23E4

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Алпийски и субалпийски затворени калцифилни тревни съобщества

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E4.41721 Rhodopide pungent fescue grasslands, E4.4173 Balkan oligophile cloused calcicolous grasslands; PAL. CLASS.: 36.41721 Rhodopide pungent fescue grasslands, 36.4173 Balkan oligophile closed calcicolous grasslands; HD 92/43: 6170 Аlpine and subalpine calcareous grasslands; Бондев (1991): 9 Калцифилни храстови, храстчеви и тревни формации (Festuceta penzesii, Sesleria korabensis, Astragaleta angustifoliae, Dryeta octopetalae, Chamaecytiseta absinthioides, Junipereta sibiricae, Junipereta pygmaei и др.), 31 Храстови (Junipereta sibiricae, Chamaecytiseta absinthioides) и тревни (Festuceta penzesii, Festuceta pirinensis, Festuceta hirtovaginatae и др.) формации на мястото на гори от черна мура (Pinus heldreichii).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B2 F2 G2 H2].

Обща характеристика. Калцифилните местообитания, заети от (почти) затворени фитоценози, доминирани най-често от средновисоки и високи многогодишни, предимно туфести житни видове, в някои планини се разполагат на доста големи площи главно в субалпийския пояс. Изложението е предимно южно, с южна съставна, западно или източно. Наклонът в повечето участъци е голям – 30–45°. По-голяма част от местообитанията са на плитки до средномощни хумусно-карбонатни почви, повече или по-малко скелетни, проветриви и доста сухи през голяма част от вегетационния период, с алкална до неутрална киселинност. Проективното покритие във фитоценозите е между 70 и 90%.

Въпреки че основните характеристики на местообитанията имат ясни параметри, които варират в ограничени граници, растителността се отличава с голямо флористично и фитоценотично разнообразие. Много от видовете са български или балкански ендемити, срещат се голям брой редки и застрашени таксони. Доминират главно ксерофитите. Освен облигатни калцифили, в състава на фитоценозите участват още факултативни калцифити и индиферентни към киселинността на почвите видове (част от тях имат също голямо обилие). Важна роля за състава на флорния комплекс на отделните фитоценози играе надморската височина. В резултат, фитоценозите, които представят това местообитание, са не само флористично богати, но са и с твърде различен състав. Почти всеки планински масив с по-голяма надморска височина има своя специфична група от фитоценози, а най-разнообразни са в Пирин и Славянка. Някои имат много ограничено разпространение.

Едни от най-представителните за тази група са ценозите на балканския ендемит бодлива власатка– Festuca penzesii (F. pungens gr., F. pungens var. penzesii). Те са характерни за двете югозападни планини на България – Пирин и Славянка. Фитоценозите са ендемични и за Балканския полуостров. У нас те са разпространени предимно между (1600) 1900 и 2500 m надм. вис., където покриват големи площи и са основен компонент на растителността върху варовик в тези планини. Заеманите участъци се характеризират най-общо като относително сухи варовити терени. Варовиковата скална основа често е силно напукана и натрошена и в много участъци излиза на повърхността. Склоновете като правило са с голям наклон и доминиращо южно, източно или западно изложение. Предпочитани са изпъкналите форми на релефа. Почвата е плитка, силно скелетна, ерозирана, в някои участъци е на петна между скалите или върху рохляка от скални късове при по-умерен наклон. Тревостоят е с различно проективно покритие в зависимост от степента на развитие на почвената покривка. В някои участъци той е силно разреден и тези фитоценози могат да прехождат към алкалните местообитания с отворени фитоценози. Доминиращата роля на бодливата власатка не навсякъде е силно изразена. На места има субдоминиращи или съдоминиращи един или повече видове, като Astragalus angustifolius, Bellardiochloa variegata (= Bellardiochloa violacea), Festuca dalmatica, F. nigrescens, Sesleria caerulea, S. korabensis и др. Едни от най-често срещаните полидоминантни фитоценози са със Sesleria coerulans. Както групата от тези фитоценози, така и всяка отделна фитоценоза се характеризират с богат флористичен състав, който е предимно от калцифилни видове. По-характерни са Achillea ageratifolia, Alyssum cuneifolium, Androsace villosa, Carex kitaibeliana, Cerastium alpinum subsp. lanatum, Festuca pirinensis, Gentiana verna, Linum capitatum и др. Възможно е в Родопите също да има фитоценози на този едификаторен вид.

Главно по склоновете на вр. Вихрен и по-рядко на вр. Синаница се срещат ендемичните за Пирин фитоценози на Festuca pirinensis (= Festuca bosniaca subsp. pir inensis).Местообитанията често са силно каменисти. В състава на тези фитоценози участват Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum, Bellardiochloa variegata, Bromus lacmonicus, Carex kitaibeliana, Cerastium lanatum, Koeleria eriostachya, Onobrychis pindicola subsp. urumovii, Scutellaria alpina, Sesleria coerulans и др.

