20E4

E. Тревни съобщества и съобщества от мъхове и лишеи

Алпийски ацидофилни тревни съобщества край топящи се преспи

Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: E4.11 Boreo-alpine acidocline snow-patch grassland and herb habitats; PAL. CLASS.: 36.111 Alpic acide snow-patch communities (36.1111–36.1114); HD 92/43: 6150 Siliceous alpine and boreal grasslands; Бондев (1991): 1 Ацидофилни и психрофитни тревни (Cariceta curvulae, Festuceta riloensis, Seslerieta comosae, Junceta trifidi, Festuceta airoides, Agrostideta rupestris и др.) и храстчеви формации (Saliceta herbaceae, Saliceta retusae, Empetreta nigrae, Vaccinieta uliginosi и др.).

Природозащитен статут. ЗБР, ДХ.

Категория. Застрашено [EN - A1, 2 B1 C2 D3 E2 H3 I J].

Обща характеристика. Тревните фитоценози на местата със снежни преспи върху силикатни скали – преспени (хионофилни) фитоценози – имат широко разпространение в Рила, по-ограничено в Пирин и съвсем малко в други планини у нас с относително голяма надморска височина. Рилските хионофилни фитоценози са най-добре развитите и най-представителни за този тип растителност в карпато-балканския регион. Това са пионерни местообитания на места с много ниски годишни температури и малка температурна амплитуда. Свързани са с понижения на релефа по билата и склоновете, в глациалните циркуси, върху сипеи от дребни камъни под скални разкрития. Изложението най-често е северно, по-рядко – източно или западно, но на места, най-често на височина около и над 2500 m, се намират и на склонове с южна експозиция. Рядко има местообитания от този тип на височина около 2300 m. По-често надморската височина е над 2400 m. Наклонът на заеманите терени е различен – в микропониженията по високите била и склонове има терени без наклон или той е незначителен. Но някои участъци са установени при 30° или 40°, по изключение повече. Почвите като правило са слабо развити - литосоли (1-4 cm), силно скелетни, често с дребни камъни на повърхността. Част от тях са богати на фина органика. Те са постоянно влажни и доста кисели. Вегетационният период рядко надхвърля 2-3 месеца, на места е и по-кратък. Площта, която заемат отделните фитоценози или комплекси от хионофилни фитоценози, варира от няколко квадратни метра до няколко декара.

Голямата специфика на местообитанията води до сравнително добри родствени връзки на фитоценозите от Алпите до Пирин и Пелистер. Много видове са общи за този тип растителност, независимо от това, в кой планински масив е дадено съобщество (Arenaria biflora, Cerastium cerastoides, Gnaphalium supinum(= Omalotheca supina), Luzula alpinopilosa,Polytrichastrum sexangulare и др., за карпато-балканския регион общи видове са Ranunculus crenatus и Plantago gentianoides). Не са малко обаче и различията, обусловени от регионалните и локални флори и специфики на местообитанията, което се отразява в отделянето главно на различни асоциации, докато по-високите синтаксони са общи. У нас до сега са описани асоциациите: Omalotheco-Alopecuretum gerardii, Alopecuro-Ranunculetum crenati, Omalotheco-Polytrichetum piliferi, Soldanello pusillae-Plantaginetum gentianoidis, Alopecuretum riloensis, Alopecuro riloensis-Plantaginetum gentianoidis, Achilleo (clusianae)-Luzuletum velenovskyi, Leontodonto-Plantaginetum atratae и няколко безрангови групировки на Polytrichum juniperinum,Polytrichastrum sexangulare, Gnaphalium supinum, Luzula alpinopilosa. Богатството на българската флора и голямото разнообразие в локалната специфика на природните местообитания в Рила и Пирин са представени, освен с този значителен брой асоциации, и с разделянето на някои от тях на субасоциации. Сред рилските хионофилни фитоценози на силикат има няколко ендемични. Повечето от цитираните синтаксони представляват звена в обща сукцесионна верига и при по-големи площи, заемани от снежните преспи, те формират сложна мозайка, с повече или по-малко изразени граници между отделните фитоценози или фрагменти от тях.

Флористичният състав в групата и в отделните фитоценози е богат за условията на крайно неблагоприятната природна среда, в която се развиват. Това е сложна комбинация от видове – арктични, аркто-бореални, алпийски, видове с разпространение в югоизточна Европа и Югозападна Азия, български и балкански ендемити. В ролята на основни ценозообразуватели са Ranunculus crenatus, Gnaphalium supinum, Arenaria biflora, Taraxacum apenninum, T. bithynicum, Plantago gentianoides, P. atrata, Leontodon rilaensis, Alopecurus riloensis (български ендемит, разпространен главно в Рила планина), Alopecurus gerardii,Polytrichastrum sexangulare, Polytrichum piliferum, Luzula alpinopilosa subsp. velenovskyi , Crocus veluchensis (балкански ендемити), Carex pyrenaica.Често срещани, нерядко със значително обилие, са и Campanula alpina subsp. orbelica (балкански ендемит), Achillea clusiana, Carex bulgaricа, Geum montanum, Sedum alpestre, Poa media и Potentilla ternata (дакийско-балкански ендемити), Cetraria islandica, Ligusticum mutellina, Soldanella pusilla, Dianthus microlepis и др. Проективното покритие в различните фитоценози варира от крайно незначително до 60-80%. Растенията са много дребни, често се издигат само сантиметри над почвата, особено тези, които остават с надземни части под снежната покривка.

Известно е, че на места не съществува рязка граница между Salicetalia herbaceae и Androsacetalia alpinae. На Рила фитоценозите на Oxyria digyna и Poa cenisia subsp. contracta (Oxyrio-Poetum contractae) са близки и по местоположение и по флористичен състав с тези от снежните преспи. От друга страна, фитоценозите на Luzula alpinopilosa, които често биват отнасяни към Salicetalia herbaceae, имат черти, включително някои характеристики на местообитанията, които ги поставят в групата на тези от Androsacetalia alpinae.

С развитието на почвения профил хионофилните фитоценози еволюират главно в такива от Seslerion comosae, най-често с едификатор Carex curvula, като често срещани преходни фитоценози между хионофилните и алпийските са тези от асоциация Campanulo-Caricetum curvulae. По-рядко, при по-малка надморска височина, те еволюират към съобщества, доминирани от Nardus stricta.

Характеризиращи таксони.

Разпространение в България. Главно в Рила и Пирин, много ограничено в Стара планина - (2200) 2350–2700 (2800) m надм. вис.

Консервационно значение. Пионерни местообитания, важни за формиране на растителността в алпийския пояс, с редки и ендемични фитоценози и растения: Taraxacum bithynicum, Alopecurus riloensis.Едни от най-представителните хионофилни фитоценози за карпато-балканския регион.

Отрицателно действащи фактори. Паша и интензивен туризъм.

Взети мерки за опазване. Включено в Приложение № 1 на ЗБР. Намира се в националните паркове "Рила" и "Пирин" и в защитени зони в Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг на състоянието и ограничаване на човешката дейност в находищата, тъй като местообитанието е изключително лабилно.

Литература. Бондев 1959; Ганчев 1963; Roussakova 2000.

Автор. Веска Русакова


Алпийски ацидофилни тревни съобщества край топящи се преспи (карта на разпространението)