25E4

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Алпийски и субалпийски отворени калцифилни тревни съобщества

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E4.43822 Rhodopide Sesleria klasterskyi grasslands, E4.4383 Balkan Range calciphile stripped grasslands; PAL. CLASS.: 36.43822 Rhodopide Sesleria klasterskyi grasslands, 36.4383 Balkan Range calciphile stripped grasslands; HD 92/43: 6170 Alpine and subalpine calcareous grasslands; Бондев (1991): 2 Калцифилни, криофитни тревни (Kobresieta myosuroides, Cariceta kitaibelianae, Seslerieta korabensis и др.) и храстчеви (Dryeta octopetalae, Saliceta reticulatae, etc.) формации, 9 Калцифилни храстови, храстчеви и тревни формации (Festuceta penzesii, Sesleria korabensis, Astragaleta angustifoliae, Dryeta octopetalae, Chamaecytiseta absinthioides, Junipereta sibiricae, Junipereta pygmaei и др.).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B2 C3 D2 E2 H2 I J].

Обща характеристика. Това e местообитание, което в планините на България има ограничено разпространение. Голямата надморска височина – от около (1600) 2000 до 2900 m, и алкалните почвообразуващи скали – варовикови шисти и мрамори, са сред основните характеристики на местообитанието. Почвите най-често са слабо еволюирали – от 10 до 30 cm, рядко по-дълбоки, често силно скелетни и доста сухи през вегетационния период. Киселинността им варира от слабо до умерено алкална. Местообитанието е локализирано на билата и по склонове на високите върхове в България. Наклонът може да бъде няколко градуса, но по-често терените са стръмни – до 45°. Изложението e в значителна степен определящ фактор за състава на растителната покривка, като по-често е южно или с южна компонента, сравнително по-малко са участъците, ориентирани на изток или запад, в редки случаи доминира северното изложение. Съобществата, формирани в тези условия на средата, са най-често отворени, като проективното покритие на места е съвсем ниско – около 20–30%, рядко достига 60%. Разглежданото местообитание е представено главно в Пирин и Стара планина, по-ограничено на Славянка, като растителността във всяка планина има своя специфика.

При сравнително голям наклон – 30–45° и надморска височина около и над 2500 m на склонове на върховете Вихрен и Синаница в Пирин, върху мраморна скална основа, се намират фитоценози, доминирани от Sesleria korabensis. В някои от тях като съдоминант или с по-ограничено обилие присъства слабо разпространеният у нас реликтен вид Carex rupestris. В отделни фитоценози високо обилие има и Carex kitaibeliana,в други – Sesleria coerulans,а на места те са едификатори (не само в Пирин). Локалният за Пирин ендемит Oxytropis urumovii e рядък вид, който доминира в ограничен брой фитоценози, локализирани около 2500 m надм. вис. Друг пирински ендемит и рядък вид - Festuca pirinica, също преобладава нарядко във фитоценози от високопланинската част на Пирин. Фитоценозите на балканския ендемит и рядък вид Viola grisebachiana са малки по площ и много рядко срещани, но имат значителен вертикален ареал, включващ субалпийския и алпийския пояси. Много редки са и локалните ендемични фитоценози с едификатор Poa pirinica и тези на балканския ендемит Achillea ageratifolia. Съобществата на пиринския ендемит и също рядък вид Thymus perinicus са относително по-широко разпространени, тъй като се намират в повече места от високопланинската мраморна част на Северен Пирин. В долния субалпийски подпояс на Южен Пирин и Славянка много рядко срещани на стръмни склонове са фитоценозите с едификатор редкия за флората на България български ендемит Aubrieta columnae subsp. pirinica на балканските ендемити Anthyllis aurea, Centaurea parilica, Onobrychis pindicola subsp. urumovii, Sideritis scardica и др.

