22E4

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Алпийски ацидофилни тревни съобщества

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E4.3941 Oro-Moesian crooked sedge grasslands, E4.39421 Rhodopide Festuca riloensis grasslands, E4.3943 Oro-Moesian Festuca airoides grasslands, E4.3944 Oro-Moesian Sesleria comosa grasslands, E4.3945 Oro-Moesian Agrostis rupestris grasslands, Juncus trifidis grasslands; PAL. CLASS.: 36.3941 Oro-Moesian criiked sedge grasslands, 36.39421 Rhodopide Festuca riloensis grasslands, 36.3943 Oro-Moesian Festuca airoides grasslands; 36.3944 Oro-Moesian Sesleria comosa grasslands; 36.3945 Oro-Moesian Agrostis rupestris grasslands; HD 92/43: 6150 Siliceous alpine and boreal grasslands; Бондев (1991): 1 Ацидофилни и психрофитни тревни (Cariceta curvulae, Festuceta riloensis, Seslerieta comosae, Junceta trifidi, Festuceta airoides, Agrostideta rupestris и др.) и храстчеви формации (Saliceta herbaceae, Saliceta retusae, Empetreta nigrae, Vaccinieta uliginosi и др.).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Уязвимо [VU – A1, 2 B1 C2 D2 H2].

Обща характеристика. Типът местообитание на алпийските тревни фитоценози на силикатна скална основа, изградени от аркто-алпийски, алпийски и ендемични таксони, е локализиран по най-високите, открити за силни ветрове била, върхове и склонове с различно изложение и наклон (около и над 2500 m надм. вис.) и в границите на Балканския полуостров са представени най-пълно в Рила планина. Единствено в Рила има ясно формиран алпийски пояс, развит върху силикатни скали. В Пирин, въпреки голямата му надморска височина – почти сходна с тази на Рила, алпийският пояс и алпийският тип растителност са по-слабо изразени в сравнение с тези в Рила, което е свързано с особеностите на релефа – отсъствие на добре изразени широки била с голяма надморска височина, силно скалист и каменист характер на релефа и др. Много рядко отделни фитоценози от алпийски тип се срещат и в границите на горния субалпийски подпояс, но имат незначителна площ и не променят характера на субалпийската растителна покривка. Фрагменти от алпийска растителност има почти във всички останали български планини с височина над 2000 m. Основен фактор за тяхното развитие са силните студени северозападни ветрове, които духат почти целогодишно по откритите била на планините у нас. Силикатните скали са представени от гранити, сиенити, гнайси и др. Почвите са планинско-ливадни торфенисти, с различна степен на развитие и мощност, умерено влажни, на места през летните месеци до сухи, с различно съдържание на скелетен материал в отделните участъци на планините. Прахообразната им структура ги прави силно податливи на ветрова ерозия при унищожаване на растителността. Постоянните силни ветрове оставят често без снежна покривка високите била, върхове и склонове (което е една от предпоставките за развитие на алпийски тип фитоценози и в относително по-ниски планини) и поставят растенията в екстремни условия на съществуване. Вегетационният период е кратък – около 4 месеца. Височината на растенията е силно ограничена, развитието им е забавено, проективното покритие варира в зависимост от типа и сукцесионните стадии на фитоценозите.

Флористичният състав на алпийските фитоценози е сравнително беден. В алпийския пояс на Рила има около 100 вида висши растения, без мъховете. Част от тях са свързани само с алпийския тип растителност, други имат по-голяма вертикална амплитуда на разпространение. Въпреки значителната надморска височина, изложението, наклонът на даден участък, мощността на почвата и други различия в характеристиките на местообитанията в отделните участъци оказват съществено влияние върху състава на фитоценозите. То обаче се изразява в по-голяма степен чрез обилието на един или друг вид, отколкото чрез присъствието или отсъствието на видовете в отделните фитоценози. Тази всеобща черта на алпийския тип растителност в Европа създава трудности при нейната синтаксономия.

