26E4

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Субалпийски ацидофилни мезофитни съобщества предимно от картъл (Nardus stricta)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E4.318 Oro-Moesian mat-grass swards; PAL. CLASS.: 36.318 Oro-Moesian mat-grass swards; HD 92/43: 6230 *Species rich Nardus grasslands on siliceous substrates in mountain areas; Бондев (1991): 3 Формация на клека (Pineta mugi) на места в съчетание с коренни храстови (Alneta viridis, Saliceta waldsteinianae и др.) и производни храстови (Junipereta sibiricae и др.) храстчеви (Vaccinieta vitis-idaeae и др.) и тревни (Nardeta strictae, Festuceta validae и др.) формации, 8 Ацидофилни психрофитни тревни формации (Nardeta strictae, Festuceta validae, Bellardiochloeta violaceae, Agrostideta capillaris и др.).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 C1 G2 I].

Обща характеристика. Типът местообитание на мезофилната субалпийска растителност в планините в България (1600–2500 m надм. вис.) има много широко разпространение, разнообразен флористичен състав и не напълно изяснена синтаксономия. Големият вертикален диапазон на разпространение на субалпийския пояс – около 1000 m, е причина за известна височинна диференциация на многобройните мезофилни тревни фитоценози в него. Част от тях са свързани с горния субалпийски подпояс – над 2000–2100 m надм. вис., в който първични са предимно фитоценозите на клека, а други са локализирани главно между 1600 и 2100 m – в иглолистния горски пояс във високите планини.

Сред мезофитните тревни фитоценози в субалпийския пояс на планините у нас най-големи площи заемат тези на картъла (Nardus stricta), чието основно разпространение е в горния субалпийски подпояс. Този вид се отличава с голяма адаптивност към условията на средата и в същото време е мощен едификатор, при това отлично приспособен към отъпкването на почвата и пашата. Затова той е основен ценозообразувател на вторични ценози в субалпийския пояс на планините у нас, които заемат огромни площи. Наклонът на терените, изложението, характеристиките на почвите, влажността им варират в доста големи граници (фитоценозите от преовлажнените и торфени участъци са част от друг тип местообитания). Все пак северната експозиция и наклонът над 30° са рядко срещани. В преобладаващата част от фитоценозите картълът е монодоминант, в някои случаи даже е почти единственият вид (най-често следствие от прекомерна паша), който ги съставя. В други фитоценози съдоминанти или субдоминанти на картъла са различни видове – Agrostis rupestris, Carex caryophyllea, Festuca airoides, F. nigrescens, Poa media,а в някои, главно в средновисоките планини – и Agrostis capillaris,Deschampsia flexuosa, Thymus spp. и др. Независимо от разнообразието, по-голямата част от тези фитоценози се отнасят към асоциация Diantho (microlepis)-Nardetum strictae, която е част от карпато-балканския съюз Potentillo-Nardion.

На умерено влажни почви с добра аерация доминиращ вид е Festuca nigrescens (черна власатка). Тези фитоценози са част от разнообразието на субалпийската растителност, но нямат широко разпространение, макар като субдоминант или асектатор Festuca nigrescens да е разпространен вид. Такъв характер имат и фитоценозите на Avenula versicolor, Carex caryophyllea, Poa media и др.

В горния субалпийски подпояс в Рила планина доста добре са представени и фитоценозите на Carex bulgarica, които са от същата група. Те се развиват в леко понижени форми на релефа на заравнени или слабо наклонени терени върху добре овлажнявани средно мощни, силно скелетни почви. Намират се на границата между местообитанията от разглежданата тук група и на торфено-блатната растителност (Scheuchzerio-Caricetea fuscaе). В състава на тези фитоценози активно участват още Homogyne alpine, Leontodon rilaensis, Ligusticum mutellina, Pinguicula balcanica, Plantago gentianoides, на места – Nardus stricta, Luzula sudetica, а в други участъци – Campanula alpina, Poa media, Sesleria comosa. Срещат се и на границата с алпийския пояс в понижения на релефа около снежни преспи.

Описаните до тук фитоценози са от асоциации на съюза Poetentillo (ternatae) – Nardion на разред Seslerietalia comosae.

Само две планини имат надморска височина над 2400–2500 m, където се намира границата между алпийския и субалпийски пояси, определена от климатичните условия на територията на България. Но и там отделни ценози, които по своя състав и структура са характерни за алпийския пояс, се развиват под тази граница – на височина до 2300 m. Те обаче не променят в цяло субалпийския характер на растителната покривка. В останалите български планини, високи около 2000–2300 m, наред с типичните субалпийски фитоценози, по билата и склоновете около тях, отчасти като първични, но и като вторични, са разпространени фитоценози, чиито флористичен състав и структура са много близки до типичните за Рила и Пирин алпийски фитоценози, като в същото време съдържат елементи характерни за субалпийския пояс. Такива фитоценози са доминирани от Festuca airoides, Juncus trifidus, Sesleria comosa и дори (макар и рядко) от Festuca riloensis и Carex curvula. В тях, наред с други основни за алпийските съобщества видове като Agrostis rupestris, Dianthus microlepis, Jasione laevis subsp. orbiculata, Luzula italica, Potentilla ternatа, Primula minima и др., участват видове с разпространение в субалпийския, а някои – и в по-долни пояси, най-често Bellardiochloa variegata (= Bellardiochloa violacea), Campanula abietinа, Festuca nigrescens иDeschampsia flexuosa. Някои от тези фитоценози се спускат до 1800 m надм. вис. От друга страна, на долната граница на субалпийския пояс, която на територията на България е около 1600 m надм. вис., има субалпийски фитоценози, които са разпространени и в пояса на бука.

