24G1
G. Гори
Гори от обикновен кестен (Castanea sativa)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.7D1 Helleno-Balkanic chestnut forests; PAL. CLASS.: 41.91 Helleno-Balkanic chestnut forests; HD 92/43: 9260 Castanea sativa woods; Бондев (1991): 52 Гори от обикновен кестен (Castaneeta sativae).
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 C2 D2 E2 F2 G2 H2 I J L2].
Обща характеристика. Местообитанието представлява мезофитни и ксеромезофитни широколистни гори с доминиране или участие на обикновен кестен (Castanea sativa). Разпространени са главно в Беласица, Славянка, Огражден и Берковския Балкан (Западна Стара планина). Развиват се в габърово-горуновия горски пояс във височинния диапазон от 300 до 1150 m (оптимум 400–700 m надм. вис.) върху склонове с различен наклон и предимно сенчести изложения и при умерен, сравнително влажен климат. Характерната за местообитанието почвена покривка е формирана предимно върху силикатна скална основа и е представена от светли кафяви планинско–горски почви (Dystric Cambisols), ранкери (Umbric Leptosols) и Литосоли (Lithic Leptosols) и по-рядко от тъмни кафяви планинско-горски почви (Eutric Cambisols) и сиви горски почви (Haplic Luvisols). Горите от обикновен кестен са с добре изразена вертикална и хоризонтална структура.В дървесния етаж като съдоминанти се срещат Acer campestre, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Betula pendula, Carpinus betulus, Fagus sylvatica, Platanus orientalis, Populus tremula, Quercus dalechampii, Q. frainetto (в по-южните райони), Tilia platyphyllos, T. tomentosa и др. Подлесът е добре развит и представен от Corylus avellana, Cornus mas, C. sanguinea, Crataegus monogyna, Euonymus europaeus, Ligustrum vulgare, Rubus hirtus и др. Тревният етаж е формиран от пролетен (Crocus pulchellus, Colchicum autumnale, Corydalis solida, Cyclamen hederifolium, Primula veris, P. vulgaris, Scilla bifolia и др.) и летен синузий (Euphorbia amygdaloides, Lathyrus laxiflorus, Luzula luzuloides, Melica uniflora, Mycelis muralis, Pteridium aquilinum и др.). В Беласица се наблюдава контактна зона на фитоценозите на кестена с тези на източния чинар (Platanus orientalis).
Под влиянието главно на климатични фактори и при отсъствие на активна лесовъдска дейност, кестеновите гори се превръщат в съобщества с преобладаване на бук (Fagus sylvatica) и обикновен габър (Carpinus betulus), което се дължи на навлизането на сенкоиздръжливи широколистни видове и развитие на деградационни процеси – суховършие, дефолиация, съхнене, развитие на полупаразити (Loranthus europaeus), болести (масово развитие на Cryphonectria parasitica – причиняваща рак по кестена, Melanconis modonia – причиняваща мастилената болест и др.). Тази тенденция е типична за съобществата, намиращи се извън екологичния оптимум на вида.