Основните ценообразуващи видове в алпийския пояс са високопланинската гъжва (Sesleria comosa) ирилската власатка (Festuca riloensis)–балкански ендемити, извитата острица (Carex curvula) искалната полевица (Agrostis rupestris) – алпийски флорни елементи, триделната дзука (Juncus trifidus) иброловата власатка(Festuca airoides) – бореални флорни елементи. Към тях могат да се добавят и някои други едификаторни видове, но със значително по-ограничено разпространение на фитоценозите им, като Carex kitaibeliana (разпространен в Пиренеите, Апенините и на Балканския п-в и има широка екологична амплитуда), Carex tricolor (български ендемит), Carex rupestris и др. По-голяма част от алпийските фитоценози принадлежат към две основни асоциации: Carici-Festucetum riloensis и Agrostio-Seslerietum comosaе, които са част от регионалния за Балканския полуостров съюз Seslerion comosae. Местообитанията на първата асоциация са изложени повече на силни ветрове, отличават се с по-слабо развити почви, на места скелетни, в някои участъци и доста сухи през летните месеци, което определя доминиращото участие в част от фитоценозите на рилската власатка (Festuca riloensis). Нейните фитоценози са локализирани в най-неблагоприятните за развитие на растителността участъци от алпийския пояс. Това като правило са най-много изложените на силните северозападни студени ветрове части от билата на планините. През зимните месеци те отвяват снега и растенията остават незащитени от студа и изсушаващия вятър. Интересен факт е, че в други планини на Балканския полуостров, очевидно в резултат на друга съвкупност от екологични фактори, фитоценозите на рилската власатка заемат много по-благоприятни за развитие на растителността терени, в сравнение с тези в българските планини. У нас това са най-бедните по флористичен състав, най-ниско продуктивни, често с много ниско проективно покритие алпийски тревни фитоценози. Върху сравнително по-мощни и относително по-добре овлажнявани през лятото почви, главно в понижени участъци от релефа и на северни склонове, където се задържа повече и по-дълго сняг, във фитоценозите от тази асоциация доминира извитата острица (Carex curvula). Растителната покривка в тях е с по-високо проективно покритие, растенията са малко по-високи. В състава им участват с по-голямо обилие видове, свързани с повече влага в почвата, като Primula minima, Campanula alpina, Ranunculus crenatus и др. Извитата острица не образува плътен чим, което благоприятства разпространението на повече видове.

Почвите под втората асоциация се отличават с по-значителна мощност, участъците са по-запазени от въздействието на ветровете, през лятото в почвата се задържа повече влага. В такива местообитания доминира високопланинската гъжва (Sesleria comosa). Фитоценозите на този вид имат по-широко разпространение от това на другите два алпийски вида. В рамките на асоциацията на Sesleria comosa са обособени четири субасоциации, отразяващи известно вариране в характеристиките на местообитанията на асоциацията. Често проективното покритие в тази група фитоценози е високо, фитомасата на единица площ е определено повече, отколкото в асоциацията на рилската власатка и извитата острица.

В изграждането на разгледаните фитоценози почти неизменно, в много случаи с високо и дори еднакво обилие с това на другите три основни ценозообразуващи видове (Sesleria comosa, Festuca riloensis и Carex curvula),участва и броловата власатка (Festuca airoides). Много често срещани в алпийските фитоценози, някои с по-голямо, други с по-малко обилие, са Agrostis rupestris, Antennaria dioica, Armeria alpinа,Avenula versicolor, Campanula alpinа subsp. orbelica, Dianthus microlepis, Juncus trifidus, Luzula pindica, Pedicularis orthantha, P. verticillata, Poa media, Potentilla ternatа, Primula minima, Scleranthus neglectus, Thymus jankae, Veronica bellidioides, Cetraria islandica и др.

