23F5
F. Храстови съобщества
Храсталаци и ниски гори от пърнар (Quercus coccifera)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F5.1162 [Quercus coccifera] and [Quercus alnifolia] low woods; PAL. CLASS.: 32. 1162 [Quercus coccifera] and [Quercus alnifolia] low woods; Бондев (1991): 128 Вечнозелени храсталаци (псевдомакхия) с преобладаване на пърнар (Quercеta cocciferae) обикновено с горички от космат дъб (Quercus pubescens), келяв габър (Carpinus orientalis) и ксеротермни тревни формации.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Критично застрашено [CR – B1 C3 D3 E2 F2 G2 H2 I L2].
Обща характеристика. Местообитанието представлява вечнозелени твърдолистни храсталаци и ниски гори (псевдомаквиси) с преобладаване на пърнар (Quercus coccifera), принадлежащи към средиземноморския тип растителност. Срещат се в район с преходно-средиземноморски климат – мека и почти безснежна, но относително влажна зима, горещо и сухо лято с високи (активни) и средни температури. Определящи условия за развитието на тези типични средиземноморски фитоценози са отсъствието на много ниски зимни температури и наличието на високи (активни) температури, както и интензивното осветление. Отнасят се към ксерофитния екологичен тип – овлажнението е много ниско, изключително атмосферно, с по-високи стойности през есенно-зимния период и с голям летен дефицит. Пърнарът е типично вечнозелено дърво или храст с кожести твърди бодливи листа. Физиономично съобществата му имат храсталачен изглед – преобладаващата част от индивидите не надвишават 4 m височина и са с издънков произход. Срещат се и малки петна, групи и единични индивиди с височина 8–10 m и диаметър 30–40 cm. Храстовидната форма преобладава поради периодичното изсичане и пашата на селскостопански животни. Общата площ на тези съобщества в България е около 95 ha. Терените, които заемат, представляват основно била и изпъкнали склонове на хълмисти възвишения с наклон 30–40°. Доминират слънчевите изложения – южно и производни, източно, западно и много рядко северно. Основната скала е предимно силикатна – скали с плиоценска възраст (кристалинни шисти, магматити и плиоценски вулканити). Почвите са плитки, предимно ерозирани, канелено горски (Chromic) или рендзини (Rendzic), най-често маломощни, бедни или дори неразвити. На места, в резултат на ерозията, те са почти отмити и храстите растат върху скалната основа. По-широко са разпространени монодоминантните съобщества. Видовият състав на фитоценозите е богат. Включва около 110 вида (8 дървета, 9 храсти и 77 тревисти) висши растения. В тяхното изграждане, освен едификатора, често или по-рядко участват дървета, принадлежащи към средиземноморския или субсредиземноморския флорен елемент, като Carpinus orientalis, Celtis australis, Fraxinus ornus, Ostrya carpinifolia, Pistacia terebinthus, Pyrus amygdaliformis, Quercus pubescens. От храстите по-често се срещат Juniperus oxycedrus, Asparagus acutifolius, Colutea arborescens, Coronilla emerus subsp. emeroides, Jasminum fruticans, Paliurus spina-christi, а по-рядко: Asparagus verticillatus, Cistus incanus, Clematis viticella, Cotinus cogyggria, Ficus carica, Lonicera etrusca, Osyris alba, Phillyrea latifolia и др. В тревната покривка преобладават Anemone blanda, A. pavonina, Arum italicum, A. orientale, Astragalus gladiatus, Buglossoides purpurocaerulea, Clinopodium vulgare, Cyclamen hederifolium, Cynosurus echinatus, Dactylis glomerata, Euphorbia apios, Euphorbia barrelieri, Festuca thracica, Geranium robertianum, Melica ciliata, Aristella bromoides (= Stipa bromoides) и др.
По доминантния метод са описани следните асоциации: Quercus coccifera – Stipa bromoides; Quercus coccifera – Juniperus oxycedrus; Quercus coccifera – Juniperus oxycedrus – Brachypodium pinnatum; Quercus coccifera – Paliurus spina-christi; Quercus coccifera – Carpinus orientalis – Buglosoides purpurocaerulea; Quercus coccifera – Juniperus oxycedrus – Cistus incanus.
