19G1
G. Гори
Лесостепни гори от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora)
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: G1.7A1 Euro-Siberian steppe [Quercus] woods; PAL. CLASS.: 41.7A1 Euro-Siberian steppe [Quercus] woods; HD 92/43: 91I0 *Euro-Siberian steppic woods with Quercus spp.; Бондев (1991): 141 Смесени гори от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora ) с цер и виргилиев дъб (Quercus virgiliana) – само на Добруджанското плато).
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 C3 D3 E3 F2 G2 H2].
Обща характеристика. Това местообитание представляват остатъчните изолирани горички от дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora) на Добруджанското плато. Тези съобщества се развиват върху типични черноземи (Chernozems), най-често в някои плитки и неголеми по площ понижения. Там благодарение на приосновната скала – мощна покривка от глинест льос върху карстовата подложка на платото, се формират временни водоносни хоризонти, задържащи вода през пролетта. Такива понижения, наречени „чаири”, осигуряват ограничени възможности за развитие на горски съобщества върху безводното Добруджанско плато, което се е характеризирало предимно с първична ксеротермна тревиста (степна) растителност. Влияние върху растителността оказва и континенталният климат, малкото количество валежи и силните източни ветрове през зимата.
Поради плодородните черноземни почви, Добруджанското плато е почти изцяло заето от обработваеми площи. Горичките на дръжкоцветен дъб са много малки по площ, изолирани и силно деградирали. От някои са останали само групи или единични дървета дръжкоцветен дъб. Разпръснати са на голяма площ - от крайморската част на изток до долината на Суха река (северно от гр. Добрич) на запад и до долината на р. Батова на юг. Оцелелите съобщества са монодоминантни на дръжкоцветен дъб (Quercus pedunculiflora). Повечето от дърветата са стари – около 70–80 годишни. Горите са осветени, дърветата са сравнително отдалечени едно от друго. Освен дръжкоцветния дъб, в дървесния етаж се срещат още Acer campestre, A. tataricum, Cerasus mahaleb (= Prunus mahaleb), Pyrus pyraster, Ulmus minor и по-рядко Quercus cerris, Tilia tomentosa. Храстовият етаж обикновено е добре развит и в него участват Crataegus monogyna, Cornus sanguinea, Cotinus cogyggria, Euonymus europaeus, E. verrucosus, Ligustrum vulgare, Prunus spinosa, Rhamnus catharticus, Sambucus nigra, Viburnum lantana,а по литературни данни и Amygdalus nana.Последният вид подчертава лесостепния характер на тези съобщества. В тревния етаж се срещат широко разпространени видове: Betonica officinalis(= Stachys officinalis), Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocаerulea, Clinopodium vulgare, Filipendula vulgaris, Geum urbanum, Myrrhoides nodosa, Urtica dioica, Viola hirta.
Лесостепните гори на дръжкоцветен дъб принадлежат към съюза Aceri tatarici-Quercion, разпространен в низините, главно край р. Дунав и северозападните брегове на Черно море, в Югоизточна Европа. Горите в България, които принадлежат към този съюз, се срещат много рядко в равнините и низините на Източна България.
Лесостепните гори на дръжкоцветен дъб никога не са имали широко разпространение на Добруджанското плато, а са заемали само подходящите места в един първично почти безлесен, лесостепен регион. С нарастване на антропогенното влияние, което датира от древността, естествената растителност на Добруджа, както горската, така и тревната, е била почти напълно унищожена. Запазили са се много малки фрагменти, някои от които силно деградирали, с навлезли множество рудерали-нитрофили вследствие на пашата на селскостопанските животни и др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Acer campestre, A. tataricum, Amygdalus nana, Betonica officinalis, Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocаerulea, Cerasus mahaleb (= Prunus mahaleb), Clinopodium vulgare, Cornus sanguinea, Cotinus cogyggria, Crataegus monogyna, Euonymus europaeus, E. verrucosus, Filipendula vulgaris, Geum urbanum, Ligustrum vulgare, Myrrhoides nodosa, P runus spinosa, Pyrus pyraster, Quercus cerris, Q. pedunculiflora, Q. pubescens, Rhamnus cathartic us, Sambucus nigra, Tilia tomentosa, Ulmus minor, Urtica dioica, Viburnum lantana, Viola hirta.
- Животни:Гръбначни – Влечуги: Eurotestudo hermanni.
Разпространение в България. Добруджа – на Добруджанското плато на изток от линията, свързваща гр. Добрич и с. Крушари, на юг – долината на р. Батова, до 250 m надм. вис.
Консервационно значение. Тези гори са с голямо консервационно значение, защото са в процес на изчезване и имат изключително фрагментарно разпространение в България. Повечето са със силно променен видов състав.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване за освобождаване на обработваеми площи, сечи, замяна с нетипични за региона горски култури, паша на селскостопански животни, промяна на флористичната структура, вследствие на навлизане на рудерални видове, трудно възобновяване, климатични промени, свързани основно със засушаване на климата.
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Някои запазени, малки по площ съобщества попадат в градския парк на гр. Добрич – „Кобаклъка" („Дъбовете"). В района на с. Безводица и на други места са правени успешни опити за създаване на горски култури с дръжкоцветен дъб.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Проучване, картиране и мониторинг на горите от дръжкоцветен дъб в Добруджа. Обявяването им за защитени територии и забрана на дейностите в тях, които не са свързани с тяхното опазване и възстановяване.
Литература. Радков, Минков 1963; Стоянов и др. 1955.
Автори. Росен Цонев, Георги Хинков
