22G1
G. Гори
Гори от маклен (Acer monspessulanum)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.7C34. Moesian thermophilous maple woods; Pal. Class.: 41.834. Moesian thermophilous maple woods; Бондев (1991): 116 Гори от маклен (Acereta monsessulani), примесени предимно с мъждрян (Fraxinus ornus) или с келяв габър (Carpinus orientalis), на места възникнали вторично.
Природозащитен статут. БК.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 C2 D2 E2 F2 G2 H I J L2].
Обща характеристика. Това местообитание се представлява от съобществата на маклен (Acer monspessulanum), които имат средиземноморски произход и се отличават с повече или по-малко ксерофилен характер. Макленът (Acer monspessulanum) е невисоко дърво (8–10 m) със срещуположно разположени кожести лъскави триразделни листа и успоредни помежду си крилца на плодчетата, с почти целокрайни дялове. Съобществата на маклена в Западен Предбалкан обикновено заемат склонове с 15–30 ° наклон, в интервала между (200) 600 и 1000 m надм. вис. и с южно изложение или такова с южна компонента. Основната скала е варовик, а почвите са хумусно-карбонатни (Leptosols Rendzic), плитки и силно разкъсани, на места с излаз на основната скала.
В южните части на страната, особено в районите с по-малка надморска височина, съобществата на маклена не показват такава привързаност към варовитите терени и маломощните почви. Това се обяснява с по-топлия климат в тези части (преходно-медитерански). В Източните Родопи съобществата на Acer monspessulanum обитават стръмни до много стръмни каменисти сипеи върху скали с вулканичен произход.
Макленът образува чисти или смесени съобщества или участва като елемент от други дървесни широколистни фитоценози, изключително в ксеротермния дъбов пояс. По екологичните си особености фитоценозите на маклена се отнасят към ксерофитния тип растителност. Това произтича както от неговата екологична характеристика (макленът е термофилен вид), така и от участващите в състава на съобществата му дървесни, храстови и тревисти видове: Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Brachypodium pinnatum, Carpinus orientalis, Cotinus coggygria, Melica ciliata, M. uniflora, Quercus pubescens, Syringa vulgaris,Vincetoxicum hirundinaria и др. На места, където релефът създава условия за поддържане на по-висока въздушна влажност, може да се наблюдава активно участие на видове с по-мезофилна природа: Carex brevicollis, Geranium macrorrhizum, Piptatherum virescens и др.
Съобществата на маклена в България са изследвани само по доминантния метод за класификация на растителността и са описани 7 асоциации от формацията Acereta monspessulani от района на Западния Предбалкан и Врачанска планина.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer monspessulanum,Bothriochloa ischaemum(= Dichanthium ischaemum), Carex brevicollis, Carpinus orientalis, Cornus mas, Crataegus monogyna, Fragaria vesca, Fraxinus ornus, Geranium macrorrhizum, Piptatherum virescens, Quercus pubescens, Syringa vulgaris, Viola alba.
- Животни: Eptesicus serotinus, Nyctalus noctula, Pipistrellus nathusii, P. pipistrellus.
Разпространение в България. Западен Предбалкан (района на Белоградчик, Монтана и Врачанска планина), Струмската долина и Източните Родопи; докъм 600 m надм. вис.
Консервационно значение. Фитоценозите на маклена са реликтни елементи от растителната покривка на страната. В тях участват реликтни (Acanthus balcanicus, Carex brevicollis, Corylus colurna, Ferula heuffelii, Syringa vulgaris) и редки (Ferula heuffelii, Festuca balcanica, Achnatherum calamagrostis) растения. На места в Западния Предбалкан, при с. Горна Вереница, в макленовите съобщества се среща балканският ендемит Ramonda serbica.
Отрицателно действащи фактори. На много места съобществата на маклена са силно намалели, като горите са унищожени от различни стопански дейности в т. ч. и от неконтролируеми сечи или поради естествени сукцесионни процеси. Част от ценозите са превърнати в редини. Дървесината на маклена се е използвала в миналото от местното население поради добрите си механични качества за производството на различни битови предмети.
Взети мерки за опазване. Част от съобществата на маклена попадат на територията на природен парк „Врачански балкан” и са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 в Източни Родопи, Западен Предбалкан и Струмската долина.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на представителни съобщества и обявяване на защитени територии за опазване на местообитанието.
Литература. Велчев 1971; Велчев и др. 1965; Велчев, Бондев 1984б.
Автор. Владимир Вълчев
