25F5
F. Храстови съобщества
Балкански псевдомаквиси
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F5.31 Helleno-Balkanic pseudomaquis; PAL. CLASS.: 32.71: Helleno-Balkanic pseudomaquis.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Потенциално застрашено [NT – C2 D2 E1 F1 G1 H1 I L2].
Обща характеристика. Местообитанието се представлява от 0,5–3 m високи ксеротермни смесени храсталаци от средиземноморски и субсредиземноморски ксерофилни листопадни и вечнозелени храсти и ниски дървета. Те се срещат в условията на преходно-средиземноморски климат, в пояса на ксеротермните дъбови гори, по долините на реките Струма, Марица, Тунджа и по Черноморското крайбрежие. Тези храстови съобщества представляват преход между средиземноморските маквиси и преходно-континенталните храсталаци, наречени шибляци, в които участват много ксерофилни видове. Псевдомаквисите са най-често деградирали съобщества на храстовидни по форма дъбове, формирали се след изсичане и изпасване от селскостопанските животни на широколистни листопадни гори. Срещат се на сухи терени върху силикатна или карбонатна скална основа, най-често върху бедни почви по склоновете. Проективното покритие на короните на храстите в съобществата не надвишава 75%, като обикновено е между 30 и 50%. Местните физико-географски условия оказват влияние върху състава и обилието на видовете в тези съобщества. Най-често няма ясно изразени едификатори и доминанти. В смесените съобщества участват както вечнозелени (Ficus carica, Juniperus excelsa, J. oxycedrus, Phillyrea latifolia, Quercus coccifera), такаи листопадни (Acer monspessulanum, Carpinus orientalis, Crataegus monogyna, Fraxinus ornus, Jasminum fruticans, Ligustrum vulgare, Ostrya carpinifolia, Paliurus spina-christi, Pistacia terebinthus, Prunus domestica subsp. insititia, P. spinosa, Quercus frainetto, Q. pubescens, Rhus coriaria) храсти и дървета. В състава на псевдомаквисите се срещат още следните храсти: Amygdalus webbii, Asparagus acutifolius, Celtis australis, Colutea arborescens, Coronilla emerus subps. emeroides, Frangula rupestris, Genista rumelica, Lembotropis nigricans, Lonicera etrusca, Rhamnus rhodopeus, Syringa vulgaris, а от тревистите растения – Anemone blanda, A. pavonina, Aristella bromoides (= Stipa bromoides), Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Cleistogenes serotina, Festuca valesiaca, Nigella damascena, Poa bulbosa, Psilurus incurvus и др.Характерно е, че в северната част на ареала им в страната, във видовия състав на псевдомаквисите намаляват вечнозелените дървета и храсти, но независимо от това съобществата имат физиономични характеристики на вечнозелена средиземноморска растителност. В Странджа планина (около гр. Малко Търново) в състава на псевдомаквисите на места доминира червената пираканта (Pyracantha coccinea). Тези съобщества са формирани върху мраморизирани варовици, на бедни и ерозирани почви, и са силно повлияни от пасищната деградация. В Южен Пирин (край Мелник) и по Черноморското крайбрежие (района на нос Емине, Източна Стара планина и между гр. Балчик и с. Топола), монодоминантни храстови съобщества образува дъбилният шмак (Rhus coriaria),а на Бесапарските ридове и в Струмската долина – и терпентиновият кукуч (Pistacia terebinthus).
Синтаксономично псевдомаквисите се отнасят към съюзите Syringo-Carpinion orientalis, Carpinion orientalis и Junipero excelsae-Quercion pubescentis.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer monspessulanum, Amygdalus webbii, Anemone blanda, A. pavonina, Aristella bromoides (= Stipa bromoides), Asparagus acutifolius, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Carpinus orientalis, Celtis australis, Chrysopogon gryllus, Cleistogenes serotina, Colutea arborescens, Coronilla emerus subps. emeroides, Crataegus monogyna, Festuca valesiaca, Ficus carica, Frangula rupestris, Fraxinus ornus, Genista rumelica, Jasminum fruticans, Juniperus excelsa, J. oxycedrus, Lembotropis nigricans, Ligustrum vulgare, Lonicera etrusca, Nigella damascena, Ostrya carpinifolia, Paliurus spina-christi, Phillyrea latifolia, Pistacia terebinthus, Poa bulbosa, Prunus domestica subsp. insititia, P. spinosa, Psilurus incurvus, Quercus coccifera, Q. frainetto, Q. pubescens, Rhamnus rhodopeus, Rhus coriaria, Syringa vulgaris и др.
- Гъби: Макромицети – Amanita caesarea, A. ovoidea, Antrodia juniperina, Brevicellicium olivascens, Geastrum triplex, Hymenochaete cinnamomea, Myriostoma colyforme, Perrotia flammea, Phellinus rhamni, P. ribis f. jasmini, Pyrofomes demidoffii; Микромицети – Gymnosporangium claviforme, G. gracile (по Juniperus oxycedrus), G. confusum (по Juniperus excelsa), G. sabinae (по Pyrus amygdaliformis), Peronospora leptoclada, Septoria margaritae (по Cistus incanus), Phyllactinia guttata, S. ascochytella (по Paliurus spina-christi), Puccinia hordei (по Vulpia myurus), P. jasminii (по Jasminum fruticans), P. punctata (по Asperula purpurea), P. recondita (по Alcanna tinctoria), Zaghouania phillyrea (по Phillyrea latifolia).
- Животни: Безгръбначни Saga natoliae;Гръбначни – Hippolais olivetorum, Sylvia cantilans, S. hortensis, S. nysoria, Emberiza hortulana.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Източна Стара планина, Западни гранични планини (Огражден, Малешевска и Влахина), Струмска долина (южна), долината на р. Места, Беласица, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, Славянка, Средни и Източни Родопи, Странджа; от морското равнище докъм 900 m надм. вис.
Консервационно значение. В състава на псевдомаквисите участват редки и застрашени висши растения като Amygdalus webbii, Anemone pavonina, Crocus olivieri, Romulea bulbocodium, Stachys thracica и др., както и консервационно значими видове гъби – Amanita caesarea, A. ovoidea, Antrodia juniperina, Geastrum triplex, Pyrofomes demodoffii.
Отрицателно действащи фактори. Паша, опожаряване, добив на инертни материали и залесяване с нетипични иглолистни видове.
Взети мерки за опазване. Територии с псевдомаквиси са включени в границите на природен парк “Странджа”, резерватите “Узунбуджак”, “Тисата”, “Изгорялото гюне”, защитените местности “Бяла река” и др., както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на детайлни фитоценологични изследвания, мониторинг и обявяване на защитени територии, които да включват представителни части от местообитанието.
Литература. Йорданов 1939; Стоянов 1924, 1941; Стоянов, Ахтаров 1951а.
Автори. Чавдар Гусев, Димитър Димитров, Росен Цонев