В Стара планина на върховете Ботев, Малък Юмрук, Зли връх и други има фитоценози, близки по характер и състав до рилските. В някои от тези фитоценози доминира Festuca riloensis, в други – Juncus trifidus (главно в каменисти участъци), Festuca airoides, Carex curvula и др. Алпийският тип фитоценози по високите била в други райони на Стара планина и върхове на Славянка, Беласица, Осогово имат флорен състав сходен с този на фитоценозите от алпийския пояс на Рила и Пирин, но често включват и елементи от субалпийската тревна растителност: Bellardiochloa variegata (= Bellardiochloa violacea), Bruckenthalia spiculifolia, Deschampsia flexuosa, Festuca nigrescens и други. Това важи особено за съобществата, доминирани от Sesleria comosa и Festuca airoides. Но те най-често са на границата със субалпийския пояс, т. е. при по-малка надморска височина.

Фитоценозите, доминирани от скалната полевица (Agrostis rupestris), имат доста ограничено разпространение в алпийския пояс. Заемат малки, много ерозирани участъци с плитка, силно скелетна почва. Имат беден флористичен състав, ниско проективно покритие и крайно ниска продуктивност.

В ролята на доминант, макар и много рядко, в Рила се явява и българският ендемичен вид трицветната острица (Carex tricolor). Негови фитоценози са намерени на границата със субалпийския пояс на относително добре развити почви. Терените са умерено наклонени, някои склонове са изложени на северозападни ветрове, но под билните участъци и снежната покривка през зимата не се отвява, а през лятото почвата е достатъчно влажна. Други рядко срещани алпийски съобщества са тези на ериковата острица (Carex ericetorum var. approximata). Видът се намира у нас само в алпийския пояс на Рила и Пирин, но за сега фитоценози с този едификаторен вид са установени само в Рила. Заеманите терени са билни, силно каменисти, относително сухи. Проективното покритие на растителността е 60–80%. Особено интересни от редките фитоценози на силикат в алпийския пояс на планините в България безспорно са тези на скалната острица (Carex rupestris). Разпространени са предимно в Рила и много ограничено в Пирин над 2400 m надм. вис., както върху силикат, така и върху варовик.

Всички алпийски фитоценози принадлежат на коренната растителност. Макар че не се отличават с висока продуктивност, те се използват интензивно векове наред като пасища.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Основно в Рила и Пирин, фрагментарно в планините с надморска височина над 2000 m: Стара планина, Витоша, Родопите, Осогово, Славянка на (2000) 2500–2925 m надм. вис.

Консервационно значение. Висока типичност и представителност за Балканския полуостров и България на алпийска растителност, включително ендемични фитоценози на Sesleria comosa и Festuca riloensis, участие на балкански ендемити: Pedicularis orthantha, Campanula alpina subsp. orbelica, защитени от закона редки растения: Gentiana frigida, Pedicularis oederi, Phyteuma confusum, Pulsatilla vernalis и др., консервационно значими видове гъби: Arrhenia spathulata, Rutstroemia calopus, редки за страната фитоценози: Festuco riloensis-Caricetum rupеstris, Caricetum tricolori и др.

Отрицателно действащи фактори. Паша и интензивен туризъм. Алпийската растителност се е използвала за паша векове наред. Местообитанието обаче е лабилно, растителността и почвите са силно уязвими при прекалено отъпкване и разбиване на тревния чим, в резултат на което настъпват бързи деструктивни процеси. Интензифицирането на туризма води до строеж на пътища, ски писти и други туристически съоръжения, до увеличаване на човешкото присъствие и унищожаване на високопланинската растителност.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Част от алпийските силикатни тревни съобщества са в границите на националните паркове “Рила”, “Пирин” и “Централен Балкан” и природен парк “Витоша”, и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и стриктно прилагане на нормативните документи и режими в националните паркове.

Литература. Бондев 1991; Стоянов и др. 1951; Roussakova 2000.

Автор. Веска Русакова


Алпийски ацидофилни тревни съобщества (карта на разпространението)