Главно в долния субалпийски подпояс, между 1500 и 1700–1800, по-рядко до 1900 m надм. вис., са разпространени фитоценозите на обикновената полевица(Agrostis capillaris),смесени предимно с картъл (Nardus stricta). Те са едни от основните тревни мезофилни ценози в планините на България в този вертикален диапазон. При това разпространението им в средно високите планини е по-характерно. В Рила и Пирин те не играят такава голяма роля в състава на растителната покривка, както на билото на Стара планина и Родопите например. Обикновено заемат североизточни, източни и южни склонове с умерен наклон – до 20–25°, или заравнени участъци. Почвите са умерено влажни до влажни. Често те са ерозирани, тъй като на много места тези ценози са възникнали на мястото на изгорена хвойна или ценози на черна боровинка. Понякога изгарянето е било многократно в един и същ участък и е водело до сериозни ерозионни процеси с почти пълно унищожение на хоризонт А. В повечето ценози на обикновената полевица растенията имат високо проективно покритие – 95–100%. Средната височина на тревостоя е 40–60 cm, някъде и повече. Освен с картъла, Agrostis capillaris формира смесени, с участието, по отделно или в различни комбинации, на Carex kitaibeliana, Festuca dalmatica, F. nigrescens,Deschampsia flexuosa, а в Стара планина – и на Thymus spp., и др. Всъщност, различията във флористичния състав в групата на фитоценозите на обикновената полевица са по-скоро в обилието на отделните видове, отколкото във видовия състав. Нещо повече, те не се различават съществено от флористичния състав и на фитоценозите на картъла, на черната власатка и т.н. По-често срещани, освен вече споменатите видове, са Alchemilla glaucescens, Antennaria dioica, Bellardiochloa variegata, Bruckenthalia spiculifolia,Campanula patula subsp. epigaea, Crocus veluchensis, Cynosurus cristatus, Euphrasia liburnica, Genista depressa, Hieracium hoppeanum, Hypericum perforatum, Leontodon autumnalis, Luzula italica, L. multiflora,Ligusticum mutellina, Poa media, Potentilla ternata, Trifolium repens, Vaccinium myrtillus, V. vitis-idaea, Veronica chamaedrys, V. officinalis и др.

Присъствието и още повече – високото обилие в някои участъци на Verbascum longifolium subsp. pannosum, е доказателство за голямо пасищно натоварване. Мъховете не играят съществена роля в разглежданите фитоценози. По-често се срещат Polytrichum juniperinum, Hypnum cupressiforme, с ограничено обилие на места има лишеи, главно Cetraria islandica.

По-близо до мезофилната растителност, отколкото до ксеротермната, са част от фитоценозите на Festuca balcanica subsp. balcanica, разпространени в силикатните райони на субалпийския пояс на Средния и Западния дялове на Стара планина. Те се развиват по-често на склонове със северно изложение, на сравнително свежа и дълбока почва, макар да не са изключени и терени с плитка, силно ерозирана и скелетна почва. Балканската власатка е силен едификатор, формира мощни туфи и монодоминантните фитоценози са доста разпространени. В състава на други по-високо обилие имат Chamaecytisus austriacus, Deschampsia flexuosa, Festuca nigrescens, Genista depressa, Juniperus sibirirca, Luzula luzuloides, L. sylvatica, Vaccinium myrtillus и др.

Много от разглежданите фитоценози са вторични по произход. Съвременните сукцесионни процеси са насочени към изместване на картъла от други тревни или храстови видове, които най-често са били част от коренната растителност. В планините от южната половина на страната много агресивно се развиват фитоценозите на балканския зановец (Chamaecytisus absinthioides). Тези процеси се обясняват повече с почти изчезналата през последните 1–2 десетилетия паша на домашни животни, отколкото с глобалните климатични промени.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Във всички планини, високи над 1500 m.

Консервационно значение. В състава на фитоценозите им участват много голям брой видове от планинската тревиста флора на България. За някои това са основни местообитания. Броят на локални или регионални ендемити и защитени от закона видове е значителен: Anemone narcissiflora, Meum athamanticum, Phyteuma confusum и др.

Отрицателно действащи фактори. Прекомерна паша и утъпкване, естествени и предизвикани от човека процеси на ксерофитизация и деградация на местообитанията, строителство на туристически обекти и пътища, интензивен туризъм. Местообитанията на фитоценози с богат флористичен състав не са деградирали, бедните флористично или с подчертано участие на силно пластични видове са претърпели неблагоприятни промени в резултат на лошо стопанисване. Спирането на пашата води до естествено възобновяване на горска и храстова растителност върху фитоценозите на това местообитание.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Голяма част от фитоценозите са в границите на защитени територии – националните паркове "Рила", "Пирин", "Централен Балкан" , природен парк "Витоша" и др., както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Цялостно проучване на фитоценозите от разглеждания тип местообитание в планините на България, класификация и извеждане на редките и застрашените съобщества. Прилагане на умерен пасищен режим и ограничаване на директното въздействие върху местообитанието и върху природната среда в планинските масиви.

Литература. Бондев 1966; Кочев 1967; Стоянов и др. 1951; Roussakova 2000.

Автор. Веска Русакова


Субалпийски ацидофилни мезофитни съобщества предимно от картъл (Nardus stricta) (карта на разпространението)