20F3
F. Храстови съобщества
Храсталаци от люляк (Syringa vulgaris)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F3.2432 Moesian lilac thickets; PAL. CLASS.: 31.8B32 Moesian lilac thickets.
Природозащитен статут. Няма.
Категория. Уязвимо [VU – B1 C1 D3 F1 G1 H1 I L2].
Обща характеристика. Syringa vulgaris е терциерен реликт и карпато-балкански флорен елемент, разпространен в Западна Украйна, Румъния, Унгария и на Балканския полуостров. Среща се из храсталаците по сухи каменисти и скални места, главно върху варовик, като на места формира самостоятелни, обикновено малки по площ (до няколко декара) съобщества. Това са ксеротермни храстови съобщества, разпространени по хълмове и ниски планини в зоната на Quercion frainetti, Fagion moesiacum, Ostryo-Carpinion, богати на континентални мизийски видове, доминирани или с високо покритие (от 15% до 80%) на Syringa vulgaris.
На някои места в страната, най-често върху скалисти варовити терени, а в някои случаи и на вулканични скали – риолити, андезити и вулканични туфи, люляковите храсталаци имат първичен характер. В повечето случаи обаче те са възникнали вторично, на мястото на полидоминантни ценози на Acer hyrcanum, Carpinus orientalis, Cornus mas, C. sanguinea, Cotinus coggygria, Fraxinus ornus, Juniperus oxycedrus, Pistacia terebinthus, Quercus pubescens и др.,в които люлякът се среща повече или по-малко като подлесен елемент. Процеси на формиране на люлякови храсталаци след унищожаване на дървесния етаж в тези фитоценози и по-нататъшната им деградация под влияние на паша и утъпкване се наблюдават и сега.
Фитоценозите на люляка имат следната вертикална структура: дървесни видове, представени с единични екземпляри – Acer spp., Carpinus orientalis, Cerasus mahaleb (= Prunus mahaleb), Fraxinus excelsior, F. ornus, Juglans regia, Quercus spp., Sorbus domestica; храстов етаж – Cornus mas, C. sanguinea, Coronilla emerus, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Jasminum fruticans, Juniperus oxycedrus, Ligustrum vulgare, Paliurus spina-christi, Prunus spinosa, Rhamnus saxatilis, Rosa spp., Viburnum lantana и др.;тревен етаж – Achillea clypeolata, Alyssum tortuosum, Asperula cynanchica, Bromus squarrosus, Dactylis glomerata, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Digitalis lanata, Geranium macrorrhizum, Melica transsilvanica, Poa bulbosa, P. compressa, Potentilla pilosa, Sideritis montana, Stipa capillata, Teucrium chamaedrys, T. polium и др.
Съобществата на Syringa vulgaris в районите с континентален или субсредиземноморски климат на варовити терени, предимно върху хумусно карбонатни почви, се отнасят към съюзите Amygdalion nannae и Pruno tenellae-Syringion.
В района на Предбалкана и Горнотракийската низина Syringa vulgaris участва във формация Syringeta vulgaris, чието разпространение достига до 1200 m надм. вис. В Предбалкана (Врачанска пл.) са установени следните асоциации: Syringa vulgaris – Dactylis glomerata (300–600 m надм. вис.), Syringa vulgaris – Geranium macrorrhizum (300–400 m надм. в.), Syringa vulgaris – Poa nemoralis (900–1100 m надм. вис.), Syringa vulgaris – Spiraea media (900–1030 m надм. вис.). За Горнотракийската низина се съобщават 2 асоциации – Syringa vulgaris – Dactylis glomerata (300–600 m надм. вис.) и Syringa vulgaris – Jasminum fruticans, която е установена и в най-източната част на Родопите и характеризира един по-напреднал етап в деградирането на люляковите съобщества.
В Източни Родопи – около р. Арда (с. Студен кладенец и гр. Маджарово) има монодоминантни ценози на люляк с площ до няколко десетки декари, върху вулканични скали. В състава им участват много субмедитерански елементи – Hypericum olympicum, H. rumeliacum, Micropyrum tenellum и др. Част от тези ценози са първични на скалисти терени.
