20G1
G. Гори
Гори от рилски дъб (Quercus protoroburoides)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.7642 Rila Quercus protoroburoides forests; PAL. CLASS.: 41.7642Rila Quercus protoroburoides forests.
Природозащитен статут. БК.
Категория. Критично застрашено [CR – А1 B2 C3 D3 E3 F1 G2 H2 I L1].
Обща характеристика. Местообитанието представлява фитоценози, доминирани от рилски дъб (Quercus protoroburoides). Установени са три находища, които се намират на значителни разстояния едно от друго в долината на р. Рилска в района на Рилския манастир, където се създават инверсионни климатични условия. Това обяснява разположението на ценози от дъб над ценозите от бук. Две от фитоценозите са разположени на склона с източно изложение на долината, на височина около 1400–1450 m и една - на водоразделното било между р. Рилска и нейния приток р. Илийна. Основна част от този трети участък е локализирана към р. Илийна и има южно изложение при надм. височина 1340 m. Южно е изложението и на другите два участъка, тъй като микросклоновете с тези местообитания са обърнати в цяло на юг. Терените са скалисти, в по-голямата си част и с голям наклон 25–45°. Почвообразуващите скали са кисели. Почвената покривка е сравнително добре развита. Площта на фитоценозите, формирани от рилския дъб, и в трите участъка е сравнително ограничена.
Дървостоите са разновъзрастови. Отделни дървета са вероятно на над 200 години. Диаметърът варира в значителни граници – на някои дървета той е над 1 m, на други - около 30 cm. Височината им е различна, на стръмни склонове към второстепенните долове тя надхвърля 20 m. Проективното покритие е около 70–80%, но дърветата са разпределени неравномерно. Това води до различия в хоризонталната структура и донякъде във флористичния състав на тревната покривка. Поради ограничено плодоносене или поради ниско осветление, възобновяването е слабо. Единични, по-често малки групи от подраст с височина 20–30 cm остават в позицията на изчакване на благоприятни условия за развитие. Като асектатори, също с неравномерно разпространение, в някои от тези ценози участват и други дървесни видове: Acer campestre, A. heldreichii, A. pseudoplatanus, Carpinus betulus, Fagus sylvatica, Fraxinus excelsior и др. Храстов етаж липсва, ако се изключи на места доста масовото развитие на Chamaecytisus absinthioides. По слабо са представени Crataegus monogyna, Juniperus communis, Rosa pendulina, Viburnum lantana и др. Етажът на тревите е с проективно покритие 90–95%. Доминират Poa nemoralis и Brachypodium sylvaticum. От останалите видове с относително по-високо обилие са Dactylis glomerata, Festuca dalmatica, F. heterophylla, Galium verum, Geranium sanguineum, Origanum vulgare, по-ограничено е разпространението на Aremonia agrimonoides, Clinopodium vulgare, Digitalis viridiflora, Euphorbia amygdaloides, Pulmonaria obscura, Tanacetum corymbosum, Verbascum abietinum и др. Освен цитираните вече видове, на места са разпространени още Briza media, Campanula persicifolia, C. rapunculoides, Centaurea triumfettii, Helianthemum nummularium, Hordelymus europaeus,Mycelis muralis, Linaria genistifolia, Prenanthes purpurea, Primula veris, Pteridium aquilinum, Stellaria holostea, Teucrium chamaedrys, Thalictrum minus, Trifolium alpestre, Viola reichenbachiana.
Трите фитоценози са описани като асоциация Poo-Qurcetum protoroburoidis, отнасяна към клас Querco-Fagеtea и разред Fagetalia.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Allium carinatum, Brachypodium sylvaticum, Campanula persicifolia, Coronilla varia, Digitalis viridiflora, Euphorbia amygdaloides, Festuca heterophylla, Geranium sanguineum, Helianthemum nummularium,Mycelis muralis, Poa nemoralis, Primula veris, Quercus protoroburoides, Teucrium chamaedrys, T. montanum, Trifolium alpestre.
Разпространение в България. Рила – три участъка в долината на р. Рилска с приток р. Илийна.
Консервационно значение. Съществуват само три уникални фитоценози на рилския ендемит Quеrcus protoroburoides с много ограничена площ, с участието на висши растения с природозащитно значение като Lilium martagon, Fritillaria gussichiae, Acer heldreichii.
Отрицателно действащи фактори. Лесовъдски мероприятия. Фитоценозата, локализирана в местн. Калугерски дол на десния склон на р. Рилска, е силно повлияна от човешката дейност, намира се и до пътеката, която свързва х. „Иван Вазов” и Рилския манастир.
Взети мерки за опазване. Местообитанието се намира на територията на Природен парк „Рилски манастир”.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на фитоценозите и поставяне под строг режим на охрана.
Литература. Русакова, Георгиева 2003.
Автор. Веска Русакова