Характерно е, че фитоценозите на пърнара са силно разредени и образуват комплекси с ксеротермни тревни или храстови съобщества. В участъците с тревна растителност преобладават Astragalus onobrychis, Bothriochloa ischaemum, Chrysopogon gryllus, Cistus incanus, Medicago constricta, M. falcata, M. minima, M. rigidula, Poa bulbosa, Psilurus incurvus, Thymus atticus,Trachynia distachya(= Brachypodium distachyon). Тези комплекси са много богати и на видове със средиземноморски произход. Характерни представители на тази група са Alkanna tinctoria, Artemisia campestris, Astragalus monspessulanus, Astragalus spruneri, Avena clauda, Campanula glomerata, C. scutellata, Cleistogenes serotina, Colchicum bivonae, Crupina crupinastrum, Echinaria capitata, Festuca hirtovaginata, Fumana arabica, F. procumbens, Helianthemum nummularium, Hippocrepis ciliata, Koeleria nitidula, K. splendens, Logfia gallica, Lotus aegaeus, Onobrychis alba, Ononis adenotricha, Rostraria cristata, Salvia viridis, Scorzonera mollis, Securigera securidaca, Tremastelma palaestinum, Trifolium angustifolium, T. hirtum, T. purpureum, T. striatum, Trigonella monspeliaca, Valerianella discoidea, Velezia rigida, Xolanthes guttatus, Ziziphora capitata.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Anemone blanda, A. pavonina, Aristella bromoides (= Stipa bromoides), Arum italicum, A. orientale, Asparagus acutifolius, A. verticillatus, Astragalus gladiatus, Buglossoides purpurocaerulea, Carpinus orientalis, Celtis australis, Cistus incanus, Clematis viticella, Clinopodium vulgare, Colutea arborescens, Coronilla emerus subsp. emeroides, Cotinus cogyggria, Cyclamen hederifolium, Cynosurus echinatus, Dactylis glomerata, Euphorbia apios, E. barrelieri, Festuca thracica, Fraxinus ornus, Geranium robertianum, Jasminum fruticans, Juniperus oxycedrus, Melica ciliata, Ostrya carpinifolia, Osyris alba, Paliurus spina-christi, Phillyrea latifolia, Pistacia terebinthus, Pyrus amygdaliformis, Quercus coccifera, Q. pubescens.
- Гъби: Макромицети – Arachnopeziza aurelia, Hymenoscyphus fructigenus, Peniophora quercina; Микромицети – Gnomoniella carpinea, Hypospilina bifrons (по Quercus coccifera), Leveillula taurica, Neoerysiphe galeopsidis, Puccinia annularis (по Teucrium chamaedrys), Ochropsora ariae, Urocystis anemones (по Anemone pavonina), Puccinia coronata (по Dactylis glomerata), P. mentae (по Clinopodium vulgare), Septoria cyclaminis (по Cyclamen hederifolium), S. margaritae (по Cistus incanus), Tranzschelia discolor (по Anemone apennina и A. pavonina).
- Животни: Безгръбначни – Saga natoliae;Гръбначни – Eurotestudo hermanni, Sylvia cantilans, Hippolais olivetorum, Emberiza hortulana.
Разпространение в България. Струмска долина, южно от Кресненското дефиле – в полите на Малешевска планина при с. Каменица и южното подножие на Пирин – източно от р. Пиринска Бистрица, в района на с. Калиманци (южните склонове на хълма Св. Илия) и край селата Петрово, Кулата и Ново Ходжово. Единични индивиди се срещат и в долината на р. Места – между селата Гърмен и Дебрен, Гоцеделчевско. Субспонтанно се среща и в Източните Родопи – край с. Средна Каялоба; от 120 до 460 (840) m надм. вис.
Консервационно значение. Пърнаровите храсталаци и гори имат реликтен произход в България и формират северната граница на типичния средиземноморски тип растителност. Имат средообразуващо значение за десетки южни топлолюбиви видове растения и животни.В тях се среща консервационно значим вид гъба – Arachnopeziza aurelia.
Отрицателно действащи фактори. Целогодишна паша, дърводобив, изкореняване за земеделски площи и залесяването с черен бор.
Взети мерки за опазване. Видът е включен в “Червена книга на НР България” (1984) с категория “рядък вид”, а понастоящем е защитен от ЗБР, но не са обявени защитени територии за опазване на съобществата му. Част от находищата се намират в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Обявяване на защитени територии в районите на селата Каменица и Калиманци. Провеждане на мониторинг и разработване на план за действие за опазване на местообитанието с приоритети ограничаване и управление на пашата, изсичането и залесяването.
Литература. Бондев 1984; Велчев, Василев 1982; Китанов 1941; Стоянов 1924, 1941; Стоянов, Ахтаров 1955.
Автор. Чавдар Гусев