Отново в Пирин, но и на Славянка, по склоновете, често с голям наклон, и по-рядко на билата в горската част на субалпийския пояс, се срещат фитоценози на реликтния балкански ендемит Festucopsis sancta. Терените са с южно (или с южна съставна) изложение на изпъкнали части от релефа. Почвите, формирани на мраморизирани варовици, са от типа рендзини, сравнително мощни, но с много скелетен материал, добре дренирани, проветриви и сухи. Фитоценозите са монодоминантни или с повишено участие на Sesleria korabensis, S. rigida, Stipa pennata.

Голяма част от фитоценозите, разпространени в долния субалпийски подпояс, са вторични на мястото на унищожени гори от Pinus heldreichii, P. nigra, Ostrya carpinifolia. Разглежданата група фитоценози са от клас Elyno-Seslerietea.

В субалпийския пояс на Западна и Средна Стара планина на плитка, слабо развита почва по склонове с голям наклон и варовикова скална основа се срещат съобщества, доминирани от Festuca balcanica subsp. balcanica и (много рядко) Festuca balcanica subsp. neiceffii. Част от фитоценозите на Festuca balcanica subsp. balcanica са монодоминантни, други имат съедификатори или субедификатори.В състава им участват още Achillea ageratifolia,Deschampsia flexuosa, Festuca nigrescens, Juniperus sibirica, Luzula luzuloides, Saxifraga rocheliana, Sesleria caerulea и др. Festuca balcanica не е облигатен калцифил, тя формира фитоценози и на силикат. Затова само част от широко разпространените ценози на този вид в Средна и Западна Стара планина могат да бъдат включени в разглеждания тип местообитание. Такава е ситуацията и с фитоценозите на Carex kitaibeliana. В състава на ценозите в алкална среда участват Anthyllis vulneraria, Asperula capitata, Minuartia verna, Rhodax canus, Sesleria rigida и др.

В Стара планина към този тип местообитание са отнесени и местообитанията с фитоценози, доминирани от Festuca xanthina и от Bromus erectus. Те имат много ограничено разпространение в централната и западна част на планината. Съобществата на Festuca xanthina (златиста власатка, рядък за флората на България вид) са формирани на стръмни скалисти ерозирани участъци около и над 900 m надм. вис. Те са много редки и заемат ограничени площи. Почвите са плитки рендзини. Флористичният им състав (Alyssum repens, Asperula capitata, Aster alpinus, Carex kitaibeliana, Dianthus petraeus, Draba lasiocarpa, Minuartia verna, Primula veris, Seseli rigidum, Sesleria rigida и др.) представлява интерес, тъй като този тип местообитание има много ограничено разпространение и в съседните на България Сърбия и Румъния с фитоценози, обособявани в различни асоциации. Отнасяни са към съюза Seslerion rigidae. Синтаксономията на българските ценози не е изяснена, включително и принадлежността им към по-висши синтаксони.

Bromus erectus,силно полиморфен вид, формира много рядко и на малки площи съобщества по първични варовикови скални терени, предимно с южна експозиция и с каменлива почва. Флористичният им състав е сходен с този на Festuca xanthina.

Главно в Западна Стара планина (и на територията на Сърбия), на варовикова скална основа фитоценози образува и Festuca paniculata,но почвите не винаги са плитки с алкална реакция. На места те имат значителна площ. Власатката изразено доминира.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Пирин, Славянка, Стара планина и ограничено в Рила, 1500–2500 m надм. вис.

Консервационно значение. В състава на фитоценозите (някои ендемични) участват много балкански, български (някои локални) ендемити и редки за флората на България висши растения: Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum, Arctostaphylos uva-ursi, Asperula capitata,Betonica bulgarica, Campanula transsilvanica, Carex parviflora, Carum rigidulum subsp. bulgaricum, Chondrilla urumoffii, Daphne oleoides, Draba athoa, Erysimum slavjankae, Galium rhodopeum, Laserpitium siler, Lathyrus linifolius, Leontopodium alpinum, Minuartia bulgarica, Verbascum humile, Veronica austriaca subsp. neiceffii и др., а също и консервационно значимият вид гъба Hygrocybe murinacea.

Отрицателно действащи фактори. Всички фитоценози се използват като пасища, въпреки ниската им фуражна стойност. Прекомерно пасищно натоварване води до негативна промяна в растителността и местообитанията.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от находищата попадат в границите на националните паркове “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан”, резерват “Алиботуш” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието. Регулиране на пашата – умерен пасищен режим е необходим за поддържане флорния състав и структурата на фитоценозите и спецификата на местообитанията.

Литература. Мешинев и др. 2000; Simon 1958.

Автор. Веска Русакова


Алпийски и субалпийски затворени калцифилни тревни съобщества (карта на разпространението)