25G1
G. Гори
Гори от бяла бреза (Betula pendula)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.9135 Illyro-Moesian montane birch woods; PAL. CLASS.: 41.B35 Illyro-Moesian montane birch woods; Бондев (1991): 23 Гори от бреза (Betuleta pendulae) на мястото на гори от смърч (Picea abies) и бял бор (Pinus sylvestris), 43 Гори от бреза (Betuleta pendulae) на мястото на гори от обикновен бук (Fagus sylvatica) и ела (Abies alba).
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Потенциално застрашено [NT – B1 C1 D2 E2 F1 G1 H1 J L1].
Обща характеристика. Естествени чисти и смесени гори с доминиране на бяла бреза (Betula pendula) и участие на обикновен смърч (Picea abies),бял бор(Pinus sylvestris),обикновена ела(Abies alba), обикновен бук (Fagus sylvatica),бяла мура(Pinus peuce)и трепетлика(Populus tremula). Срещат се фрагментарно, на малки площи в почти всички планини в България. Развиват се предимно върху каменливи свежи кисели кафяви горски почви (Cambisols). Бялата брезае пионерен вид, срещащ се естествено на групи или единично в мезофилни иглолистни и букови гори. В резултат на естествени или антропогенни сукцесии, на мястото на унищожени или разстроени гори тя формира вторични чисти и смесени съобщества. Благодарение на добрата си репродуктивна способност брезата бързо заема площи, освободени от коренната растителност при ветровали, снеголоми, пожари и лавини. В някой случаи тя се настанява и на изоставени пасища и ливади. Често брезата е основен едификатор, а в подлеса преобладават смърч, бук или ела. В тревния етаж взимат участие най-често мезофитни видове характерни за иглолистни и букови гори (Calamagrostis arundinacea,Chamaenerion angustifolium (= Epilobium angustifolium), Deschampsia flexuosa,Epilobium montanum, Euphorbia amygdaloides, Luzula luzuloides, Poa angustifolia, P. nemoralis, Rubus idaeus, Senecio nemorensis, Trifolium medium, Vaccinium myrtillus, Veronica urticifolia и др.).
Пионерните гори от бяла бреза в България не са проучени в синтаксономично отношение. В други европейски страни този тип съобщества са отнасяни към съюз Sambuco-Salicion и клас Epilobietea angustifolii. Според някои актуални проучвания е по-удачно споменатия съюз да се отнесе към клас Brachypodio pinnati-Betuletea pendulae.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Abies alba, Betula pendula, Calamagrostis arundinacea,Chamaenerion angustifolium, Deschampsia flexuosa, E pilobium montanum, Euphorbia amygdaloides, Fagus sylvatica, Fragaria vesca, Gentiana asclepiadea, Geranium robertianum, Luzula luzuloides, Mycelis muralis, Myosotis sylvatica, Oxalis acetosella, Picea abies, Pinus sylvestris, Poa angustifolia, Poa nemoralis, Populus tremula, Rubus idaeus, Salix caprea, Senecio nemorensis, Solidago virgaurea, Stachys sylvatica, Trifolium medium, Vaccinium myrtillus, Veronica urticifolia и др.
- Гъби: Макромицети – Amanita muscaria, Daedaleopsis confragosa, Fomes fomentarius, Fomitopsis pinicola, Ganoderma lipsiense, Inonotus obliquus, Lactarius glyciosmus, L. necator, L. resimus, L. spinosulis, L. torminosus, Leccinum aurantiacum, L. scabrum, Lenzites betulina, Paxillus involutus, Piptoporus betulinus, Russula aeruginea, R. emetica, R. pulchella, Scleroderma verrucosum, Tricholoma fulvum; Микромицети – Calycina phyllophila, C. parilis, Discosia artocreas, Erysiphe ornata var. europaea, Gnomonia betulina, Hypoxylon multiforme, Melampsoridium betulinum, Phyllactinia guttata, Septoria betulae, Sillia ferruginea, Taphrina betulina (по Betula pendula), Melampsora populnea, Uncinula adunca (по Populus tremula).
Разпространение в България. Горите от бяла бреза заемат около 7000 ha в Рило-Родопския масив, Стара планина, Осогово, Плана и др. в диапазона от 750–800 до 1750–1850 m надм. вис. Най-широко разпространение имат в Родопите и Етрополския Балкан.
Консервационно значение. В брезовите гори се срещат някои висши растения с природозащитно значение – Lathraea rhodopaea, Pinus peuce, Pyrola media и др., както и консервационно значими видове гъби – Clavicorona pyxidata, Hymenogaster luteus, Lactarius spinosulus.
Отрицателно действащи фактори. Естествени сукцесионни процеси, водещи до замяната на брезовите съобщества със смърчови, бял борови и букови. Бракониерски и нерегламентирани сечи.
Взети мерки за опазване. Част от брезовите гори се намират в границите на защитени територии: национален парк “Централен Балкан“, защитена местност “Беликата“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Детайлни фитоценотични проучвания, картиране и мониторинг, подобряване на охраната на горите и прилагане на подходящи лесовъдски системи.
Литература. Илиев 1988; Пенев и др. 1969; Exner & Wilner 2004.
Автор. Мариус Димитров
