20C3
C. Вътрешни водоеми
Тинести и песъчливи речни брегове със съобщества от ниски, едногодишни хигрофити
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: C3.431 Ponto-Pannonic riverbank dwarf sedge communities; PAL. CLASS.: 22.32 Euro-Siberian dwarf annual amphibious swards; HD 92/43: 3130 Oligotrophic to mesotrophic standing waters of plains to subalpine levels of continental and Alpine region and mountains areas of other regions with vegetation belong to the Littorelletea uniflorae and/or Isoeto-Nanojuncetea.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Застрашено [EN – A1,2 C2 D2 E2 F2 G2 H2 J].
Обща характеристика. Местообитанието включва крайречни пионерни ценози от ниски (до 10 сm) едногодишни хигрофити, които се развиват върху пресъхващите влажни наноси (тиня и пясъци) през втората половина на лятото при спадане на нивото на водоемите. Особено характерни са за алувиалните наноси по брега на р. Дунав, по-ограничено се срещат и край някои големи вътрешни реки – Марица, Тунджа, Огоста, Янтра, Вит. Спорадично разпространение имат и по периферията на крайречни езера и блата, по дъната на пресушени басейни на рибарници и край някои големи равнинни язовири с глинесто дъно и равни брегове. Тези ценози са динамични и зависят от маловодието на водоемите, като всяка година променят разпространението си и времето на развитие в зависимост от водното ниво и периода на засушаване. Те са кратковременни и се развиват в период от около месец, най-често в края на лятото или есента. Силно зависят от нивото на овлажнение, което бързо спада при отдръпване на водата, в резултат на което може да бъде наблюдавано тяхното зониране, предизвикано от този процес. На все още преовлажнените терени монодоминантни ценози формира Eleocharis аcicularis (асоциация Eleocharidetum acicularis).Те обикновено заемат неголеми площи – до няколко квадратни метра. Развиват се и в самата вода (около 1 сm дълбока). С изсъхването на оголената крайбрежна ивица се разнообразява и съставът на тези ценози, като зависи от това, дали грундът е тинест и по-богат, или е беден и песъчлив. На тинест грунд се развиват разнообразни ценози предимно на асоциацията Dichostylido michelianae-Gnaphalietum uliginosi, в които участват Dichostylis michelianus (= Cyperus michelianus), Butomus umbellatus, Cyperus fuscus, Echinochloa crus-galli, Eleocharis palustris, Gnaphalium uliginosum, Lindernia dubia, Persicaria lapathifolia, Portulaca oleracea, Rorippa sylvestris.Тези съобщества обичайно формират комплекси с рудерални ценози, а често и в техния състав участват различни нитрофилни рудерали – Amaranthus albus, A. lividus, Bidens frondosa, Chenopodium album, C. ambrosioides, C. polyspermum, Xanthium italicum. Малко по-различни са ценозите, които се развиват на по-бедни и песъчливи наноси. В тях има видове, както от горната група, така и някои по-специфични за песъчливи субстрати – Astragalus contortuplicatus, Crypsis alopecuroides, Cyperus glomeratus, Glinus lotoides (асоциация Dichostylido-Heleochloetum alopecuroides).На най-издигнатата част от бреговата ивица грундът е силно уплътнен и се появяват процеси на засоляване. Там се развиват затворени ценози (Pulicario-Menthetum pulegii), с изразена халофитност, които заемат и най-големи площи. Доминират Agrostis stolonifera, Cynodon dactylon, Inula britannica, Lythrum salicaria, Mentha pulegium, Potentilla anserina, Pulicaria dysenterica, P. vulgaris, Trifolium fragiferum subsp. bonannii. Синтаксономично всички ценози в състава на това местообитание спадат към класа Isoeto-Nanojuncetea (съюзи Nanocyperion flavescenstis и Verbenion supini).
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: 1. Eleocharidetum acicularis – Eleocharis аcicularis, Alisma plantago-aquatica, Potamogeton nodosus; 2. Dichostylido michelianae-Gnaphalietum uliginosi – Amaranthus lividus, Butomus umbellatus, Cyperus fuscus, Dichostylis michelianus (= Cyperus michelianus), Echinochloa crus-galli, Elatine triandra, Eleocharis palustris, Gnaphalium uliginosum, Heliotropium supinum, Lindernia dubia, L. procumbens, Lythrum hyssopifolia, Persicaria lapathifolia, P. mitis, Plantago altissima, P. major var. uliginosa, Portulaca oleracea, Rorippa sylvestris, Verbena officinalis, Xanthium italicum; 3. Dichostylido-Heleochloetum alopecuroides – Astragalus contortuplicatus, Crypsis alopecuroides, Cyperus glomeratus, Digitaria sanguinalis, Glinus lotoides; 4. Pulicario-Menthetum pulegi – Cynodon dactylon, Glycyrrhiza echinata, Inula britannica, Juncus gerardii, Lythrum salicaria, Mentha pulegium, Potentilla anserina, P. reptans, Pulicaria dysenterica, P. vulgaris, Trifolium fragiferum subsp. bonannii.
- Гъби: Макромицети – Agaricus subperonatus, Battarrea phalloides, Peziza echinospora, Tulostoma fimbriatum; Микромицети – Puccinia menthae (по Mentha pulegium).
- Животни: Птици – Charadrius dubius, Haematopus ostralegus, Sterna hirundo.
Разпространение в България. По брега на р. Дунав и островите и край реките Марица, Тунджа, Вит, Янтра, Огоста. По рядко и по бреговете на някои големи равнинни язовири – Горни Дъбник, Пясъчник, Копринка, както и в рибарници – например край Пловдив, и пресъхващите дъна на блата и езера (в миналото и на о-в Персина).
Консервационно значение. В състава на ценозите на алувиалните брегове се срещат някои редки и защитени висши растения, като Dichostylis michelianus (= Cyperus michelianus), Lindernia procumbens,и консервационно значими видове гъби: Battarea phalloides, Tulostoma fimbriatum. Поради естествената динамика те са лабилни и уязвими.
Отрицателно действащи фактори. Добив на чакъл и пясък от речните тераси, промяна на хидрологичния режим на големите реки и естествените езера – пресушаване, коригиране, промяна на статуса на много от рибарниците, неестествената циркулация на водното ниво на язовирите, навлизане на инвазивни видове, които променят нормалната видова структура на ценозите, ерозия, маловодие и наводнения в речните течения.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР. Някои от находищата попадат в защитени територии – природен парк „Персина”, защитена местност „Калимок - Бръшлен”, защитена местност "Комплекс Алеко-Телика”, поддържан резерват „Ибиша”, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Проучване и мониторинг на динамиката и заплахите за това местообитание. Прекратяване на големите хидромелиоративни мероприятия и добива на чакъл и пясък в местата в поречията на реките (главно р. Дунав), включени в защитените зони от екологичната мрежа.
Литература. Стоянов 1948; Цонев 2002; Horvatic 1931.
Автор. Росен Цонев
