24F5
F. Храстови съобщества
Храсталаци от червена хвойна (Juniperus oxycedrus)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F5.1311 [Juniperus oxycedrus] arborescent matorral; PAL. CLASS.: 32.1311 [Juniperus oxycedrus] arborescent matorral; HD 92/43: 5210 Arborescent matorral with Juniperus spp.; Бондев (1991): 123 Храсталаци с преобладаване на червена хвойна (Junipereta oxycedri) в съчетание с ксеротермни тревни формации на мястото на ксеротермни горски формации.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Потенциално застрашено [NT – A1, 2 B1 C2 D2 E1 F1 G1 H1 I L2].
Обща характеристика. Към това местообитание се отнасят склерофилните (твърдолистни) вечнозелени храсталаци с преобладаване на червена хвойна (Juniperus oxycedrus), които принадлежат към средиземноморския тип растителност и се класифицират като преходни с псевдомаквисите. Най-често представляват краен етап от антропогенната деградация на ксеротермните дъбови гори в Южна България. Границата им на разпространение започва от морското равнище до около 600–700 m надм. вис. Съобществата заемат наклонени терени с изпъкнал релеф, предимно с южно или с южна компонента изложение. Скалната основа е разнообразна, но в северната граница, както и при по-голяма надморска височина, е предимно карбонатна. Почвите са канелени горски (Chromic) или рендзини (Rendzic), обикновено плитки и често ерозирани, скелетни, сухи.
За най-типичния вид на местообитанието в Струмската долина и Източните Родопи, райони с най-ясно изразено средиземноморско климатично влияние, са характерни монодоминантните съобщества със сравнително разнообразен състав и завишено участие на представители на средиземноморския флорен елемент. От храстите най-често се срещат: Asparagus acutifolius, Chamaecytisus absinthioides, Cistus incanus, Colutea arborescens,по-рядко Crataegus spp., Coronilla emerus subsp. emeroides, Cotinus coggygria, Jasminum fruticans, Ligustrum vulgare, Paliurus spina-christi, Phillyrea latifolia, Pistacia terebinthus, Quercus coccifera, Syringa vulgaris и др. Тревистият компонент е представен често от Anemone blanda, Anemone pavonina, Anthoxanthum aristatum, Aristella bromoides(= Stipa bromoides), Cleistogenes serotina subsp. serotina, Fritillaria graeca, Hypericum olympicum, Inula hirta, Lotus aegeus, Medicago rigidula, Salvia viridis, Trifolium angustifolium, T. purpureum и др.
В Еминска планина, на крайбрежен склон край Черно море местообитанието се представлява от съобщество на Juniperus oxycedrus с по-различен състав, което се характеризира с участие на храстовидни екземпляри на Quercus pubescens, на храстите Colutea arborescens, Coronilla emerus,Cotinus coggygria, Genista tinctoria, Pyracantha coccinea, увивните растения Lonicera etrusca, L. xylosteum, Periploca graeca, Smilax exelsa, Vitis vinifera subsp. sylvestris. В тревния етаж, освен доминиращите Bothriochloa ischaemum (= Dichathium ischaemum), Dactylis glomerata subsp. lobata и на места Salvia tomentosa, участват и Anthoxanthum aristatum, Asparagus verticillatus, Astragalus ponticus, Bituminaria bituminosa, Blackstonia perfoliata, Convolvulus betonicifolius, Dorycnium graecum, Gladiolus italicus, Inula ensifolia, I. hirta, Linum corymbulosum, Onobrychis graciclis, Polygala supina, Salvia virgata и др.
Представителни за по-северните райони на разпространение са ценозите на Juniperus oxycedrus на Бесапарските ридове в Тракийската низина, където растат върху варовит терен с плитка, ерозирана и камениста почва. Те са представени главно от храстово-тревни комплекси. В храстовите групи в храстовия компонент (до 40%), освен Juniperus oxycedrus, участват с по-голямо обилие Paliurus spina-christi, Cotinus coggygria и единично – Coronilla emerus subsp. emeroides, Frangula rupestris, Fraxinus ornus, Pistacia terebinthus, Rhamnus saxatilis и др. В откритите тревисти пространства (до 60%) доминират Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Chrysopogon gryllus, Festuca valesiaca, Inula aschersoniana, Koeleria simonkaii, а сравнително често се срещат и Achillea clypeolata, Agropyron crystatum, Asperula purpurea, Satureja coerulea, Stipa capillata, Thymus longedentatus и др.
