21F3
F. Храстови съобщества
Храсталаци от румелийска (Genista rumelica) и лидиева жълтуги (G . lydia)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F3.29 Moesian broom fields; PAL. CLASS.: 31.848 Moesian broom fields; Бондев (1991): 124 Храсталаци от румелийска жълтуга (Genisteta rumelicae) (r) и от лидиева жълтуга (Genisteta lydiae) (l).
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Уязвимо [VU – B1 B2 C1 D2 E2 F1 G1 H1 I J].
Обща характеристика. Това местообитание включва комплекс от отворени храстови, тревни и хазмофитни съобщества, в които доминират румелийската жълтуга (Genista rumelica) и теснолистната жълтуга (Genista lydia). Genista rumelica е балкански ендемит (среща се само в Южна България и Северна Гърция), а Genista lydia e субендемит (среща се в България, Северна Гърция и западните части на Мала Азия) и местообитанието е ендемично за югоизточната част на Балканския полуостров.
Съобществата на Genista rumelica са разпространени предимно в ниските части на планините на Югозападна България (Южна Рила, Пирин и Славянка) и Родопите (предимно в Източни Родопи). На север изолирани находища има по южните склонове на Стара планина (Казанлъшко и Сливенско) и Средна гора (Пазарджишко). Срещат се на места и в Тракийската низина (гр. Пловдив и Асеновградско) и Странджа (с. Бродилово). Съобществата на Genista lydia са много по-редки и се срещат изолирано само в Югоизточна България (Тракийска низина, Тунджанска равнина, Странджа) и най-вече в Източни Родопи, където в района на гр. Златоград (с. Чорбаджийско) заемат по-големи площи.
Съобществата на G. rumelica и G. lydia се срещат по стръмни сухи, каменисти и припечни терени, върху слабо развити почви (рендзини, ранкери и др.). Приосновната скала е различна, но например Genista rumelica изразява известно предпочитание към варовикови субстрати. Често тези съобщества се срещат и на силикатни скали и на пясъчници, по склоновете над реки и оврази. Заемат и вторични, деградирали терени – сипеи и ерозирани места, на мястото на деградирали или унищожени гори, най-често на различни видове дъб (Quercus frainetto, Q. pubescens) или черен бор (Pinus nigra).
Двата вида от род Genista са ниски (до 0,50–0,70 m) храсти. Листата на Genista rumelica след цъфтежа опадват напълно и придават характерен облик на растението и на доминираните от него съобщества. Тези съобщества са отворени и в тях участват голям брой различни ксерофитни видове, включително и хазмофити, на местата с най-бедна почва и разкритие на приосновната скала. Повечето тревисти видове са с южен произход (средиземноморски и субсредиземноморски), в т. ч. и много едногодишни житни, като Trachynia distachya(= Brachypodium distachyon), Bromus squarrosus, Poa bulbosa, Psilurus incurvus и др. Често се срещат и многогодишни житни, като Chrysopogon gryllus, Cleistogenes serotina, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Koeleria splendens, Stipa capillata. Други често срещани видове са Alyssum murale, Eryngium campestre, Minuartia setacea, Orlaya grandiflora, Scabiosa ochroleuca, Sedum spp., Teucrium chamaedrys, Thymus spp. Високо обилие имат някои балкански ендемити и субендемити, като Achillea coarctata, Dianthus pinifolius, Silene frivaldszkyana.Често се срещат и някои храсти или единични дървета, като Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Jasminum fruticans, Juniperus oxycedrus, Paliurus spina-christi и др. Характерно е, че тези съобщества образуват комплекси с фрагменти от съседната дървесна, храстова или пасищна растителност.
Разнообразният флористичен състав на тези съобщества зависи и от произхода им. Те са свързани с нестабилни терени – сипеи, ровини, стръмни склонове над малки рекички, скални субстрати. Това е причината за известната пластичност на тези фитоценози, но много ограничените площи, които заемат, и реликтната и ендемична природа на доминиращите и на много от участващите видове, са основание за тяхното природозащитно значение.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Achillea coarctata, Alyssum murale,Trachynia distachya, Bromus squarrosus, Carpinus orientalis, Cephalaria laevigata, Chrysopogon gryllus, Cleistogenes serotina, Dianthus pinifolius, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Fraxinus ornus, Genista lydia, G. rumelica, Jasmium fruticans, Juniperus oxycedrus, Koeleria spp., Melica ciliatа, Minuartia setacea, Orlaya grandiflora, Poa bulbosa, Psilurus incurvus, Scabiosa ochroleuca, S. triniifolia, Sedum hispanicum, Silene frivaldszkyana, Stipa capillata, Teucrium chamaedrys, Thymus spp.
Разпространение в България. Средна и Източна Стара планина (Сливенско, Казанлъшко), Средна гора (Пазарджишко); Пирин, Южна Рила, Славянка, долината на Места, Родопите (Девин, Доспат, Юндола, Смолян, Чепеларе, Бачково, Кърджали, Ардино, Златоград), Тракийската низина (Пловдивско, Хасковско), Тунджанската низина (много рядко) и Странджа, между 150 и 1000 m надм. вис.
Консервационно значение. Влизат в комплекс с различни други редки съобщества, включително и с тези от Thero-Brachypodietea, които са приоритетно местообитание по Директива 92/43. Доминантите и някои от често срещаните видове (Dianthus pinifolius, Silene frivaldszkyana) в съобществата са балкански и балкано-анатолийски ендемити.
Отрицателно действащи фактори. Пряко унищожаване на местообитанието в резултат на добивни дейности, деградация вследствие на пашата на селскостопанските животни, пожари, строителство на инфраструктурни обекти, естествената нестабилност на населяваните субстрати и др.
Взети мерки за опазване. Някои от находищата са в границите на защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 (Южен Пирин – Али ботуш, Източни Родопи), но реално не са обект на опазване в тези зони, защото не са местообитание от Приложение № 1 на ЗБР.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Обявяване на някои от най-представителните находища на местообитанието за защитени територии (например при с. Чорбаджийско, с. Елешница и др.), фитоценологично проучване и картиране.
Литература. Велчев, Бондев 1984а, б.
Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев
