24E4
E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи
Алпийски отворени калцифилни тревни съобщества изложени на силни ветрове
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E4.4 Calcareous alpine and subalpine grassland, E4.42 Wind edge Kobresia myosuroides swards, E4.427 Pirin naked-rush swards; PAL. CLASS.: 36.42 Wind edge naked-rush swards, 36.427 Pirin naked-rush swards; HD 92/43: 6170 Alpine and subalpine calcareous grasslands; Бондев (1991): 2 Калцифилни, криофитни тревни (Kobresieta myosuroides, Cariceta kitaibelianae, Seslerieta korabensis и др.) и храстчеви (Dryeta octopetalae, Saliceta reticulatae и др.) формации.
Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B2 C3 D2 E2 H2 I J].
Обща характеристика. Това е местообитание, което в планините на България има много ограничено разпространение. Основните фактори на природната среда, определящи в значителна степен характера на местообитанието и флористичния състав на фитоценозите, свързани с него, са голямата надморска височина – около и над 2300 до към 2700 m, силните ветрове и алкалните почвообразуващи скали – варовикови шисти и мрамори. Почвите най-често са слабо еволюирали – от 10 до 30 cm, рядко по-дълбоки, силно скелетни, на места има разкрития на скалния субстрат. Киселинността им варира от слабо до умерено алкална. Местообитанието е локализирано на била, по склонове на най-високите върхове в България и по изпъкнали форми на релефа в малки понижения. Наклонът може да бъде незначителен, но често терените са повече или по-малко стръмни. Изложението също се явява в значителна степен определящ фактор за състава на растителната покривка, като по-често доминира северното. Разглежданото местообитание е представено в Рила и Пирин, като растителността във всяка планина има своя специфика.
В алпийския пояс на Рила планина има няколко участъка, силно ограничени по площ, където почвообразуващите скали са алкални. В два от тях на Рилецкото било, при доминиращо северно изложение или със северна съставна, основен ценозообразуващ вид е Kobresia myosuroides(= Elyna bellardii). Единият участък е с наклон около 30° на север, теренът на другия е почти равен. Изложени са на силни ветрове и ниски температури. Kobresia myosuroides има сравнително високо обилие и заедно с други видове, включително много лишеи (Alectoria ochroleuca, Cetraria aculeata, C. islandica,Flavocetraria nivalis, Thamnolia vermicularis), покриват около 50–60% от повърхността на почвата, а на места, главно благодарение на лишеите – и повече. И друг рядък реликтен вид във флората на България – Carex rupestris, има високо обилие в някои от тези фитоценози. Освен характерните за местообитанието видове Cerastium alpinum, Erigeron alpinus, Gentianella bulgarica, Oxytropis campestris, Saxifraga oppositifolia, Silene acaulis и др., между които и Salix reticulata, в тези фитоценози навлизат много видове от околната растителност, развита на кисели скали и почви: Carex curvula, Dianthus microlepis, Festuca riloensis, Poa media, Sesleria comosa и др. За Пирин до сега в литературата има информация за един участък от високопланинската растителна покривка с площ само 4 m2 (по-скоро фрагмент, отколкото развита фитоценоза), където едификатор е Kobresia myosuroides. В действителност фитоценозите са няколко, като площта на две от тях е по около 0,5 hа. Заемат изпъкнали форми на релефа, силно каменисти, с неголям наклон и слабо развита почвена покривка. В състава на фитоценозите липсват Festuca riloensis, Sesleria comosa, обилието на Carex curvula, Poa media, Festuca airoides е ограничено, по-често срещани са Antennaria dioica, Anthy llis vulneraria, Carex kitaibeliana, Erigeron alpinus, Galium anisophyllon, Hieracium alpicola, Jasione laevis subsp. orbiculata, Juniperus sibirica, Minuartia verna, Primula minima, Sesleria coerulans, Trifolium repens subsp. orbelicum, Vaccinium uliginosum и др. Флористичният състав включва редките за флората на България видове Androsace villosa, Campanula cochlearifolia, Centaurea achtarovii, Festuca pirinica, Oxytropis urumovii, Rhodax alpestris, Thymus perinicus и др. Видовото разнообразие на лишеите и в тези фитоценози е голямо, но проективното им покритие най-често е ограничено. Разпространени са Brodoa intestiniformis,Flavocetraria nivalis,Cetraria aculeata, C. tristis, Lecanora polytropa и др.