Syringa vulgaris се отнася към категорията на светлолюбивите растения. Това местообитание не е привързано към склонове с определено изложение, а почвите най-често са хумусно-карбонатни и по-рядко – кафяви горски. В някои случаи те са плитки, скелетни и ерозирани с излаз на основната скала, в други случаи те са с добра мощност с дребни и средни скелетни елементи, което ги прави сравнително рохки по цялата дълбочина на профила. Овлажняването на почвата е само атмосферно и е недостатъчно, но поради засенчване от околните горски ценози тя се задържа по-продължително време свежа. През лятото обаче терените са изложени на силно засушаване. Релефът на терена може да бъде заравнен с леки понижения, на някои места наклонът е 10–20°, а понякога е доста голям, като достига до 40°.
Антропогенното въздействие в пределите на местообитанието в повечето случаи е значително, предвид малката надморска височина, при която то се среща. Това са райони, в които външният натиск се формира от преминаването на хора и селскостопански животни, паша, разработването на кариери за получаване на инертни материали, прокарването на пътища и др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acanthus balcanicus, Acer spp., Achillea clypeolata, Amygdalus nana, Bothriochloa ischaemum (= Dichanthium ischaemum), Briza media, Bromus inermis, Carlina vulgaris, Carpinus orientalis, Cerasus mahaleb (= Prunus mahaleb), Chrysopogon gryllus, Clematis vitalba, Colutea arborescens, Cornus mas, C. sanguinea, Coronilla emerus, Corylus spp., Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Dactylis glomerata, Eryngium campestre, Ferula heuffelii, Festuca spp., Fraxinus ornus, Geranium macrorrhizum, Inula aschersoniana, Jasminum fruticans, Juniperus oxycedrus, Jurinea mollis, Ligustrum vulgare, Melica ciliata, M. transsilvanica, Plantago media, Poa nemoralis, Prunus cerasifera, Pyrus amygdaliformis, Quercus spp., Rhamnus saxatils, Rosa canina agg., Salvia ringens, Satureja coerulea, S. montana, Sideritis montana, Spiraea media, Stachys recta, Stipa capillata, Teucrium chamaedrys, T. montanum, Verbascum spp.
- Гъби: Макромицети – Agaricus haemorrhoidarius , Haasiella venustissima, Myriostoma colyforme, Perrotia flammea (по сухи клони от Syringa vulgaris), Tulostoma squamosum;Микромицети – Ascochyta syrinagae, Erysiphe syringae (по Syringa vulgaris), Septoria cotini (по Cotinus coggygria), Urocystis leimbachii (по Adonis vernalis).
Разпространение в България. Североизточна България, Северно Черноморско крайбрежие, Югозападна България – Южна Витоша, Люлин, Лозенска планина, Голо бърдо, Белидие хан, Чепън планина, Славянка, Осоговска планина, Земенска планина, Конявска планина, Предбалкан, Врачанска планина, Шуменско плато, Източна Стара планина, Тракийска низина и Източни Родопи, до 1300 m надм. вис.
Консервационно значение. В местообитанието са установени следните консервационно значими видове висши растения: Acanthus balcanicus, Achillea clypeolata, A. serbica, Adonis vernalis, Anemone sylvestris, Cachrys alpina, Cyclamen hederifolium, Edraianthus serbicus, Fritillaria orientalis, Galium rhodopeum, Goniolimon tataricum, Gypsophila tekirae, Hypericum rumeliacum, Inula aschersoniana, Paeonia tenuifolia, Rhamnus rhodopeus, Ruta graveolens, Tragopogon balcanicus, Tulipa urumoffii и консервационно значим вид гъба: Haasiella venustissima.
Отрицателно действащи фактори. Разработването на кариери, прокарване на пътища, паша, утъпкване, ерозия и свлачища.
Взети мерки за опазване. Находища на местообитанието попадат на територията на природните паркове ”Шуменско плато”, ”Витоша”, ”Врачански балкан”, резерват ”Врачански карст” и в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Провеждане на научни изследвания – синтаксономия на съобществата и мониторинг на местообитанието.
Литература: Велчев 1971; Ганчев 1961; Станев 1986; Урумов 1935.
Автори. Антонина Виткова, АлександърТашев
