23G1
G. Гори
Гори от сребролистна липа (Tilia tomentosa)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.7C41 Silver lime woods; PAL. CLASS.: 41.841 Silver lime woods; HD 92/43: 91Z0 Moesian silver lime woods; Бондев (1991): 68 Гори на сребролистна липа (Tilieta tomentosae), на места възникнали вторично, 69 Смесени гори на сребролистна липа (Tilia tomentosa) и обикновен габър (Carpinus betulus) или цер (Quercus cerris), на места и горун (Quercus dalechampii), полски клен (Acer campestre) и др., 70 Смесени гори на сребролистна липа (Tilia tomentosa) и келяв габър (Carpinus orientalis), и мъждрян (Fraxinus ornus), на места възникнали вторично.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1 A2 C2 D2 E2 F2 G2 H1 L3].
Обща характеристика. Това местообитание e на горите с доминиране или съдоминиране на сребролистна липа (Tilia tomentosa). Въпреки, че видът има ареал от Югоизточна Европа до Югозападна Азия, самостоятелни фитоценози образува само в Южна Румъния, Източна Сърбия и Северна България.
В България горите на сребролистна липа са разпространени основно в Дунавската равнина и Североизточна България (Лудогорието), както и по-ограничено в Източния Предбалкан, в диапазона от 50–60 до 800–1000 m. Срещат се в хълмистите и предпланински райони, върху льосова или варовикова подложка. Заемат главно склоновете със северно и източно изложение, с наклон от 5 до 45°. По-рядко (в Лудогорието) се срещат по билата и на сравнително равни терени. Почвите са кестеняви черноземи (Kastanik chernozems), файоземи (Phaeozems) и лесивирани (Luvisols). Те са с развит хумусен хоризонт и са добре овлажнени. В тези гори няма същинска лятна суша, поради по-малкото изпарение и по-ниските температури през лятото. Високият им склоп не позволява формирането на богат тревен етаж, който допълнително би увеличил транспирацията и осушаването на почвата. В зависимост от локалните условия, тези фитоценози могат да бъдат определени като мезоксерофитни до ксерофитни.
Липовите гори са изразено монодоминантни. Освен основният вид – Tilia tomentosa, в дървесния етаж участват сравнително често Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. robur. На места, във влажните долове предимно в Лудогорието, като съдоминанти се срещат Carpinus betulus, Quercus frainetto, Q. petraea agg.Единичноучастват още Acer platanoides, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Sambucus nigra, Sorbus torminalis, Tilia cordata. В липовите гори няма развит храстов етаж. Единствено Staphylea pinnata, като сенкоиздръжлив вид, може да се среща по-често по склоновете на влажни долове. В някои фитоценози, които се срещат на по-ерозирали, варовити терени, Tilia tomentosa формира смесени съобщества с Carpinus orientalis. Другите храстови видове, които участват в състава на липовите ценози, са Berberis vulgaris, Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana, Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Viburnum lantana. Тревен етаж не се развива, освен някои сенкоиздръжливи видовe: Arum maculatum, Buglossoides purpurocaerulea, Dactylis glomerata, Hedera helix, Geum urbanum, Melica uniflora, Melittis melissophyllum, Ruscus aculeatus, Ruscus hypoglossum. Mного характерно е масовото развитие на пролетни ефемероиди, които на места могат да формират кратковременен етаж с покритие до 80%. Такива видове са Anemone ranunculoides, Convallaria majalis, Corydalis bulbosa, C. solida, Ficaria verna (= Ranunculus ficaria), Gagea minima, Galanthus elwesii, Helleborus odorus, Isopyrum thalictroides, Lamiastrum galeobdolon, Polygonatum latifolium, Pulmonaria officinalis, Scilla bifolia, Viola odorata, Viola reichenbachiana.Към тази група спадат и някои геофити (сред тях и орхидеи) с малко по-късно развитие в края на пролетта, като Asperula taurina, Carex pilosa, Cephalanthera damassonium, Lilium martagon, Limodorum abortivum, Platanthera chlorantha, Stellaria holostea и др. Повечето от тези видове са мезофити и представляват връзката с разред Fagetalia и съюз Carpinion betuli. Фитоценозите на сребролистната липа в Средна Дунавска равнина са представени от ендемичната асоциация Staphyleo-Tilietum tomentosa e. Те са реликтни от времето на максималното разпространение на мезофитната горска растителност (през атлантическия период на холоцена) в равнината. Поради влиянието на естествени и антропогенни причини (засушаване на климата, сечи, паша) са започнали процеси на деградация, които са свързани с осветляване и рудерализация на ценозите на сребролистна липа. Поради добрата си възобновителна способност, вкл. и от коренови издънки, бързия растеж и конкурентност, сребролистната липа е запазила и разширила присъствието си в естествените гори, в които в миналото вероятно различни видове дъбове са имали съдоминантна роля.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer campestre, A. platanoides, A. pseudoplatanus, A. tataricum, Anemone ranunculoides, Aremonia agrimonoides, Arum maculatum, Asperula taurina, Berberis vulgaris, Buglossoides purpurocaerulea, Carex digitata, C. pilosa, Carpinus betulus, C. orientalis, Cephalanthera damasonium, Convallaria majalis, Cornus mas, C. sanguinea, Corydalis bulbosa, C. solida, Corylus avellana, Crataegus monogyna, Dactylis glomerata, Euphorbia amygdaloides, E. polychroma, Ficaria verna (= Ranunculus ficaria), Fraxinus ornus, Fritillaria orientalis, Gagea lutea, G. minima, Galanthus elwesii, Geum urbanum, Glechoma hirsuta, Hedera helix, Helleborus odorus, Isopyrum thalictroides, Lamiastrum galeobdolon, Ligustrum vulgare, Lilium martagon, Limodorum abortivum, Melica uniflora, Melittis melissophyllum, Mercurialis ovata, Platanthera chlorantha, Polygonatum latifolium, Potentilla micrantha, Pulmonaria officinalis, Quercus cerris, Q. frainetto, Q. petraea agg., Q. robur, Ruscus aculeatus, R. hypoglossum, Sambucus nigra, Scilla bifolia, Sorbus torminalis, Staphylea pinnata, Stellaria holostea, Tilia cordata, T. tomentosa, Viburnum lantana, Viola odorata, V. reichenbachiana.
