22F4
F. Храстови съобщества
Странджански храсталаци от пирен (Erica arborea) и калуна (Calluna vulgaris)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F4.22C Pontic ling heaths; PAL. CLASS.: 31.22C Pontic ling heaths; HD 92/43: 4030 European dry heaths.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 B1 C3 D3 E2 F2 G2 H2 I L1].
Обща характеристика. Местообитанието представлява мезофилни до ксерофилни храстови съобщества от вечнозелени микрофилни (теснолистни) представители на сем. Ericaceae – пирен (Erica arborea) и калуна (Calluna vulgaris), върху силикатни терени, в условията на влажен крайморски климат по северните склонове на ридовете на Странджа планина. Такива съобщества са характерни за равнините и ниските хълмисти райони на Западна, Централна, Северна и Югоизточна Европа, в условията на приморски, топъл и сравнително влажен (атлантически, субатлантически и средиземноморски) климат. В границите на ареалите си тези два вида проявяват екологична и фитоценотична пластичност, която в условията на топлия и влажен климат по крайбрежните и приморски райони на Черно море, в т. ч. и Странджа планина, им позволява паралелно разпространение и съвместно съществуване. В другите части на ареалите си E. arborea и C. vulgaris не образуват смесени фитоценози. Това придава оригинални черти на тези съобществата в черноморската част на техния ареал.
По северните ридове на Странджа планина C. vulgaris и E. arborea образуват най-често монодоминантни и по-рядко смесени съобщества, обикновено с преобладаване на един от двата вида в зависимост от микрорелефните, почвените и микроклиматичните условия. Заемат най-често припечни изложения на стръмни и сухи места. Почвите са средно дълбоки до плитки, често каменливи, от типа канелени горски (Chromic Cambisols) или жълтоземи (Alisols). По-широко разпространение имат т. нар. “калунаци” – храсталачни съобщества с доминиране на Calluna vulgaris, които се срещат в източната и западната част на българска Странджа, в район, съвпадащ с разпространението на източния бук. Растат предимно на силно ерозирани почви, в периферията на разредени горски съобщества или вторично навлизат в изоставени обработваеми земи или пасища. Calluna vulgaris e 20–70 cm високо храстче с възходящи или изправени клонки, с керемидообразно припокриващи се 2–3 mm дълги, линейни листа и розови цветове. Нейните храсталаци са гъсти и проективното им покритие варира средно между 60% и 70%.Видовият им състав е сравнително беден (заради изразената доминантна роля на калуната), като най-често участват ниските храстчета Cistus incanus и Genista carinalis, и тревистите видове Anthoxanthum aristatum, Carlina vulgaris, Briza maxima, Dorycnium graecum, Hypericum cerastoides, H. montbretii и др. На места с много високо обилие се явява и Ptеridium aquilinum.
Монодоминантните храсталаци от Е. arborea се срещат сравнително по-рядко и тяхното разпространение е ограничено в зоната на разпространение на Rhododendron ponticum, по-често в района на с. Кости, вр. Ходжата, местн. Каменска бърчина, местн. Пазлашко бърдо и местн. Старо Резово. Заемат най-припечните изложения, на плитки, наклонени, стръмни и сухи места върху пясъчници. Е. arborea e храст или ниско дърво (в Странджа – до 1,5 m височина) с кафява кора, изправени клонки, 4–6 mm дълги тясно линейни листа и дребни бели цветове. Образува плътни обраствания с проективно покритие 60–70% или разредени храсталаци, които заемат неголеми площи. Видовият състав е сравнително богат. Храстовият компонент се допълва най-често от Cistus incanus (в някои случаи и с Cytinus clusii), Cistus salvifolius, Genista carinalis, и по-рядко от Calluna vulgaris. Тревистите растения са представени от някои многогодишни треви: Chrysopogon gryllus, Anthemis tinctoria, Brachypodium pinnatum, Dorycnium graecum, Echium plantagineum, Hypericum cerastoides, H. montbretii, H. perforatum, H. rumeliacum, Poa bulbosa, Stachys angustifolia, S. thracica,Teucrium chamaedrys, T. polium и множество терофити: Aira elegantissima, Anthoxanthum aristatum, Apera spica-venti, Briza maxima, Centaurium maritimum, Crepis setosa, C. zacintha, Cynosurus echinatus, Euphorbia serrulata,Gastridium ventricosum, Linaria pelisseriana, Linum corymbulosum, Lotus angustissimus, Ornithopus compressus, Psilurus incurvus, Teesdalia coronopifolia, Trifolium purpureum, Xolanthes guttatus, Нypochoeris glabra и др.
Най-често храсталаците от пирен и калуна имат вторичен произход и са резултат от деградация (разреждане, изсичане или унищожаване) на разредени гори от Quercus polycarpa и Quercus frainetto с подлес от Calluna vulgaris или Erica arborea. На местата с най-голяма ерозия, които са заети от такива съобщества, е невъзможно възстановяване на коренните дъбови гори.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Aira elegantissima, Anthoxanthum aristatum, Briza maxima, Calluna vulgaris, Chrysopogon gryllus, Cistus incanus, C. salvifolius, Cytinus clusii, Dorycnium graecum, Echium plantagineum, Erica arborea, Gastridium ventricosum, Genista carinalis, Hypericum cerastoides, H. montbretii, Lotus angustissimus, Ornithopus compressus, Poa bulbosa, Psilurus incurvus, Teesdalia coronopifolia, Xolanthes guttatus.
- Гъби: Макромицети – Pisolithus arhizos; Микромицети – Blumeria graminis (по Poa bulbosa), Leveillula taurica (по Teucrium polium), Peronospora leptoclada (по Cistus incanus), Septoria margaritae (по C. incanus и C. salvifolius), Uromyces anthyllidis (по Dorycnium graecum), U. euphorbiae-corniculati (по Lotus angustissimus).
Разпространение в България. Странджа планина – ограничени площи в източната част, в районите между селата Кости, Бродилово, Резово, Сливарово и на запад и североизток от гр. Малко Търново; северно от с. Звездец; между 100 и 500 m надм. вис.
Консервационно значение. Наред с доминантите – Erica arborea и Calluna vulgaris, които са редки растения и са защитени от ЗБР, консервационна значимост имат и следните видове висши растения: Centaurium maritimum, Cistus salvifolius, Cytinus clusii, Echium plantagineum, Stachys thracica и др., както и гъбата – Pisolithus arhizos.
Отрицателно действащи фактори. Сукцесия на горски съобщества, паша на селскостопански животни и залесяване с черен бор.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в приложение № 1 на ЗБР. Представителни територии от него са включени в природен парк “Странджа” и в защитена местност “Пирена”, резерватите “Силкосия”, „Витаново”, „Узунбуджак”, “Средока” и др. Находищата попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на мониторинг и фитоекологични изследвания, както и управление на пашата в находищата извън защитените територии.
Литература. Йорданов 1939; Палашев 1976; Патронов 2004; Стефанов 1924.
Автор. Чавдар Гусев