В синтаксономично отношение горите от обикновен кестен се отнасят към клас Quercetea robori-petraeae, разред Quercetаlia robori-petraeae, съюз Quercion robori-petraeae и асоциация Castanetum sativaе (macedonicum).На територията на Беласица е установена субасоциацията fagetosum от същата асоциация.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer campestre, A. pseudoplatanus, Asplenium adiantum-nigrum, A. trichomanes, Brachypodium sylvaticum, Campanula trachelium, Dentaria bulbifera (= Cardamine bulbifera), Carpinus betulus, C. orientalis, Castanea sativa, Cephalanthera rubra, Chamaecytisus hirsutus, Clematis vitalba, Clinopodium vulgare, Colchicum autumnale, Cornus mas, C. sanguinea, Corydalis solida, Corylus avellana, Crataegus monogina, Crocus pulchellus, Cyclamen hederifolium, Cystopteris fragilis, Dactylis glomerata, Doronicum columnae, D. hungaricum, D. orientale, Dryopteris filix-mas, Euonymus europaeus, Euphorbia amygdaloides, Fagus sylvatica, Festuca heterophylla, Ficaria verna (= Ranunculus ficaria), Fragaria vesca, Fraxinus ornus, Galium odoratum, Genista tinctoria, Geranium robertianum, Hedera helix, Huetia cynapioides, Juglans regia, Lathyrus laxiflorus, L. niger, L. venetus, L. vernus, Ligustrum vulgare, Luzula luzuloides, Mycelis muralis, Neottia nidus-avis, Ostrya carpinifolia, Poa nemoralis, Polygonatum odoratum, Polypodium vulgare, Populus tremula, Primula veris, P. vulgaris, Prunella vulgaris, Pteridium aquilinum, Quercus dalechampii, Q. frainetto, Q. robur, Rubus hirtus, Salvia glutinosa, Sambucus nigra, Sanicula europaea, Scilla bifolia, Scutellaria columnae, Sorbus torminalis, Tamus communis, Ulmus minor, Veronica chamaedrys, Viola reichenbachiana.
- Гъби: Макромицети – Amanita caesarea, Boletus aestvalis, B. luteocupreus, Cantharellus cibarius, C. cinereus, Clitocybe nebularis, Daedalea quercina, Fistulina hepatica, Ganoderma lipsiense, Lachnum virgineum, Lactarius uvidus, Lanzia echinophila, Lepista nuda, Macrolepiota mastoidea, Phellinus torulosus, Pluteus aurantiorugosus, Polyporus squamosus, Xerula radicata; Микромицети – Apiognomonia errabunda, Diplodina castanea, Gnomonia setacea, Neonectria galligena, Phytophthora cambivora, Plagiostoma castanicolum (по Castanea sativa), Apiognomonia ostryae, Plagiostoma arnstadtiense (по Ostrya carpinifolia), Calycellina castanea; Diatrype stigma, Phyllactinia guttata (по Corylus avellana).
Разпространение в България. Северните склонове на Беласица и Славянка (над с. Петрово, върху силикатен терен), южните склонове на Огражден (долините на реките Градешница и Рибнишка), Пирин (северното подножие при с. Брежани и край гр. Гоце Делчев ) и Западна Стара планина – в района на гр. Берковица. Кестеновите гори заемат площ от около 3000 ha.
Консервационно значение. Горите от обикновен кестен имат реликтен произход. В тях се срещат много консервационно значими висши растения като Dactylorhiza incarnata, Ilex aquifolium, Juniperus excelsa, Limodorum abortivum, Medicago carstiensis, Platanthera chlorantha и др., както и консервационно значими видове гъби – Amanita caesarea,Boletus luteocupreus.
Отрицателно действащи фактори. Естествени деградационни сукцесии. Засилването им е свързано с влиянието на преките (паша, изсичане за използване на ценната дървесина, отрязване и обрулване на клони при бране на плодовете, и за „подмладяване" на дърветата за по-голямо плодоносене, и др.) и косвените (туристическо натоварване, замърсяване, болести и вредители, и др.) антропогенни фактори.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от горите са в защитени територии – резерват „Конгура”, природен парк „Беласица”, резерват „Али ботуш” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Обикновеният кестен е включен в „Червена книга на България". Направена е инвентаризация на растителните ресурси на горите от Castanea sativa.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието, разработване на лесовъдски схеми за устойчиво стопанисване и поддържане на оптимална възрастова структура, добро здравословно състояние, и предотвратяване на деградацията, фрагментирането и унищожаването на съобществата.
Литература. Кочев 1973; Любенова и др. 2002; Михайлов 2003; Bratanova et al. 2005; Dimitrova et al. 2007; Glushkova 2005; Lyubenova et al. 2004.
Автори. Марияна Любенова, Светла Братанова