- Гъби: Макромицети – Amanita phalloides, Boletus fechtneri, B. luridus, Coprinus picaceus, Cortinarius bulliardii, Creolophus cirrhatus, Daedalea quercina, Dichomitus campestris, Fistulina hepatica, Ganoderma lipsiense, G. lucidum, Gymnopus fusipes, G. peronatus, Haasiella venustissima, Hebeloma radicosum, Helvella atra, Hericium erinaceum, Hohenbuechelia petaloides, Hygrophorus russula, Hymenoscyphus calyculus, H. fructigenus, Lactarius chrysorrheus, L. flavidus, L. insulsus, L. pyrogalus, L. zonarius, Leccinum carpini, L. quercinum, Marasmius rotula, Mutinus caninus, Ptychoverpa bohemica, Polyporus squamosus, P. umbellatus, Russula aurea, R. vesca, Sarcoscypha coccinea, Scleroderma citrinum, Sclerotinia coryli; Микромицети – Apiognomonia errabunda (по Tilia cordata), Diatrype stigma, Hypospilina pustulata, Microsphaera alphitoides (по Quercus spp.), Hypoxylon fuscum, Peronospora corydalis (по Corydalis spp.), Phyllactinia guttata (по Acer hyrcanum, Corylus avellana), Plasmopara pygmaea, Urocystis anemones (по Anemone nemorosa), Rhythisma acerinum (по Acer pseudoplatanus), Sawadaea bicornis, Septoria aceris (по A. hyrcanum, A. pseudoplatanus).
Разпространение в България. Основно в Предбалкана, Дунавската равнина и Североизточна България (Лудогорието) до 800–1000 m надм. вис.
Консервационно значение. Естествените гори на сребролистна липа са ендемично местообитание за България, Румъния и Сърбия и заемат неголеми територии у нас. Този факт увеличава значително ролята на България за тяхното опазване в рамките на ЕС. В тях се срещат и някои редки и защитени висши растения: Fritillaria orientalis, Galanthus elwesii, Limodorum abortivum, както и консервационно значими видове гъби – Cortinarius bulliardii, Creolophus cirrhatus, Geastrum melanocephalum, Haasiella venustissima, Helvella atra, Hericium erinaceum, Hohenbuechelia petaloides, Hygrophorus russula, Leccinum quercinum, Mutinus caninus, Polyporus umbellatus, Ptychoverpa bohemica. Липовите гори са важен ресурс за събиране на билка „липов цвят” и осигуряват паша на пчелите. Те имат и значима естетическа роля особено по време на цъфтежа на липата.
Отрицателно действащи фактори. Мащабни голи сечи, прекомерно ползване на дървесина, паша на домашни животни, осветляване и проникване на туфести житни треви, общото засушаване на климата. Негативно въздействие оказва събирането на липов цвят, при което се секат цели дървета и големи клони.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от горите на сребролистна липа попадат в защитени територии – природните паркове „Русенски Лом”, „Шуменско плато” и „Персина”, защитена местност „Каракуз”, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000. В част от липовите гори се прилагат изборни лесовъдски системи за управление и стопанисване. На много места са създадени и горски култури на сребролистна липа.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Флористични и фитоценотични проучвания, по-широко приложение на изборните лесовъдски системи, съобразени със съвременните схващания за устойчиво и природосъобразно управление на биологичните ресурси, дейности по възстановяване, картиране и мониторинг на най-запазените и уязвими фитоценози на сребролистна липа, както и обявяването им за защитени територии.
Литература. Калмуков 1987; Цонев 2003.
Автор. Росен Цонев
