. rigidula, Nigella damascena, Onobrychis caput-galli, Ornithopus compressus, Psilurus incurvus, Salvia viridis, Sherardia arvensis, Sideritis lanata, Trachynia distachya(= Brachypodium distachyon), Trifolium angustifolium, T. cherleri, T. subterraneum, Trigonella gladiata, T. monspeliaca. Храсталаците на грипата заемат ограничени площи, но на места образуват плътни обраствания, които придават характерен облик на ландшафта.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer monspessulanum, Anemone pavonina, Aristella bromoides (= Stipa bromoides), Astragalus monspessulanus, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Carpinus orientalis, Celtis australis, C. glabrata, Chrysopogon gryllus, Cleistogenes serotina, Clematis viticella, Colchicum bivonae, Crepis sancta, Euphorbia myrsinites, Fraxinus ornus, Juniperus excelsa, J. oxycedrus, Lonicera etrusca, Medicago minima, Onobrychis caput-galli, Ornithopus compressus, Osyris alba, Paliurus spina-christi, Poa bulbosa, Psilurus incurvus, Pyrus amygdaliformis, Quercus cerris, Q. pubescens, Q. virgiliana, Rhus coriaria, Ruscus aculeatus, Sherardia arvensis, Thymus atticus, Trachynia distachya(= Brachypodium distachyon), Trifolium angustifolium, T. subterraneum.
- Гъби: Макромицети – Antrodia macrospora (на дървесина от Phillyrea latifolia), Hygrocybe persistens, Inocybe praetervisa, Marasmiellus roseus, Perrotia flammaea, Urnula craterium; Микромицети – Ascochyta metulispora, Phyllactinia fraxini (по Fraxinus ornus), Gymnosporangium claviforme, G. gracile (по Juniperus oxycedrus), G. sabinae (по Pyrus amygdaliformis), Zaghouania phillyreae (по Phillyrea latifolia), Pileolaria terebinthi (по Pistacia terebinthus).
Разпространение в България. Струмска долина (в южната част на Кресненското дефиле, източно от с. Кулата, около с. Ново Ходжово, Пирин (най-югозападните склонове на Пирин при с. Горно Спанчево), Източни Родопи (локално между гр. Ивайловград и с. Долно Луково, по долината на Бяла река – местн. Калето и с. Ботурче, край с. Дъждовник, Крумовградско и в района на селата Малорад и Мезек), Странджа (северно от Малко Търново, местн. Петрова нива, в района на с. Стоилово, край с. Бродилово, с. Кости – резерват "Узунбуджак", по склоновете на вр. Папия, в околностите на с. Фазаново), Южно Черноморско крайбрежие (край Резово, Ахтопол, между гр. Царево и Маслен нос, като най-северното находище е в местн. Лъвската глава), Източна Стара планина (край селата Съдиево и Българово, Айтоско); от морското равнище докъм 700 m надм. вис.
Консервационно значение. Храсталаците на грипата в България формират най-северната граница на псевдомаквисите, малко или повече доминирани от вечнозелени видове, и са изключително важни за съществуването на популации на средиземноморски видове от флората и фауната на страната. В това местообитание се среща консервационно значим вид гъба – Urnula craterium.
Отрицателно действащи фактори. Реликтен произход и силно фрагментирано разпространение, паша и добив на инертни материали.
Взети мерки за опазване. Представителни образци от местообитанието са включени в границите на резерват “Ропотамо”, природен парк “Странджа”, защитена местност “Бяла река” в Източни Родопи, резерват “Тисата”, природна забележителност “Попови скали” и др. Част от находищата са в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на мониторинг, фитоценологични изследвания и обявяване на защитени територии.
Литература. Бондев, Велчев 1984; Китанов 1943.
Автор.Чавдар Гусев
