24G1

G. Гори

Гори от обикновен кестен (Castanea sativa)

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.7D1 Helleno-Balkanic chestnut forests; PAL. CLASS.: 41.91 Helleno-Balkanic chestnut forests; HD 92/43: 9260 Castanea sativa woods; Бондев (1991): 52 Гори от обикновен кестен (Castaneeta sativae).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 C2 D2 E2 F2 G2 H2 I J L2].

Обща характеристика. Местообитанието представлява мезофитни и ксеромезофитни широколистни гори с доминиране или участие на обикновен кестен (Castanea sativa). Разпространени са главно в Беласица, Славянка, Огражден и Берковския Балкан (Западна Стара планина). Развиват се в габърово-горуновия горски пояс във височинния диапазон от 300 до 1150 m (оптимум 400–700 m надм. вис.) върху склонове с различен наклон и предимно сенчести изложения и при умерен, сравнително влажен климат. Характерната за местообитанието почвена покривка е формирана предимно върху силикатна скална основа и е представена от светли кафяви планинско–горски почви (Dystric Cambisols), ранкери (Umbric Leptosols) и Литосоли (Lithic Leptosols) и по-рядко от тъмни кафяви планинско-горски почви (Eutric Cambisols) и сиви горски почви (Haplic Luvisols). Горите от обикновен кестен са с добре изразена вертикална и хоризонтална структура.В дървесния етаж като съдоминанти се срещат Acer campestre, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Betula pendula, Carpinus betulus, Fagus sylvatica, Platanus orientalis, Populus tremula, Quercus dalechampii, Q. frainetto (в по-южните райони), Tilia platyphyllos, T. tomentosa и др. Подлесът е добре развит и представен от Corylus avellana, Cornus mas, C. sanguinea, Crataegus monogyna, Euonymus europaeus, Ligustrum vulgare, Rubus hirtus и др. Тревният етаж е формиран от пролетен (Crocus pulchellus, Colchicum autumnale, Corydalis solida, Cyclamen hederifolium, Primula veris, P. vulgaris, Scilla bifolia и др.) и летен синузий (Euphorbia amygdaloides, Lathyrus laxiflorus, Luzula luzuloides, Melica uniflora, Mycelis muralis, Pteridium aquilinum и др.). В Беласица се наблюдава контактна зона на фитоценозите на кестена с тези на източния чинар (Platanus orientalis).

Под влиянието главно на климатични фактори и при отсъствие на активна лесовъдска дейност, кестеновите гори се превръщат в съобщества с преобладаване на бук (Fagus sylvatica) и обикновен габър (Carpinus betulus), което се дължи на навлизането на сенкоиздръжливи широколистни видове и развитие на деградационни процеси – суховършие, дефолиация, съхнене, развитие на полупаразити (Loranthus europaeus), болести (масово развитие на Cryphonectria parasitica – причиняваща рак по кестена, Melanconis modonia – причиняваща мастилената болест и др.). Тази тенденция е типична за съобществата, намиращи се извън екологичния оптимум на вида.

В синтаксономично отношение горите от обикновен кестен се отнасят към клас Quercetea robori-petraeae, разред Quercetаlia robori-petraeae, съюз Quercion robori-petraeae и асоциация Castanetum sativaе (macedonicum).На територията на Беласица е установена субасоциацията fagetosum от същата асоциация.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Северните склонове на Беласица и Славянка (над с. Петрово, върху силикатен терен), южните склонове на Огражден (долините на реките Градешница и Рибнишка), Пирин (северното подножие при с. Брежани и край гр. Гоце Делчев ) и Западна Стара планина – в района на гр. Берковица. Кестеновите гори заемат площ от около 3000 ha.

Консервационно значение. Горите от обикновен кестен имат реликтен произход. В тях се срещат много консервационно значими висши растения като Dactylorhiza incarnata, Ilex aquifolium, Juniperus excelsa, Limodorum abortivum, Medicago carstiensis, Platanthera chlorantha и др., както и консервационно значими видове гъби – Amanita caesarea,Boletus luteocupreus.

Отрицателно действащи фактори. Естествени деградационни сукцесии. Засилването им е свързано с влиянието на преките (паша, изсичане за използване на ценната дървесина, отрязване и обрулване на клони при бране на плодовете, и за „подмладяване" на дърветата за по-голямо плодоносене, и др.) и косвените (туристическо натоварване, замърсяване, болести и вредители, и др.) антропогенни фактори.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от горите са в защитени територии – резерват „Конгура”, природен парк „Беласица”, резерват „Али ботуш” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. Обикновеният кестен е включен в „Червена книга на България". Направена е инвентаризация на растителните ресурси на горите от Castanea sativa.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието, разработване на лесовъдски схеми за устойчиво стопанисване и поддържане на оптимална възрастова структура, добро здравословно състояние,  и предотвратяване на деградацията, фрагментирането и унищожаването на съобществата.

Литература. Кочев 1973; Любенова и др. 2002; Михайлов 2003; Bratanova et al. 2005; Dimitrova et al. 2007; Glushkova 2005; Lyubenova et al. 2004.

Автори. Марияна Любенова, Светла Братанова


Гори от обикновен кестен (Castanea sativa) (карта на разпространението)