Флористичният състав, свързан с особеностите на средата, в отделните фитоценози в някои случаи не е богат, видовете имат ограничено обилие, но във всички тези фитоценози участвати други редки и ендемични (някои локални) видове. Срещат се още Achillea ageratifolia, Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum, A. tortuosum, Armeria alpina, Asperula cynanchica, Aster alpinus, Campanula rotundifolia, Dianthus cruentus, D. microlepis, Draba athoa, Euphrasia sаlisburgensis, Galium anisophyllon, Gentiana verna, Linum capitatum, Minuartia verna, Poa macedonica, Rhodax canus, Saxifraga ferdinandi-coburgi, S. luteoviridis, S. oppositifolia, S. stribrnyi, Scutellaria alpinа, Sideritis scardica, Silene acaulis, Teucrium montanum, Thymus perinicus, Viola grisebachiana и др. Не е изключено участието и на видове, които са по-характерни за кисели почви, като Centaurea napulifera, Cerastium lanatum, Festuca picta, Festuca riloensis, Pedicularis orthantha и др. Доминираща част от растенията са ниски. Това са едни от най-богатите фитоценози на ендемични видове – локални, за страната и в по-малка степен за Балканския полуостров. До сега има публикувани двe асоциации – Carici-Seslerietum klasterskyi и Achilleo-Seslerietum klasterskyi от клас Elyno-Seslerietea. На сухи варовикови склонове в Пирин, Славянка, Западни Родопи много рядко срещани са фитоценозите на Bromus lacmonicus. На места в състава им значително участие има и Onobrychis pindicola subsp. urumovii.

В местообитания от този тип – сухи, скалисти и каменисти терени с експозиция от северна до южна, някои много стръмни, с плитка почва (рендзина), на варовик или доломити, по билата и склоновете около тях, в Стара планина се развиват фитоценози, доминирани от Sesleria caerulea, S. rigida subsp. achtarovii и др. Разпространението им е ограничено, площта на отделните участъци също е незначителна. Съобществата са отворени, а флористичният им състав – доста богат. Освен монодоминантни, има и полидоминантни – най-често с участието на Carex kitaibeliana, по-рядко – на Bellardiochloa variegata (= Bellardiochloa violacea), Festuca balcanica, Anthyllis vulneraria, Rhodax canus. Срещат се още Achillea ageratifolia, Bupleurum falcatum, Cleistogenes serotina, Cotoneaster integerrimus, Draba lasiocarpa, Saxifraga rocheliana, Viola dacica и др. Старопланинските съобщества съхраняват няколко защитени от закона вида растения: Asperula capitata, Carum rigidulum subsp. bulgaricum, Dap hne blagayana, Leontopodium alpinum и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Пирин, Славянка, Рила, Стара планина (Западна и Средна), Родопи (Западни и Средни), Витоша, 1500–2900 m надм. вис.

Консервационно значение. Освен че са много редки, разглежданите фитоценози са и ендемични за растителната покривка на България, някои представят локални асоциации, които включват в състава си редки и застрашени от изчезване реликтни и ендемични видове висши растения: Achillea ageratifolia, Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum, Arabis ferdinandi-coburgi, Asperula capitata, Carex parviflora, C. rupestris, Carum rigidulum subsp. bulgaricum, Daphne blagayana, D. oleoides, Draba athoa, Festuca pirinensis, F. pirinica, Kobresia myosuroides, Leontopodium alpinum subsp. nivale, Pedicularis oederi, Potentilla apennina subsp. stojanovii, Saxifraga ferdinandi-coburgi, S. rocheliana, Thymus perinicus, Viola grisebachiana и др., а също и консервационно значимия вид гъба Hygrocybe murinacea.

Отрицателно действащи фактори. Интензивен туризъм – находищата се пресичат от туристически пътеки и нарастващите потоци от туристи ги застрашават директно; евентуални строежи на туристически съоръжения ще ги унищожат.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от съобществата се намират в границите на националните паркове "Рила", "Пирин", "Централен Балкан" и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и стриктно прилагане на нормативните документи и режими в националните паркове.

Литература. Кочев 1967; Simon 1958; Velchev 1998.

Автор. Веска Русакова


Алпийски и субалпийски отворени калцифилни тревни съобщества (карта на разпространението)