Разглежданите фитоценози са реликтни за растителната покривка на България. Не се наблюдава тенденция за разширяване на заеманите участъци или формиране на нови. Рилските фитоценози са обособени в асоциация Seslerio-Elynetum bellardii към съюза Oxytropido-Elynion.Предложената като Elynetum pirinicum асоциация от Пирин е невалидно публикувана според член 2с на Кодекса за фитоценотична номенклатура (2002).
Друг едификаторен вид, който доминира в няколко много ограничени по площ фитоценози, установени на варовикова скална основа в Рила (вр. Дено) и Пирин, е скалната острица (Carex rupestris). На места изложението включва и южна съставна, а наклонът варира от 0° до 45°. Флористичният състав е сходен с този в ценозите на Kobresia myosuroides,но в Пирин се срещат и други локални ендемити като Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum, Papaver degenii, Saxifraga ferdinandi-coburgi, Thymus perinicus и др., както и балкански ендемити като Poa macedoniсa, Sesleria кorabensis и др. Проективното покритие варира в отделните участъци и на места е 30%.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Androsace villosa, Antennaria dioica, Armeria alpinа, Asperula cynanchica, Aster alpinus, Campanula cochlearifolia, C. rotundifolia, Carex curvula, C. kitaibeliana, C. rupestris, Cerastium alpinum, C. lanatum, Dianthus microlepis, Erigeron alpinus, Festuca airoides, F. pirinensis, F. pirinica, F. riloensis, Galium aniysophyllon, Gentiana verna, Gentianella bulgarica, Hieracium alpicola, Kobresia myosuroides, Linum capitatum, Lu zula pindica, Minuartia verna, Oxytropis campestris, Poa macedonica, P. media, Primula minima, Saxifraga ferdinandi-coburgi, S. luteoviridis, S. oppositifolia, Scutellaria alpina, Sesleria coerulans, S. comosa, S. korabensis, Silene acaulis, Thymus perinicus, Viola grisebachiana и др.
- Гъби: Макромицети – Geastrum shmidelii, Hygrocybe murinacea, Marasmius epidryas;Микромицети – Puccinia dioicae (по Carex atrata), Schizonella melanogramma (по Carex rupestris), Trachyspora intrusa (по Alchemilla flabellata); Лишеи: Alectoria ochroleuca, Cetraria islandica, C. nivalis, C. aculeata, Thamnolia vermicularis.
Разпространение в България. Пирин и Рила, над 2300 m надм. вис.
Консервационно значение. Местообитанието включва много редки и застрашени от изчезване реликтни и ендемични фитоценози и видове висши растения: Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum, Androsace villosa, Campanula cochlearifolia, Carex rupestris, Festuca pirinensis, F. pirinica, Kobresia myosuroides, Oxytropis campestris, O. urumovii, Papaver degenii, Pedicularis oederi, Poa macedoniсa, Saxifraga ferdinandi-coburgi, S. rocheliana, Thymus perinicus, Viola grisebachiana идр., както и консервационно значимия вид гъба Hygrocybe murinacea.
Отрицателно действащи фактори. Интензивен туризъм – находищата се пресичат от туристически пътеки и нарастващите потоци от туристи ги застрашават директно; евентуални строежи на туристически съоръжения ще ги унищожат.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Съобществата се намират в границите на националните паркове “Рила” и “Пирин” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и стриктно прилагане на нормативните документи и режими в националните паркове.
Литература. Roussakova 1995, 2000; Simon 1958; Velchev 1998.
Автор. Веска Русакова
