21C3
C. Вътрешни водоеми
Кални речни брегове с полурудерални съобщества от високи едногодишни хигрофити
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C3.53 Euro-Siberian annual river mud communities; PAL. CLASS.: 22.52 Euro-Siberian annual river mud communities; HD 92/43: 3270 Rivers with muddy banks with Chenopodion rubri p.p. and Bidention p.p. vegetation.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1, 2 C2 D2 E2 F2 G2 H2 J].
Обща характеристика. Местообитанието представлява кални речни брегове на големи реки в низините, където се развиват едногодишни, високи (0,50–0,70 m) пионерни нитрофилни (рудерални) растителни съобщества от съюзите Bidention и Chenopodion rubri на клас Bidentetea tripartiti. Съобществата са свързани и се развиват при отдръпването на водата и оголването на богата на органика и азот тиня. Те се появяват обикновено в края на лятото, като първоначално брегът изглежда кален и лишен от растителност, тъй като тя се развива по-късно. Ако условията не са благоприятни, например поради есенни валежи и пълноводие, водното ниво остава високо, възможно е тази растителност да се развие ограничено или въобще да не се появи в рамките на един вегетационен период. Това местообитание е характерно за долното течение на големите реки – Дунав, Марица, Искър, Янтра, Тунджа. Във видовия състав на ценозите преобладават нитрофилни и рудерални видове. Доминанти са Bidens frondosa, B. tripartita, Persicaria hydropiper, P. lapathifolia, Rumex conglomeratus, Xanthium italicum.Тези съобщества обикновено формират комплекси със съобществата на ниските едногодишни хигрофити (Вж. Тинести и песъчливи речни брегове със съобщества на ниски, едногодишни хигрофити), макар че са с по-високо проективно покритие. Видове, които са по-характерни за местообитанието на ниските едногодишни хигрофити, в различна степен, участват в състава на тези рудерализирани ценози. Това са предимно Cyperus glomeratus, C. fuscus, Dichostylis michelianus (= Cyperus michelianus), Echinochloa crus-galli и много други. На места полурудералните ценози могат да се заместват с пионерни хигрофитни ценози в края на вегетационния период и са по-късен сукцесионен етап на обрастване на освободената от водата брегова ивица.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Artemisia annua, Bidens cernua, B. frondosa, B. tripartita, Catabrosa aquatica, Chenopodium ambrosioides, C. glaucum, C. rubrum, Cyperus strigosus, Echinochloa crus-galli, Lythrum salicaria, Myosoton aquaticum, Persicaria hydropiper, P. lapathifolia, P. mitis, Polygonum aviculare, Potentilla supina, Ranunculus sceleratus, Rumex conglomeratus, R. maritimus, R. palustris, Veronica anagallis-aquatica, Xanthium italicum.
- Гъби: Макромицети – Agaricus subperonatus, Peziza echinospora; Микромицети – Ascochyta vollubilis, Erysiphe betae, Septoria polygonorum (по Persicaria hydropiper), Podosphaera xanthii, Puccinia xanthii (по Xanthium italicum); Uromyces rumicis (по Rumex palustris).
- Животни: Lycaena dispar, Actitis hypoleucos, Charadrius dubius.
Разпространение в България. По брега на р. Дунав и островите и край реките Марица, Тунджа, Вит, Искър, Янтра и Огоста.
Консервационно значение. В състава на ценозите на алувиалните брегове се срещат някои редки и защитени видове растения, като Dichostylis michelianus (= Cyperus michelianus) и др.
Отрицателно действащи фактори. Добив на чакъл и пясък от речните тераси, промяна на хидрологичния режим на реките – пресушаване, коригиране, навлизане на инвазивни видове – неофити, които изместват популациите на местните видове и променят нормалната видова структура на ценозите, ерозията, маловодието и наводненията в речните течения.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата попадат в защитени територии – природен парк „Персина”, защитена местност „Калимок-Бръшлен”, защитена местност Комплекс „Алеко-Телика”, поддържан резерват „Ибиша”, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Проучване на динамиката и заплахите за това местообитание, особено във връзка с масовото разпространение на инвазивни видове – неофити в поречието на Дунав. Прекратяване на големите хидромелиоративни мероприятия и добива на чакъл и пясък в местата в поречията на реките (главно р. Дунав) в защитените зони от екологичната мрежа за опазване на местообитанието.
Литература. Колев 1964; Цонев 2002.
Автор. Росен Цонев
