21G1
G. Гори
Гори от воден габър (Ostrya carpinifolia)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.7C12 Supra mediterranean hop-hornbeam woods, G1.7C13 Montane hop-hornbeam woods; PAL. CLASS.: 41.812 Supra mediterranean hop-hornbeam woods, 41.813 Montane hop-hornbeam woods; Бондев (1991): 47 Смесени гори от мизийски бук (Fagus sylvatica subsp. moesiaca) и воден габър (Ostrya carpinifolia), 64 Гори и храсталаци от воден габър (Ostryeta carpinifoliae), на места възникнали вторично, 67 Гори от черен бор (Pinus nigra) и воден габър (Ostrya carpinifolia).
Природозащитен статут. БК.
Категория. Уязвимо [VU – A1 B2 C1 D2 E2 F1 G1 H2I L2].
Обща характеристика. Ареалът на терциерния реликт воден габър (Ostrya carpinifolia) покрива югозападната част на Европа (видът расте също в Югозападна Азия), като центърът на неговото разпространение попада около Адриатико-Илирийския район. В България водният габър е разпространен в нейната западна половина, в райони със субмедитеранско влияние. Особено добре съобществата на този вид са представени в Родопите, в долините на реките Чая, Въча, Чепинска, в района на Смолян; по склоновете на долината на р. Места (Момина клисура); по склоновете на Славянка; в долините на реките от водосбора на р. Струма (Санданска Бистрица, Благоевградска Бистрица, Кресненското и Земенското дефилета, Влахина планина). Срещат се в Средна гора, по южните склонове на Средна Стара планина и в долината на р. Осъм (Троянско) и на други места.
Водният габър формира както горски, така и храстови ценози предимно на варовикова, по-рядко на силикатна скална основа. Терените са предимно скалисти. Почвената покривка най-често е слабо развита, хумусно карбонатна от типа рендзини (Leptosols Rendzic). Местообитанията са установени предимно на стръмни склонове, предпочитани са тези със северно изложение и в дълбоки влажни дерета, обезпечени с висока влажност на въздуха и почвите. Значителна част от ценозите са първични, но на места има и появили се вторично. В Родопите Ostrya carpinifolia участва или изцяло изгражда втори етаж в горите от Pinus nigra. След изсичане на черния бор се формират вторични ценози на воден габър.
Най-големи площи ценозите на водния габър заемат в предпланините и в долните части на планините докъм 900 m надм. вис., по-рядко достигат 1300–1400 m надм. вис., като се развиват в пояса на мезофилните габърови и букови гори. Развитието им в различни климатични условия свързани с географската ширина (в континентален и субмедитерански климат) и надморската височина (в ксеротермния дъбов пояс и в зоната на мезофитните габърово-букови гори) намира израз в особеностите на техния флористичен състав и структура. Различията във флористичния състав на ценозите, формирани при различни екологични условия дават основание за разграничаване поне на две групи (с преходи между тях): субмедитерански и планински съобщества на воден габър. Фитоценозите локализирани под 900 m надм. вис. са по-често свързани със субмедитеранския тип местообитания. Монодоминантните ценози са срещани сравнително по-рядко от полидоминантните, както е и в габърово-буковия пояс. По-големи площи те заемат в Славянка и някои райони на Родопите. В повечето участъци в състава им с различно обилие, често като съдоминанти, участват и други дървесни видове: Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Pinus nigra, Quercus pubescens др. В храстовия етаж участват Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana, Cotinus coggygria, Cotoneaster nebrodensis, Juniperus oxycedrus, Paliurus spina-christi, Syringa vulgaris,допълвани в най-югозападните райони на страната, с най-изразено субмедитеранско влияние, от други южни видове като Coronilla emerus, Pistacia terebinthus и др. Храстовите видове не винаги образуват добре изразен етаж. Тревната покривка като правило има високо покритие, свързана е още по-тясно със скалистите екотопи на тези ценози и се характеризира и със значително участие на сциофилни видове, което отличава ценозите на водния габър от тези на косматия дъб (Quercus pubescens), развити в съседство. Често срещани, някои с голямо обилие, са Aremonia agrimonoides, Brachypodium pinnatum, Luzula luzuloides, Melica uniflora, Poa nemoralis и др.На места в Родопите и в Стара планина се среща и терциерният реликт Haberlea rhodopensis. Тази група фитоценози могат да бъдат отнесени към съюза Ostryo-Carpinion orientalis, разпространен широко на територията на бивша Югославия и Гърция.
Ценозите, локализирани в по-мезофилна среда, най-често над 900 m надм. вис., са част от планинския пояс и включват в състава си повече видове, които са характерни за габърово-буковите гори: Quercus dalechampii,по-ограничено Acer hyrcanum, Carpinus betulus, Fagus sylvatica, Fraxinus excelsior. В тревната покривка са разпространени Hedera helix, Mercurialis perennis, Polypodium vulgare, Tamus communis и др. Субмедитеранските видове изчезват, увеличава се мезофилния характер на ценозите.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer hyrcanum, Aremonia agrimonoides, Brachypodium pinnatum, Carpinus betulus, C. orientalis, Cornus mas, C. sanguinea, Corylus avellana, Cotinus coggygria, Cotoneaster nebrodensis, Fagus sylvatica, Fraxinus ornus, Haberlea rhodopensis, Hedera helix, Juniperus oxycedrus, Luzula luzuloides, Melica uniflora, Mercurialis perennis, Paliurus spina-christi, Pinus nigra, Poa nemoralis, Polypodium vulgare, Quercus dalechampii, Q. pubescens, Syringa vulgaris, Tamus communis.
- Гъби: Макромицети – Boletus depilatus, Inonotus hispidus;Микромицети – Apiognomonia ostryae, Plagiostoma arnstadtiense (по Ostrya carpinifolia), Ascochyta syringae, Phyllactinia fraxini (по Fraxinus excelsior), Microsphaera alphitoides (по Quercus cerris и Q. frainetto), Phyllactinia guttata, Sawadaea bicornis (по Acer hyrcanum).
- Животни: Chiroptera – Nyctalus noctula, Eptesicus serotinus, Pipistrellus pipistrellus, Hypsugo savii, Myotis mystacinus, Myotis capaccinii, Barbastella barbastellus.
Разпространение в България. Родопите – в долините на реките Чая, Въча, Чепинска, в района на Смолян; по склоновете на долината на р. Места (Момина клисура), по склоновете на Славянка, в долините на реките от водосбора на р. Струма (Санданска Бистрица, Благоевградска Бистрица, Кресненското и Земенското дефилета, на Влахина планина). Срещат се в Средна гора и по южните склонове на Средна Стара планина, в Троянския Балкан.
Консервационно значение. Част от съобществата са първични, имат почвоформиращи и почвозащитни функции, елемент са на субмедитеранската растителност у нас и включват южни видове като Coronilla emerus, Pistacia terebinthus и др., редки видове– Haberlea rhodopensis и др. Консервационно значима гъба е Boletus depilatus.
Отрицателно действащи фактори. Сечи, пожари, инфраструктурни съоръжения.
Взети мерки за опазване. Малка част от местообитанието се намира в защитени територии – в национален парк „Централен Балкан”и някои защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за опазване. Подробни фитоценотични и хорологични проучвания. Разширяване границите на защитени тиритории, по-ефективно и природосъобразно стопанисване, картиране и мониторинг на най-запазените и възстановяване на ценни, но нарушени местообитания и фитоценози.
Литература. Горунова, Кочев 1992; Кочев 1969; Николов, Николов 1984.
Автори. Веска Русакова, Александър Ташев
