19F3
F. Храстови съобщества
Понтийски степни храсталаци
Връзки с класификации на местообитанията. EUNIS: F3.2471 Ponto-Sarmatic steppe brush; PAL. CLASS.: 31.8B71 Ponto-Sarmatic steppe brush; HD 92/43: 40C0 *Ponto-Sarmatic deciduous thickets.
Природозащитен статут. ЗБР, БК, ДХ.
Категория. Критично застрашено [CR – A1, 2 B1C3 D3 E3 F3 G3 H3].
Обща характеристика. Реликтни степни съобщества, които са се запазили на много ограничени площи на изолирани места в Северна България. Широко са разпространени в степните и лесостепните зони на Евразия (от Русия и Украйна до Монголия). България попада в най-югозападната част от ареала им. По време на заледяванията са имали много по-широко разпространение, но след подобряване на климатичните условия и експанзията на горската растителност в равнините са оцелели само на места със запазена степна растителност – върху изпъкнали форми на релефа (могили и изолирани каменисти хълмове) и по варовикови венци и склонове. Тези съобщества представляват плътни петна от ниски (0,20–1,00 m) храстчета. Заемат от няколко до няколко стотици квадратни метра и са заобиколени най-често от затворени или полуотворени ксерофитни тревни съобщества на многогодишни тревни видове. Почвата най-често е чернозем върху плитка варовикова скална основа, а на Черната могила при с. Драгомирово, Свищовско, е на базалт. Храстовите съобщества са с ясно изразени доминанти. Те са основно Caragana frutex subsp. mollis и Spiraea crenata. Най-често тези петна се срещат сред съобщества, доминирани от Chrysopogon gryllus, Stipa capillata, S. pennata agg.,с участието на множество типични степни видове: Adonis vernalis, Aster oleifolius, Astragalus austriacus, Carex tomentosa, Gypsophila glomerata, Hesperis tristis, Inula ensifolia, Iris pumila, Phlomis hebra-venti, Salvia nutans, Trinia glauca и др.
Характеризиращи таксони.
- Висши растения: Amygdalus nana, Caragana frutex subsp. mollis, Cerasus fruticosa, Crataegus monogyna, Spiraea crenata.
Разпространение в България. Дунавска равнина (с. Драгомирово, Свищовско – местн. Черна могила; с. Трънчовица, община Левски – местн. Капитанска могила; с. Новачене, Никополско – местн. Голото бърдо); Североизточна България – местн. Кабиюшка могила (северно от гр. Шумен), долината на р. Каменица – между гр. Каспичан и с. Златна нива, местн. Таушан тепе при с. Невша, Варненско, до 300 m надм. вис.
Консервационно значение. Влизат в комплекс с реликтни степни съобщества, в състава на които има видове с ограничено разпространение в България, вкл. и защитени. Основните доминанти в това местообитание – Caragana frutex subsp. mollis и Spiraea crenata, са включени в Червения списък на висшите растения в България и са защитени.
Отрицателно действащи фактори. Реликтна природа и силно фрагментирано разпространение, паша на домашни животни, деградация на тревните съобщества, пожари, добив на варовици и базалти (при селата Златна нива и Драгомирово).
Взети мерки за опазване. Местообитанието е включено в Приложение № 1 на ЗБР и е приоритетно за опазване. Находището на Кабиюшка могила е защитена местност. Находищата при с. Драгомирово, долината на р. Каменица и Таушан тепе са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.
Необходими мерки за възстановяване и опазване. Мониторинг и обявяване на всички находища със съобщества на Caragana frutex и Spiraea crenata за защитени територии.
Литература. Йорданов 1936; Petrova et al. 2007; Tzonev 2004.
Автори. Росен Цонев, Чавдар Гусев