Характерно за широко разпространените в страната храсталаци от червената хвойна e наличието отделни дървета или групи от дървета и храсти най-често от Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Pistacia terebinthus, Pyrus amygdaliformis, Quercus frainetto, Q. pubescens, Q. virgiliana и др. термофилни фанерофити, представляващи остатъци от бившите гори.
Съобществата от J. oxycedrus имат предимно производен характер. Първичните ценози са били вероятно по безлесни скалисти участъци сред някогашните гори. Вторично те са се формирали под човешкото влияние (паша и дърводобив) на мястото на унищожени коренни дървесни съобщества, в състава на които е участвала червената хвойна. Хвойновите съобщества също са силно повлияни, за което свидетелства преобладаването на отворени храстово-тревни комплекси.
Образуват комплекси с различни храстови съобщества – от келяв габър (Carpinus orientalis), от драка (Paliurus spina-christi), от жасмин (Jasminum fruticans), от смрадлика (Cotinus coggygria), от пърнар (Quercus coccifera) и др., и тревисти – на субсредиземноморски петрофитни степи, на ксеротермни пасища, субсредиземноморски псевдостепи от едногодишни треви и ксеротермни ливади и пасища на садина (Chrysopogon gryllus), белизма (Bothriochloa ischaemum) и валезийска власатка (Festuca valesiaca) и др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Anemone blanda, A. pavonina, Asparagus acutifolius, Cistus incanus, Cleistogenes serotina subsp. serotina, Colutea arborescens, Coronilla emerus subsp. emeroides, Cotinus coggygria, Fritillaria graeca, Jasminum fruticans, Juniperus oxycedrus, Ligustrum vulgare, Lotus aegaeus, Medicago rigidula, Paliurus spina-christi,Phillyrea latifolia, Salvia viridis, Trifolium angustifolium, T. purpureum и др.
- Гъби: Макромицети – Phellinus ribis f. jasmini (по Jasminum fruticans); Микромицети – Ascochyta metulispora, Phyllactinia fraxini (по Fraxinus ornus), Gymnosporangium claviforme, G. gracile (по Juniperus oxycedrus), G. sabinae (по Pyrus amygdaliformis), Ochropsora ariae, Urocystis anemones (по Anemone pavonina), Phyllactinia guttata (по Paliurus spina-christi), Puccinia cesatii, Sporisorium andropogonis (по Dichanthium ischaemum), P. jasminii (по Jasminum fruticans), Septoria cotini (по Cotinus coggygria), Uromyces anthyllidus (по Colutea arborescens, Lotus aegeus, Medicago rigidula), U. klebahnii (по Astragalus onobrychis), U. trifolii-purpurei (по Trifolium purpureum), Zaghouania phillyrea (по Phillyrea latifolia).
Разпространение в България. Съобществата от червена хвойна са разпространени в границите на пояса на ксеротермните дъбови гори само в планините и предпланините на Южна България – Средна гора, Източна Стара планина, Родопите, Пирин, Рила, Славянка, Огражден, Малешевска, и др. По-големи площи храсталаците от червена хвойна заемат в Струмската долина (достигат до Земенската планина), долината на р. Места и Източните Родопи, Бесапарските ридове и Краище. Достигат до южните склонове на Стара планина и до рида Еледжик в Средна гора. По-ограничени площи заемат в Източна Стара планина; до 600 m надм. вис.
Консервационно значение. Съобществата имат значение като противоерозионен и водорегулиращ фактор. В тях се срещат редки и застрашени видове, с по-южен произход, като Anemone blanda, A. pavonina, Blackstonia perfoliata, Crocus olivieri, Fritillaria graeca, Galium rhodopeum, Verbascum nobile и др.
Отрицателно действащи фактори. Съобществата на червената хвойна, особено храстово-тревните комплекси, се използват активно като пасища. Често в тази връзка те са опожарявани.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и се опазва в някои защитени територии в Източните Родопи – резерват “Тисата”, защитените местности “Средна Арда”, “Меандрите на Бяла река” и др. Голяма част от находищата са обхванати в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Детайлни фитоценологични изследвания и мониторинг за състоянието на местообитанието.
Литература. Ганчев 1958, Станев 1986; Стоянов 1941; Gussev & Novoselski 1997.
Автор. Чавдар Гусев
