21E4

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Алпийски калцифилни тревни съобщества край топящи се преспи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E4.121 Alpic small herbcalcicolous snow-patch communities; PAL. CLASS.: 36.121 Alpic small herb calcareous snow-patch communities; HD 92/43: 6170 Alpine and subalpine calcareous grasslands; Бондев (1991): 2 Калцифилни, криофитни тревни (Kobresieta myosuroides, Cariceta kitaibelianae, Seslerieta korabensis и др.) и храстчеви (Dryeta octopetalae, Saliceta reticulatae, etc.) формации.

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Критично застрашено [CR - A1, 2 B1 C3 D3 E3 H3 I J].

Обща характеристика. Най-често този тип местообитание се среща по дъната на глациалните циркуси, но не са изключени и други форми на мезорелефа. Тревните ценози на местата на снежни преспи върху алкални терени са с доста ограничено разпространение. Те са формирани върху шисти и мрамор. В циркусите на Пирин и в пониженията по склоновете на съседни била и върхове е описана една типична хионофилна асоциация Gentiano-Plantaginetum atratae. Разпространена е между 2400 и 2600 m надм. вис. Продължителността на снежната покривка е относително малка – 6–7 месеца. Терените са заравнени или имат слаб наклон и получават сравнително много слънчева радиация, но са изложени и на силни ветрове. Почвите са рендзини, силно скелетни, с много дребни камъни на повърхността. При тези относително благоприятни условия за растителността на местообитания със снежни преспи, проективното ѝ покритие варира между 70 и 90%. Основна част от растенията са ниски – 3–5 cm, потискани от големите снежни маси: Arenaria biflora, Dianthus microlepis, Draba scardica,Galium demissum subsp. stojanovii, Gentiana verna, Gnaphalium supinum(= Omalotheca supina), Oxytropis urumovii, Plantago atrata, Potentilla crantzii, P. ternata, Ranunculus carinthiacus, Sedum atratum и др. Част от тези видове са по-характерни за кисели субстрати. С по-малко обилие са видове с по-голяма височина (до 15 cm): Alopecurus gerardii, Carex kitaibeliana, Poa pirinica, Sesleria coerulans. Разглежданите фитоценози съдържат не малко редки видове, някои от които са локални ендемити. Разграничават се два варианта местообитания със специфични групи растения. Първият се определя от мраморната подпочвена скала и включва главно калцифилни видове. Вторият вариант заема терени с богати на калций шисти и има преходен характер към фитоценозите на силикат, при което се появяват много видове, характерни повече за кисели почви: Alopecurus gerardii, Campanula alpina subsp. orbelica, Dianthus microlepis, Euphrasia minima, Potentilla ternata, Trifolium repens subsp. orbelicum и др.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. В Пирин и много ограничено в Рила.

Консервационно значение. Рядко срещани фитоценози с участие на защитени от закона видове растения: Alyssum cuneifolium subsp. pirinicum, Arabis ferdinandi-coburgi, Empetrum nigrum,Galium demissum subsp. stojanovii, Gentiana frigida, Papaver degenii, Pedicularis oederi, Potentilla apennina subsp. stojanovii, Pulsatilla vernalis, Saxifraga ferdinandi-coburgi, Viola grisebachiana.

Отрицателно действащи фактори. Интензивен туризъм – увеличаване на туристическия поток и строеж на туристически съоръжения.

Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Находищата се намират в националните паркове "Пирин" и "Рила" и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и стриктно прилагане на нормативните документи в националните паркове.

Литература. Mucina et al. 1990; Roussakova 2000; Simon 1958.

Автор. Веска Русакова


Алпийски калцифилни тревни съобщества край топящи се преспи (карта на разпространението)